Все повече осъзнавам, че понякога, не умът, а тялото, първо показва колко сме се отдалечили от себе си. Започнах да правя една много проста соматична практика, която ми помага да се връщам към вътрешната тишина, не чрез „контрол над мислите“, а чрез усещане за безопасност в тялото.
Ще я споделя с теб и знам, че след като си кажеш – „Хъм, че това е толкова …семпло“, ще усетиш нейната сила.
Статията написа за теб Пепи Цанкова – майка на две пораснали момчета, холистичен практик, сертифициран консултант по детски сън, йога учител, соматичен треньор и майка, която е била на ръба на силите си, че и оттатък. Ако имаш нужда от подкрепа и насока, посети нейната страница Отвъд бърнаут с Пепи Цанкова
Първа част на тази статия прочети ТУК:
Соматична практика за вътрешна тишина
Седни удобно и постави краката си стабилно на пода, без да се опитваш да се отпускаш насила или да правиш всичко „както трябва“. Вместо това просто забележи как е тялото ти в този момент и какво усещаш вътре в него.
Насочи вниманието към ходилата си и усети допира им до земята. Ако си боса, е още по-осезаемо. Притисни пръстите на краката в пода, задръж за секунда-две и след това бавно ги отпусни, така напомняш на тялото си, че има опора под себе си.
После обърни внимание на челюстта си, защото много често именно там държим напрежението, което не сме си позволили да изразим. Разтвори много леко устни и позволи на езика да омекне, без усилие. Отпусни бузите си.
Без да променяш дишането си, просто забележи какво е то в момента, дали е плитко, бързо, накъсано или сякаш несъзнателно го задържаш. Не се опитвай да го направиш насила по-бавно или по-дълбоко.
След това бавно завърти раменете назад, не като упражнение, а сякаш тялото ти освобождава нещо тежко, което е носило твърде дълго.
А сега свий напред раменете, сякаш искаш да ги докоснеш пред гърдите си. Бъди внимателна, не пресилвай, нека това свиване не пречи на дишането ти. Продължавай да ги движиш бавно.
Огледай пространството около себе си спокойно и без бързане. Нека очите ти намерят нещо меко, нещо приятно или нещо, което ти носи спокойствие, защото нервната система се успокоява не само чрез мислите, а и чрез това, което вижда и усеща.
И тогава тихо се запитай: „Къде в тялото ми има дори мъничко спокойствие?“
Не търси голямо усещане или внезапна промяна. Понякога тишината се появява като по-мек корем, малко повече усещане в краката или един по-плавен дъх. Или ще откриеш с приятна изненада, нещо само твое си.
И може би точно това е достатъчно. Не бързай, това е важното, тази практика може да е само няколко минути, ако се отпуснеш и довериш на …себе си.
Вътрешният свят говори тихо
Едно от най-трудните ми неща беше да приема, че интуицията не крещи, че душата не блъска по вратата ми, а тялото почти винаги, първо шепне, преди да започне да боли. Толкова бях само в ума, вероятно и ти си там.
Затова и толкова често пропускаш собствените си сигнали:
- Продължаваш напред, докато не се изтощиш напълно.
- Усмихваш се, докато отвътре започнеш да се разпадаш.
- Даваш на всички около теб, докато самата ти не останеш празна.
А вътрешният свят през цялото време тихо пита: „А ти къде си в цялата тази история?“
Тишината не изисква съвършенство
Може би си представяш, че за да се свържеш със себе си, ти е нужен специален ритуал, идеална сутрешна практика или часове свободно време. Аз също мислех така, но с времето разбрах, че тишината най-често идва в най-обикновените моменти, когато:
- Пиеш кафе или чай сама, рано сутрин (само си представи как държиш чашата с две ръце – хубаво е, нали?)
- За миг погледнеш небето, без да бързаш.
- Поемеш по-дълбоко въздух преди да отговориш.
- Си позволиш просто да седнеш и да бъдеш.
- Се усмихнеш на дете, куче или облаче.
- Танцуваш сама, ей така, като важен племенен вожд.
- Притихнеш за миг и се вгледаш в себе си.
И точно тези привидно малки моменти, започват бавно да те връщат към самата теб.
А ако те е страх какво ще чуеш?
Разбирам това толкова добре, буквално до болка, защото понякога под шума на ежедневието, има скрити тъга, умора, самота и гняв, които си преглъщала с години. Даже ще стигна още по-далеч и ще кажа, че точно това има там – добре или не толкова добре, скрити чувства и емоции.
Понякога има хиляди въпроси, без отговор, и истини, които не си била готова да признаеш, дори пред себе си. Под всичко това обаче има и нещо друго. Има истина, лекота и една част от теб, която никога не е забравила коя си всъщност.
И колкото повече започваш да стоиш до себе си с нежност, толкова по-малко имаш нужда да бягаш.
Пътят към вътрешния свят започва с едно спиране, с една ПАУЗА
Не е нужно да променяш целия си живот днес и не е нужно да се „оправяш“ или „поправяш“ , за да заслужиш спокойствие.
Може би е достатъчно просто да си дадеш няколко минути тишина, без очакване, без натиск и без да се опитваш да бъдеш друга. Достатъчно е или е поне едно чудесно начало, една малка стъпка по пътя към себе си, по пътя на себеобич.
Защото е възможно отговорите, които търсиш навсякъде около себе си, отдавна да живеят вътре в теб и просто да чакат момента, в който най-после ще останеш достатъчно тиха, за да ги чуеш.
Там са, заслушай се!
А ти готова ли си да останеш достатъчно тиха, за да чуеш себе си?
Ако статията ти е била интересна или полезна, последвай ни във Фейсбук и Инстаграм за още такова съдръжание!
ЖИВОТВОРНА 