Да се върнеш назад във времето и в своите най-безгрижни години?

Имаш ли тази смелост, ще можеш ли да издържиш, ще приемеш ли предизвикателството и възможността, ако ти се отдаде?

Аз имах тази възможност и смятам, че тя идва веднъж и я приех, но не със знание и логика, а със сърцето си. След 14 години прекъсване се върнах в родната си къща, в махалата, където прекарвах летата на безгрижното си детство с цялото ми семейство.

Статията написа за теб с честно сърце Цветелина Райкова – майка, консултант по хранене и здраве, лектор към международна система 118. В своята работа помага на хора в депресивни състояния и с паник атаки, след като самата тя преминава през това предизвикателство.

Времена без лукс, но на заедност и, знаеш ли, ще се опитам да ти предам емоцията, спомена на завръщането у дома. Това е усещане и любов, които не знам дали могат да се опишат с думи, дори и от най-талантливия автор.

Днес

Седя си на масата навън, на тишина и пиша тези редове с лаптопа, без дори някога да съм си помисляла, че ще стигна до тук, че ще дойде този момент.

Миналата година дойдох в къщата ни и спомените ме връхлетяха като ураган, без да ме питат, просто нахлуха и си казах:

Аз ще дойда догодина тук с децата за повече от няколко часа, за да им покажа едно отминало време, една история, която няма къде да видят, няма къде да живеят и усетят, ако не ги доведа. Вместо да слушат приказки, да видят какво е било детстовото на майка им, тук в махалата с още две къщи и природа.

Раната в душата може ли да зарастне?

Безгрижно мое детство

Аз нямам село, имах си къща в гората и всяка година лятото бяхме тук, аз и моето семейство за поне 1-2 месеца. Четях книги, правих си пикник на тревата, носехме вода от извора. В къщата нямаме вода, но имаме извор на 200 метра с най-чистата вода на света, плътна, тежка, вкусна вода.

Тук нямаше фурна и котлон, микровълнова печка, а стара печка на дърва. На нея се готвеше и ставаше винаги вкусно, на нея готвя и днес. Апетитът е двоен, въздухът е чист, водата е прясна и вкусна, гозбите са повече от прекрасни.

Къпеш се навън с топла вода от слънцето, тоалетната е външна, но душата ти пее и се пречиства.

Душата ти не гъмжи, тя слуша тишината, приема, попива, чувства се у дома си.

Защо да се върнеш там, където знаеш, че ще те заболи?

Върнах се и пак ще се върна с децата си, и знам, че това, което им показах и ще продължавам да им показвам, е безценно. Да ги науча да живеят просто, да ги науча, че могат и с малко -това е безценен урок. Някой знае ли какво ще стане утре, къде ще се озове и какво ще преживее? Да знаеш, че можеш да живееш с малко, да си го живял и усетил, е Божи дар.

На 200 метра от къщата ни има климатично училище, някога е работило – лекувало деца с белодробни проблеми от цяла България. Днес е спомен на един човек – братовчеда на майка ми, последният останал от рода и живял тук.

Поколението без спомени

Винаги има смисъл да предадеш нататък

Върнах се от уважение към моето семейство – баща, майка, баба, вуйчо обожаваха това място. Върнах се да им покажа, че и аз го уважавам, макар че го бях забравила. Върнах се, за да видят, там отгоре, че не съм забравила какво са ми дали, че не съм забравила уроците и времето, прекарано с тях, че не съм забравила рода си и че искам да го предам и на моите деца.

Да предам, не уроци от учебника, а уроци от живота, от нямането, от ходенето пеша, от носенето на вода, от цененето на храната, на природата и на всичко, което ни дава. Това, ако успея, а аз ще направя всичко възможно, за да успея да им предам, ще си отида спокойна. Те са от малкото щастливци – да усетят и да видят природата – дива, естествена, неподправена.

14 години, заради паниките и тревожността си, бях забравила за тази къща.

Може би е трябвало да се върна, не случайно, след толкова време. Имам толкова спомени тук, къща на 100 години и 5 поколения живот.

Мамо, тате, бабо, вуйчо, въпреки притесненията си и с две деца, се върнах, дойдох тук заради вас и знам, че ме чувате и виждате в момента.

Знам, че ми се радвате, но аз искам да знаете, че ви благодаря за всичко, на което сте ме научили и че безкрайно много ви обичам. Ще ви нося в сърцето и душата си, докато дишам!

Ако статията ти е била интересна или полезна, последвай ни във Фейсбук и Инстаграм за още такова съдръжание!

Моят път от депресия и паник атаки до пълно изцеление