Чувстваш ли се изтощена, сякаш енергията ти изтича някъде, но не можеш да разбереш откъде точно?
Прибираш се от работа и изведнъж нямаш сили за нищо – нито за дома, нито за семейството, нито за онези малки неща, които си обещала да направиш за себе си. И това е объркващо, защото работата ти не е непременно непоносима, дори напротив, радваш се, че е в живота ти.
Истинската умора идва от друго!
Не задачите те изтощават най-много, а вътрешният натиск, който върви с тях. Онзи невидим глас, който настоява, че трябва да си най-добрата, иначе няма да си в безопасност.
Статията написа за теб с много внимание и грижа Ивелина Петрова. Тя е автор на страницата В душата с кецове“ – пространство за търсещи и осъзнати хора. Място, където можеш да споделяш, да се учиш и да се връщаш обратно към себе си.
Да, този вътрешен нерационален страх, който се проявява в тревожност и държи тялото ти в напрежение. Дълбок, стар страх, който често е заложен още в детството. Програма, която някога е била нужна, за да оцелееш, но днес продължава да управлява живота ти отвътре.
Стари блокажи от детството
Може би тялото действа под натиска на стари блокажи и чуваш:
Ако спра, ще се случи нещо лошо.
Ако се отпусна, ще загубя контрол.
Ако не съм полезна, няма да ме обичат.
Ако не се доказвам, няма да ме изберат.
Това е тревожността на вътрешния механизъм за оцеляване.
Стремежът да си най-добрата не е амбиция, а защита!
Един тих договор, който си подписала със света, че ако си безупречна, няма да те критикуват. Ако си незаменима, няма да те изоставят. Ако си полезна, ще имаш място. Това е твоят опит за сигурност, когато вътре има несигурност, затова контролираш, бързаш, напрягаш се. Не защото ситуацията реално е опасна, а защото нервната ти система е в режим „оцеляване“.
Опасността не е тук и сега. Тя е стара, но тялото помни и не различава минало от настояще. Не е нужно травмата да е голяма или драматична. Трябвало е да си силната, да се справяш сама, любовта е идвала с условия – „Бъди добра. Не създавай проблеми”.
Домът е бил напрегнат, непредсказуем, липсвала ти е истинска сигурност и тогава детето вътре решава – „Ще бъда отговорна, ще внимавам, ще се старая, така ще оцелея“. И този модел остава, дори когато вече не е нужен…
Доброта или тревожност?
Знаеш ли, че грижата за всички не е само доброта? Запитвала ли си се дали не е тревожност в действие?
Не носиш ли прекалено много на раменете си? Не е ли отговорността за всички начин да избегнеш ужаса, че не можеш да контролираш живота? Истината е, че никой от нас не може. И това е страшно за нервна система, която е свикнала да стои на пост.
Запитай се, коя е твоята рана:
Аз съм ценна, когато постигам.
Аз съм обичана, когато давам.
Аз съм в безопасност, когато се справям.
Ти си човек и заслужаваш да намериш спокойствието си.
Да започнеш да забелязваш страха под контрола, да разбереш какво се опитваш да предотвартиш? Да учиш тялото си, че почивката не е опасност, да си позволиш да бъдеш достатъчна.
Може би си се научила да оцеляваш чрез напрежение и твоето вътрешно дете вече се уморява да държи вратата заключена…
Практика за изцеление
Когато усетиш, че бързаш, че се стягаш или се напрягаш, пробвай следната практика за изцеление.
Спри за момент, сложи ръка на гърдите си, поеми бавно въздух няколко пъти и се запитай: „Какво вярвам, че ще се случи, ако се отпусна? Сега съм тук. В безопасност съм. Не е нужно да се доказвам, за да ме има.”
Дишай, медитирай, пиши писма до себе си… Прави това всеки ден, когато усещаш, че енергията ти изтича, така ще се върнеш у дома – в себе си!
ЖИВОТВОРНА 