Какви са обредите, обичаите и традициите по българските земи и какви са приликите и разликите между православния и католическия Великден?

За всичко това ще сподели Гергана Конжагюлова. Гери е родена в България, но има полски корени и поради тази причина е католичка. Майка ѝ е полякиня, а баща ѝ – българин, поради което от малка празнува както православния, така и католическия Великден.

Великден – празникът на новото начало

Великден е един от най-обичаните празници. Това е времето, в което ухае на козунак, яйцата са пъстри, пролетта се разлиства и топлината в сърцето нараства. Това е празникът на новото начало, на вярата и надеждата. Нека заедно с теб да разгледаме българските традиции, малките ритуали, които правят празника толкова специален.

Ще ти споделя как се празнува Великден в католическия свят през погледа на малката Гери, когато е живяла и празнувала със семейството си в Полша.

Когато мисля за Великден, веднага в съзнанието ми изплуват топли спомени от детството. Това беше времето, когато прекарвахме празниците всички заедно у дома. Полското ми семейство е голямо – майка ми има трима братя – затова Великден беше наистина специален. Спомням си го като период, изпълнен с приготовления, традиции и едно тихо, радостно очакване.

Как се подготвяме за Великден?

Подготовката започва около 7 седмици преди Великден с Великденския пост. Това е най-дългият и строг пост в православната традиция. Това не е само хранителен режим, а духовно пречистване на тялото и ума.

Интересното е, че при католиците постът изключва единствено месните продукти, а не всички с животински произход. Рибата също е позволена, освен в сряда и петък. 

За духовното пречистване католиците често решават да се откажат от нещо любимо за целия период на постите.

Помня как като малка баба ме питаше от какво бих се отказала за предстоящия пост. Най-често избирах да не ям шоколад или да не гледам телевизия, което за едно дете преди толкова години си беше голямо лишение и каляване на волята.

Страстната седмица

Седмицата преди Великден – Страстната седмица – често се използва за чистене и подготвяне на дома за посрещане на празника. Символично чистим и лошото от живота си. През тази седмица ходим на църква и като цяло се опитваме да бъдем по-добри, по-смирени и по-тихи.

Спомням си как още след Цветница мама и баба се втурваха да почистват цялата къща и да направят основно почистване, познато днес като “голямото пролетно почистване”. Аз също получавах задачи и се чувствах горда, че съм част от приготовленията.

Велика събота

На Велика събота католиците носят в църквата кошница, пълна с хляб, яйца, месо и млечни продукти, които да бъдат осветени и поставени на трапезата по време на празничната закуска в неделя.

Още от сутринта на Велика събота у нас цареше особена атмосфера. Заедно с мама приготвяхме великденската кошничка. Тя беше малка, постлана с бяла кърпа и украсена с клонки чемшир.

Вътре слагахме най-важните продукти: яйца – символ на новия живот и Възкресението, хляб – като олицетворение на ежедневната храна и тялото Христово, сол, която пази от разваляне и символизира пречистване; месо – като знак за изобилие; хрян, който напомня за трудностите и страданието и малка фигурка на агънце – символ на победата на живота над смъртта, както и жертвоприношението на Исус.

Винаги преживявах много силно момента, когато отивахме с кошничката в църквата, за да я осветят. За мен това беше нещо тържествено и малко вълшебно.

Какви са традициите и вярванията, свързани с Великден?

Боядисване на яйцата и магията на червеното яйце

На Велики четвъртък или събота боядисваме яйцата. Първото винаги е червено, тъй като символизира кръвта на Христос и новия живот. С него се прави кръстен знак на челото на децата за здраве.

В някои домове първото червено яйце се поставя на високо и се пази  до следващия Великден, а други носят яйцето в църква и го оставят там.

Когато бях малка, украсявахме яйцата с восък и ги боядисвахме с червен лук и магданоз.

Козунакът – сладкото изкушение на празника

Козунакът се е превърнал в неизменна част от Великден и символ на празника. Домашният козунак в много домове не е само десерт, а ритуал и семейна традиция. Месенето му е почти като медитация и изпитание за търпението.

В моето семейство не сме слагали козунак на трапезата, а вместо него имаше традиционни полски сладкиши, подобни на кекс и чийзкейк. Сега обаче козунакът вече е част от празничната ни трапеза и дори се опитвам да го замесвам сама. Не винаги се получава, но както се казва – желанието е най-важно.

Великденската нощ

Най-вълнуващият момент, особено за мен, е нощта преди Великден, когато отиваме на църква, в полунощ се чува “Христос Воскресе!” и всички отговорят “Воистина воскресе!”. Обикаляме църквата със запалена свещ, която отнасяме след това у дома, като символ на светлината и новия живот.

При католиците вечерта на Велика събота се провежда пасхалното богослужение, което прилича на православната служба. Хората също палят свещи и често обикалят църквата в процесия.

Помня как родителите ми разказваха за това, но аз бях още малка, за да участвам. Не ме водеха нощем в църквата, затова винаги присъствах чак на тържествената литургия в неделя сутрин. Сега чакам моите деца да пораснат достатъчно, за да възобновим тази традиция и да обикаляме заедно църквата в полунощ със запалена свещ и светлина в душите.

Борбата с яйца

Най-забавната традиция на Великден, особено за децата, а и не само, е “борбата” с боядисани яйца. Победител е този, чието яйце остане здраво. Той ще бъде здрав през цялата година или поне така обичаме да вярваме.

Признавам, че това е един от любимите ми моменти на Великден, защото е свързан с много смях и положителни емоции за всички, особено за победителя, останал със здраво яйце на финала.

Празничната трапеза

Традиционно в българския дом на трапезата слагаме боядисани яйца, козунак, зелени салати, печено агнешко или друг вид месо според предпочитанията в семейството. Всичко това идва след дългия пост и символизира изобилието и новото начало.

В моето полско семейство най-важният момент беше Великденската утрин в неделя. Всички ставахме рано, обличахме се празнично и отивахме на църква. След като се прибирахме у дома, сядахме заедно на великденската трапеза. 

Според традицията празничната закуска е на по-голям почит от празничния обяд.

Преди да започнем да ядем, си разменяхме осветено яйце от предния ден и си пожелавахме хубави неща. Това беше много трогателен момент за мен. 

На масата винаги имаше традиционни ястия: яйца в различни варианти, бяла наденица, журек или бял борш, различни меса, пастети и салати. Разбира се, не липсваха и сладките неща: великденски мазурек и чийзкейк. Всичко беше красиво подредено, често украсено с фигурки на агънца и зайчета, както и свежи зелени клонки, които ни напомняха, че пролетта вече е дошла.

Какво е различното при католическия Великден?

Освен яйца, които често не са боядисани, а просто сварени, в католическия свят на Великден ще намериш великденски зайчета и шоколадови яйца. На трапезата ще има печена наденица, а децата ще търсят скрити яйца в двора или у дома. Аз самата сега организирам търсене на скрити яйца из двора, а децата ми се радват безкрайно, когато ги открият.

Богослуженията обикновено са в събота вечер и в неделя сутрин. Великден започва с празнична литургия в църквата, след което семейството се събира за великденска закуска с продуктите, осветени предния ден в църквата. Поздравът е “Честит Великден!” или “Весели празници!”. 

В моето семейство все още великденската закуска е на почит, но тъй като смесваме с православните традиции, продължаваме с празничен обяд и празнуване през целия ден.

Защо Великден е на различни дати?

Определянето на Великден, независимо дали в православния или католическия свят, следва правилото на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Разликата обаче идва от това, че католиците използват Григорианския календар, а православните – Юлианския календар.

Разликата между тези календари е 13 дни, но и изчисленията на пълнолунието се правят по различен начин. Затова празниците понякога съвпадат, а друг път има разлика от седмица или дори месец.

Тази година празнуваме католическия Великден на 5 април, а православния на 12 април.

Въпреки разликите между православния и католическия Великден, има много сходства, както и красота в това, че същността е една и съща: празнуваме Възкресението на Христос, новия живот и победата на светлината над тъмнината. Прекарваме качествено време със семействата си и споделяме моменти на свързаност, емпатия, позитивизм, надежда и любов. Тези празници винаги съм свързвала с близост, топлина и усещане за семейство. 

Сега, когато аз самата имам деца, се опитвам да им предам именно тези емоции и традиции, като съчетаваме както православните обичаи, така и католическите. И честно казано, най-хубавото е, че това е време, в което забавяме темпото, връщаме се корените си и прекарваме време с най-близките си.