Чувствала ли си? Усещала ли си онази невидима смърт? Смъртта на душата? Онази, която те стиска за гърлото, онази, която е бучката в тялото, онази – същата, дето седи толкова близо до любовта. Не коя да е любов, а любов към мъжа ти, към децата ти.

Статията написа за теб с честно сърце Цветелина Райкова – майка, консултант по хранене и здраве, лектор към международна система 118. В своята работа помага на хора в депресивни състояния и с паник атаки, след като самата тя преминава през това предизвикателство.

Какво искаш да направиш в тези моменти? А правиш ли го?

Замисляла ли си се дали това е поредният житейски урок, прочистване на душата или, прозаично казано, си сбъркала нещо? Какво пък толкова, на всеки може да се случи! 

А, ако грешката се повтаря често? Ако усещането се повтаря често? Какво да направиш? Как да се отървеш, как да го спреш, дали има специалисти, които могат да те разберат или знаят как да ти помогнат?

Сетих се. А бягането? Може ли да ти помогне? Да избягаш от всичко, от всички задачи, ангажименти, отговорности?

Да избягаш от любовта, от децата си, защото усещаш, че си толкова близо до омразата към тях, една такава омраза, която те стяга и задушава.

Моят път от депресия и паник атаки до пълно изцеление

Реалността е:

Но ти си майка – нямаш право да бягаш. Или имаш? Ще те спре ли някой, ще забележи ли някой какво се крие зад усмивката ти днес? Може би няма смисъл, на кой му пука, кой се интересува, всички минаваме през едно и също – възход и падения, това е животът.

Истината е: да е ти е по-леко

Въпросът тук е да направим това падане по-лесно, мамка му, да не те боли, да минава бързо, да излизаш чиста, с чиста душа. Господ, той дали може да промени процеса, не знам… трябва да пробвам… бягство в църквата?

Повторението, без напредък, може да има тежки последици

До следващия път, до следващия горчив залък, нали животът е колело, само за едни май колелото се върти доста бързо, а за други сякаш е спряло. Останали са си там в пашкула си, не мърдат, не искат, защото който мърда, задава въпроси, мисли. Това може да е страшно, да е излизане на открито, споделяне. 

Всъщност доста хора, като се замисля, ги е страх да споделят, таят си някъде там болката, мислят си, че другите са длъжни да ги разбират, докато в един момент не се разболеят пагубно или не предприемат пагубно действие.

Чудото на изповедта и моето пътуване към Бог

Накрая

Тогава всички роднини, семейството, комшиите, колегите казват едно: „Той/ тя беше много кротък, с много спокойно семейство, тихи, добри деца. Какво стана изведнъж?“

Излезе буцата, излязоха демоните, излезе огънят, стягането се отпусна. Не боли вече душата, няма я омразата, но ги няма и хората.

Стискаш ли? Бяга ли ти се? Бягай, излез, пусни, освободи се, докато е време, докато си жива. После времето спира, изчезва, няма го и ти с него.

Писано, преписвано, казано, казвано, но неосъзнато

Душата е създадена да е свободна, да дава, да обича, да мечтае, да копнее. Когато се задушава, става непоносимо, става непосилно да се живее. А само като се замисля колко хора живеят така… от страх, от незнание, от липса на подкрепа. А уж бяха добро семейство с добри деца… Какво стана изведнъж?