Понякога мислим, че прошката е заради другия човек, че е жест на доброта към този, който ни е наранил. Но истината е много различна…

Тази статия написа за теб Люси Борисова – Холистичен консултант по здраве и хранене. Вдъхновител по пътя към женствеността, осъзнатостта и вътрешната хармония. Повече за работата ѝ научи от нейния сайт или я последвай във Фейсбук.

Прошката е лекарство за нас самите

Тя е начин да спреш тихите войни, които тялото ти започва да води, когато умът се държи за болката. Когато не прощаваш, тялото започва да говори.

Искам да ти разкажа нещо, което осъзнах, не от книги, а от собствен опит. Когато задържаш обида, тъга или разочарование, тялото не мълчи, то започва да реагира.

• Стягане в гърдите.
• Киселинност в корема.
• Безсъние.
• Умора, която няма обяснение.

Все едно в теб се включва програма, която бавно те изтощава. Психосоматична реакция – разрушителен режим, който се активира само от едно: мисъл, която отказва да бъде пусната.

Вътрешната настройка – ключът към здраве и изобилие

Тялото помни неща, които умът се опитва да забрави

И когато не простиш, тялото започва да се саморазрушава тихо, невидимо. Прошката е начин да си кажеш: „Ти си в безопасност.“

Много пъти съм си мислела: „Не мога да простя още.“ Звучи познато, нали? Но с времето разбрах – прошката не е момент. Тя е решение. Решение да спреш да наказваш себе си за нещо, което вече е минало.

• Прошката не изтрива случилото се.
• Не омаловажава болката.
• Не оправдава другия човек.

Тя просто връща силата ти там, където ѝ е мястото – в теб. Когато простиш, усещаш лекота, която не може да се опише с думи.

Дълго време ме мъчеха едни и същи мисли. Тогава си казах: „Стига. Избирам себе си.“ И сякаш нещо в тялото ми се отпусна. Издишах по-дълбоко. Усетих лекота, която не бях усещала от месеци. Прошката прави точно това – отваря място за въздух, за спокойствие, за нови чувства. Все едно освобождаваш сърцето си от окови, които не си осъзнавала, че носиш.

Жената, която спря да се поправя и започна да живее

Прошката е най-нежният начин да се върнеш към себе си

Искам да ти дам няколко стъпки – не като инструкции, а като приятелски жест, като пътека към вътрешния мир.

•  Признай си какво чувстваш – Понякога най-смелото е да си кажеш истината –„Боли ме. Разочаровах се. Огорчих се.“ Едно признато чувство тежи по-малко от сто премълчани.
  
  
•  Не бързай – прошката има свой ритъм – дай си време. Тя идва в момент на вътрешна готовност, не под натиск.

•  Пусни мисълта, не човека – Не е нужно да забравиш. Нужно е да спреш да живееш в онази емоция, да не ѝ даваш власт над настоящето ти.
  
  
•  Освободи тялото от натрупаните реакции –  Разходка, дълбоко дишане, йога, танц, медитация. Тялото иска да изкара това, което умът не е успял да преработи.
  
  
•  Кажи си думите, които променят всичко – „Прощавам, за да бъда свободна.“ „Прощавам, защото заслужавам лекота.“ „Прощавам, за да се върна към спокойствието си.“

Прошката е лек за душата и за тялото

Когато простиш, освобождаваш, не само сърцето, но и цялата си вътрешна система. Тялото спира да се защитава. Умът спира да атакува. Емоциите спират да се борят.

И остава… покой. Онзи дълбок, истински покой, който не се намира отвън, а се създава отвътре.

Да простиш означава да избереш живот, а не болка. Прошката е врата – понякога тежка, понякога ръждясала, но когато я отвориш – зад нея е свободата. Свободата да дишаш, да се радваш, да продължиш напред, без тежест, да бъдеш жената, която знаеш, че си!

Как мислите ти влияят на тялото ти?