Когато ти предстои нещо ново, усещаш ли как тялото ти реагира преди ума? Сърцето ускорява ритъма си, мислите започват да се преплитат, а вътре в теб се появява онзи настойчив глас: „Не го прави“.

Тогава идва въпросът дали това е предупреждение или просто страх? Гласът на интуицията ли те спира или онези вътрешни страхове, които понякога те пазят, а друг път те дърпат назад? 

Истината е, че интуицията и тревожността често звучат еднакво, но не се усещат по един и същ начин. 

Статията написа за теб с много внимание и грижа Ивелина Петрова. Тя е автор на страницата В душата с кецове“ – пространство за търсещи и осъзнати хора. Място, където можеш да споделяш, да се учиш и да се връщаш обратно към себе си.

Интуицията е тиха. Тя не настоява, не убеждава, не те залива с аргументи. Тя е в теб и е сигурен съветник, идва с яснота, почти незабележима е, но въпреки това е сигурна.

Страхът е различен. Той идва със сценарии, с безкрайни въпроси: „Ами ако се провалиш?“. Той стяга тялото и разклаща доверието ти в теб самата.

Да забавиш и да се чуеш 

И тук не става дума да избереш единия глас и да заглушиш другия. Истинското умение е да ги разпознаеш, да ги изслушаш, да не бягаш. Най-важното, което можеш да направиш, е да забавиш. Научи се да не взимаш решение в момента, в който тревожността ти говори. Изчакай, дай пространство на интуицията, защото тя не бърза.

Задай си един прост въпрос: Ако не ме беше страх, какво бих направила?

Изчакай отговора, бавно. Тялото също знае, страхът го затваря и го свива. Интуицията го отваря, дори когато има страх, под него има и любопитство, леко вълнение, усещане за посока. Като врата, която не си сигурна дали да отвориш, но все пак искаш да надникнеш.

Къде изтича енергията ти?

Мислите объркват, интуицията дава посока

Мислите ти също се опитат да те объркат. Те винаги го правят, защото тревожността обича крайностите: “Ще се проваля. Какво ще си помислят хората? Другите са по-добри.”

Интуицията не говори така, защото тя не обича драмата. Тя деликатно ще ти подскаже, че това не е твоето или ще усетиш как ти нашепва да опиташ. В живота това изглежда по-просто, отколкото очакваш.

Получаваш предложение за работа, което изглежда перфектно, но нещо в теб се свива:

• Ако това е страх – ще мислиш за провал.
• Ако е интуиция – ще усетиш, че просто не си на мястото си, дори без причина.

Срещаш някого и сърцето ти реагира:

• Страхът ще те накара да се затвориш, за да се предпазиш.
• Интуицията няма да те спре, а ще те води внимателно.

Имаш идея, която не те оставя на мира:

• Страхът ще ти даде десетки причини да не започваш.
• Интуицията ще ти напомня, че това има значение.

Как да се освободиш от вътрешния шум?

Вътрешният диалог

Може би най-важното е да се научиш да говориш със себе си. Вместо да се бориш със страха, го изслушай. Попитай го от какво се опитва да те предпази? След това се обърни към интуицията: Какво би направил човекът, който искам да стана?

Между тези два гласа не трябва да избираш един завинаги. Нужно е да създадеш пространство, в което и двата да бъдат чути, но решението да идва от място на яснота, а не на паника. 

Знай, че правилният път е този, по който вървиш, въпреки страха, с усещане, че пътят е твоят и тогава интуицията ти го показва с вълнение, с любопитство и с желание за повече.