Знам, че има вечери, в които най-накрая си легнала. Детето спи. Къщата е притихнала.И тогава разбираш, че ти не можеш да заспиш. Лежиш със затворени очи и слушаш детето. Вдишва, пауза. Пак вдишва, пауза. Броиш внимателно. Детето си спи спокойно. За миг, вниманието ти се отнася, спираш с броенето и се нахъсваш сама – „Хайде,…

Знаеш ли, дълго вярвах, че това, което си мисля, си остава само в главата ми. С времето осъзнах, че всяка мисъл, която допускам в себе си, не остава само в ума. Тя се превръща в движение, химия, памет. Постепенно разбрах нещо много по-дълбоко – всяка мисъл, която допускам, я усеща и тялото ми. И точно…

Коя съм аз? Ако трябваше да отговоря на въпроса „Коя съм аз?“ на 16 г., щях да ти дам списък с любими банди, филми, хора, мечти. На 26 г. – вероятно щях да ти разкажа за изборите си, за посоките, които съм поела, за това какво съм решила да бъда. Днес… бих замълчала за момент….

Случвало ли ти се е да полагаш огромни усилия, да стискаш зъби, да вървиш напред, а усещането да е, че… просто буксуваш на едно място? Стараеш се. Работиш върху себе си. Опитваш нови режими. И въпреки това – застой и тежест. Аз дълго време вярвах, че ако нещо не се получава, значи просто не натискам…

Кога: 5–7 юни 2026 г.Къде: Сапарева баня, Хотел Ради Бърнаутът рядко започва драматично. Той не идва с едно събитие, а с поредица от „ще издържа“, „още малко“, „няма време да спра“. Натрупва се в отговорностите, в ролята на „силния човек“, в трудността да кажеш „не“. И най-често се прикрива зад фрази като: „Нормално е да…

Научих за личните граници по трудния начин, както повечето от нас. Не от книга, не от лекция, а в онзи миг, когато тялото първо прошепва, после настоява и накрая крещи: „Стига”. А устните, обучени да бъдат вежливи, верни, удобни, продължават да казват: „Добре, няма проблем. Ще се справя.” Усмихвам се, кимвам, правя крачка напред, а…

Имала ли си усещането, че тялото ти „говори“ с теб? Че понякога вътре в теб се натрупва тежест, подпухналост, умора или напрежение, които сякаш не изчезват, независимо какво правиш? Тези усещания не са случайни. Те са начин тялото да ти каже: „Имам нужда – от по-нежен ритъм, от малко почивка, от време за себе си,…

В началото бе словото. То е и моят дар от Бог, даден, за да превеждам сърцето си на човешки език. Лутах се и се търсих, създавах се и си спомнях за себе си, за да съм тук сега. На теб, която ме четеш – Здравей!  Името ми е Биляна и съм търсач.  Търсач на най-различни…