Кога за последно направих нещо само за себе си? Задаваш ли си този въпрос, когато най-накрая, след целия дневен шум, останеш сама в тишина, без енергия, без сила, просто ти и тишината?

Статията написа за теб с много внимание и грижа Ивелина Петрова. Тя е майка, маркетинг експерт и автор на проекта ГЛАСНО . Чрез него помага на жени да заявяват себе си, да показват авторитет и граници – през призмата на личния ѝ опит в PR и комуникациите.

Да, знам. Денят е изпълнен с графици, задачи, работа, деца, домакинство, срещи, срокове и грижа за хората, които обичаш. В един момент това се превръща в начин на живот. Свикваш да бъдеш тази, на която всички разчитат и постепенно започваш да вярваш, че ако спреш, всичко ще се разпадне.

Така ежедневно започваш да правиш десетки малки компромиси. Още една пропусната тренировка, още една отменена среща с приятелка, още един уикенд, в който всички останали са приоритет, но не и ти. Ден след ден, докато започнеш да усещаш, че вече не знаеш коя си извън всички роли, които изпълняваш.

Отдаденост или саможертва? 

Да бъдеш отдадена на семейството си е ценност, но има една граница, която често остава невидима.

Отдадеността означава да даваш, без да губиш себе си. Саможертвата означава да продължаваш да даваш, дори когато отвътре вече си празна.

Разликата е в цената, която плащаш. Когато постоянно пренебрегваш собствените си нужди, тялото и психиката започват да изпращат сигнали:

• умора, която не минава, дори и след качествен сън;
• раздразнение към най-близките хора;
• чувство за вина, когато си позволиш почивка.

Всички тези сигнали са предупреждение, че дълго време живееш, раздавайки се за другите, но не и давайки нещо на себе си.

Къде свършва майката и започва жената?

Майчинството променя живота по начин, за който никой не може да те подготви. Променят се приоритетите, начина, по който възприемаш времето, дори се променя представата ти за любов.

Така постепенно променяш и начина, по който се виждаш, започваш да се представяш само като майка. Забравяш жената, която е обичала да чете, да пътува, да спортува, да бъде просто себе си.

За всяка жена е важно да осъзнае, че не трябва истинската ѝ същност да изчезва, когато се роди детето и често да си напомня, че все още съществува.

Напомняй си, че времето, което ще отделиш за себе си, е инвестиция в човека, който всеки ден се грижи за семейството.

Защо е толкова трудно да си го позволиш?

Много от нас са израснали с убеждението, че добрата жена поставя всички останали пред себе си, че ако поиска помощ е слаба. Ако отдели време за себе си, е егоист. Ако не успява с всичко сама, не се справя достатъчно добре. Обаче всички тези убеждения правят жените по-уморени, но не и по-силни.

Затова приеми за своя истина, че времето за себе си не е отказ от семейството. 

Живот без посока: защо се чувстваш изгубена?

Какво да правиш, когато се появи онзи досаден саботьор – вината?

Когато започнеш да правиш нещо за себе си, например да излизаш с приятелки, да спортуваш, да пътуваш или да четеш цял следобед, докато пералнята и прахосмикачката те чакат, през цялото време се питаш: Дали не трябва да бъда другаде?

Сигурна съм, че си задаваш този въпрос, нали? Казваш си: „Ох, трябва да правя още от същото, у дома, защото всичко зависи от мен?„

Замисляла ли си се, че не всичко зависи от теб и често вината определя решенията ти и ти диктува какво да правиш?

Не позволявай тя да ръководи изборите ти – малките избори, с които можеш да се връщаш към жената в теб. Никой не си намира идентичността с един уикенд в СПА център.

Това се случва чрез малки, последователни решения – да изпиеш кафето си спокойно, да прочетеш десет страници от книга, да отидеш на разходка сама, да кажеш „не“, без да пишеш три абзаца обяснения, да си спомниш какво те вдъхновява извън работата и майчинството. Да си зададеш въпроса, без да позволяваш на чувството за вина да те завладее: От какво имам нужда днес?

Границите пазят отношенията

Противно на всички заблуди, че поставянето на граници означава да бъдеш студена или недостъпна, всъщност те са решението да намираш време за себе си. В работата това може да означава да не отговаряш на служебни съобщения късно вечер, да казваш “не” на колегите си, като не приемаш, че готовността ти винаги да помогнеш е безкраен ресурс.

У дома границите могат да изглеждат още по-прости, когато партньорът ти носи реална, а не символична отговорност, децата постепенно започнат да участват в семейните задължения според възрастта си и семейството да знае, че мама също има време, което е само нейно.

Децата печелят ли, когато майката не се отказва от себе си? 

Всички майки се страхуваме, че ако отделим време за себе си, ще дадем по-малко на децата си. Обаче дали в действителност е така? Децата не се учат само от думите ни, те наблюдават начина, по който живеем.

Ако виждат майка, която непрекъснато се изтощава, никога не почива и постоянно поставя собствените си нужди последни, те приемат това за нормалния модел на любов.

Същевременно, ако виждат жена, която уважава себе си, поставя здравословни граници, развива се, има мечти и се грижи за собственото си благополучие, те научават нещо много по-ценно, че любовта към другите никога не трябва да започва с отказ от себе си.

Показваш примера на жена, която има присъствието на цял, спокоен и емоционално здрав човек, а това е най-големият подарък, който може една майка да направи както на себе си, така и на своите деца.

Почивката не се заслужава, тя е необходимост

Колко пъти си мислиш, че ще си починеш, когато приключиш с всичко? Проблемът е, че “всичко” никога не приключва. Винаги има още един имейл, още едно пране, още един проект, още едно детско тържество. Ако чакаш момент, в който няма никакви задачи, почивката никога няма да дойде.

Почивката не е награда за добре свършена работа. Почивката ти позволява да продължиш да бъдеш добър професионалист, партньор, майка и най-вече здрав човек.

Грижата за другите не означава да забравиш себе си. Жената, която не се отказва от себе си, не отнема нищо от хората, които обича, напротив, тя им дава присъствието на една спокойна, здрава и щастлива личност.

Защото, когато избираш да се грижиш и за себе си, ти не проявяваш егоизъм, a създаваш силата, с която да бъдеш себе си за всички, които обичаш.