За жената, която се събужда сутрин, изпълнява всички задачи, отмята всички списъци и въпреки това усеща една болезнена празнина, която не може да обясни. Този текст е за теб.

Статията написа за теб с много внимание и грижа Ивелина Петрова. Тя е майка, маркетинг експерт и автор на проекта ГЛАСНО . Чрез него помага на жени да заявяват себе си, да показват авторитет и граници – през призмата на личния ѝ опит в PR и комуникациите.

Преди няколко години си мислех, че след като имам добра работа, семейство и приятели, нямам право да се оплаквам, че се чувствам изгубена. Мисля си, че много жени живеят точно така. Външно всичко изглежда наред. Усмивките са на място. Снимките в социалните мрежи също. Кариерата върви. Децата растат. Денят е запълнен до последната минута. Но вътре има нещо друго, едно тихо усещане, че си се отдалечила от себе си.

И един ден се събуждаш с въпроса: Накъде всъщност върви животът ми?

Съвременната криза на смисъла

Никога досега не сме имали толкова много възможности и толкова много объркване едновременно. Нашите майки често са имали ясно определени роли. Днес можем да бъдем всичко, което пожелаем – успешни професионалистки, майки, предприемачи, творци, пътешественици, партньорки, духовни търсачи. Звучи освобождаващо, но понякога е изтощително.

Когато можеш да бъдеш всичко, започваш да се страхуваш да не пропуснеш нещо важно. 

Започваш постоянно да се сравняваш. Да гледаш чуждите животи и да се чудиш защо твоят не те изпълва по същия начин. Социалните мрежи ти показват успеха в най-различна форма всеки ден, но рядко показват цената. Не виждаш тревожността и съмнението на другите. Онези нощи, в които някой също лежи буден и се пита дали е на правилния път.

Когато прегарянето се маскира като липса на посока? 

Много жени смятат, че са изгубили смисъла си, но те са просто изтощени. Психологията отдавна разглежда прегарянето, не само като физическа умора, а като емоционално изчерпване.

Когато дълго време даваш повече, отколкото получаваш, когато живееш според очакванията на всички останали, когато си свикнала да бъдеш силната – в един момент вътрешният компас започва да замлъква и бавно да изчезва.

Има въпроси, които рядко си задаваме честно: Това, което правя, мое ли е? Моя ли е тази професия? Моя ли е тази мечта? Мои ли са тези цели? Или просто съм ги наследила от родителите си, обществото или представата за успешен живот? 

Зададеш ли си тези въпроси, ще си изясниш дали си изгубена, защото следваш чужда карта и колкото повече вървиш по нея, толкова по-далеч ще се чувстваш от себе си.

Интуиция или страх: как да ги разпознаеш?

Защо не можеш да намериш посоката си веднага?

Това е моментът, в който много жени се разочароват. Търсят голямото прозрение. Един магически знак или нещо написано в книга, или разговор, който да промени всичко, но реалността е по-обикновена. 

Посоката идва като любопитство към нещо ново, като желание, което не те оставя на мира, като тема, към която постоянно се връщаш, като усещане за вълнение, когато правиш определени неща. 

Психолозите често говорят за състоянието на „поток“ или моментите, в които губиш представа за времето, защото си напълно потопена в това, което правиш. Тези моменти са ценни следи, те показват къде се крие твоята истинска енергия. 

Илюзията за голямата житейска мисия

Как да започнеш да се намираш отново?

Не ти трябва нов живот. Не ти трябва драстична промяна. Не ти трябва да напуснеш работа утре и да заминеш за Бали. Трябва ти само честност.

Започни с тези въпроси:

• Кога за последно се чувствах истински жива?
• Какво ме вълнуваше като дете?
• Ако никой не ме оценяваше, как бих прекарвала времето си?
• Кои неща ме изтощават непрекъснато?
• Кои хора ме карат да се чувствам повече себе си?

Записвай отговорите, без желание да звучат умно, истината не пристига подредена.

Завършвам с една мисъл, която бискам их искала всяка жена да чуе:

Замисли се дали не си стигнала до края на версията на живота, която вече не ти подхожда. Знам, ти не си изгубена, страхуваш се да си признаеш какво наистина искаш, за да не разочароваш някого.

Страх те е да започнеш отначало, да поискаш повече, но всяка истинска промяна започва точно там, в неудобния момент, когато спреш да се преструваш, че всичко е наред и започнеш да слушаш себе си. Едва тогава ще се намериш, защото вече ще тръгнеш по своя истински път.

Ако статията ти е била интересна или полезна, последвай ни във Фейсбук и Инстаграм за още такова съдръжание!