С пролетния дъх на събудената земя идва Лазаровден – ден, в който се преплитат вярата, обичаят и моминските копнежи. Това е време, когато нивите чакат плодородие, горите шепнат за нов живот, а сърцата на младите девойки трепват в очакване на задомяване и любов.

Статията написа за теб Таня Иванова. Астрологията е част от живота ѝ още от 2010 г., а днес Таня задълбочава знанията си и по астропсихология. Последвай профила ѝ в Инстаграм.

Смисъл и вярвания

Лазаровден се отбелязва в съботата преди Великден и е свързан с възкресението на Лазар. В народните представи денят е посветен на плодородието – на нивите, пасбищата и горите, които се благославят за берекетна година.

По стар български обичай жените омесват обредни хлябове – питки и погачи, които прекаждат с тамян. С тях посрещат гостите, за да внесат здраве и благоденствие в дома.

Какво значи да си стопанка на дома си?

Лазарките – вестителки на доброто

В народния обичай лазаруване участват само момичетата от 8-9 г. до 16-17 години, които се наричат лазарки. На този ден те обикалят по къщите по дружини.

Във всеки дом изпълняват песни за всеки член от семейството, като пожелават плодородие и щастие. На изпроводяк стопанките им раздават погача с мед и плодове, за да има берекет. Даряват ги с яйца и дребни пари.

В някои райони главните лица в обичая са булка и момък, малко момиче, облечено в сватбени дрехи, и едно по-голямо момче с калпак и с мъжки дрехи. Те разиграват възкръсването на Лазар, на когото му предстои да се жени.

Буенец – моминското хоро

Лазарките играят ритуално си хоро, наречено буенец (буеник), хванати в дълга редица. Това е т. нар. „разтворено хоро“. Буенец е название на българско народно моминско несключено хоро на песен.

Буенек наричат и водачката на хорото, която е основното обредно лице в обичая. Името идва от характера на изпълнявания буен танц.

На хорото се хващат само момичетата и се нареждат по ръст. Хорото наречено буенец, води най-високата и най-голямата по възраст мома.

Ладуване – гадаене за любов

В отделни региони на страната, след обяд, лазарките се събират за обичая надпяване на пръстените (Ладуване). Предварително всяка мома оставя в общото менче свой знак: гривна, пръстен, огърлица или китка. Менчето престоява през нощта, под цъфнал трендафил. Предварително избрана мома вади един по един знаците и определя коя мома за какъв момък ще се омъжи.

Вечерта на Лазаровден се приготвят обредни хлябове. Оместват се с формата на човешка фигура и се наричат Кукли.

Кумичене – изборът на кумица

В някои краища на България, на Цветница (в неделята след Лазаровден), се изпълнява последният ритуал от лазарките обичаи, наречен кумичене. Рано сутринта девойките, облечени в еднакви носии, се събират на групи. Всяка носи осветено върбово венче с цветен конец и обреден хляб – кукла.

Цялата група отива на река или друг водоизточник, като по пътя пеят лазарски песни. Момите се нареждат една до друга и едновременно хвърлят във водата своите венчета и парченце от обредния колак.

Следе се коя китка или хляб ще излезе най-напред. На която от девойките принадлежали – се обявява за кумица – най-главната сред тях.

Лазарките изразяват своята почит към нея, като я носят на ръце и не ѝ минават път. Пазят пълно мълчание пред нея чак до третия ден на Великден, когато отиват в дома ѝ, за да си вземат прошка.

По време на ритуала кумичене се гадае и за женитба. Ако пуснатите във водата венчета и залък хляб вървят бързо по водата – това е знак за скорошно задомяване. Ако ли пък някъде се заплетат или пък стоят на едно място, скоро няма да има сватба.

Празникът продължава в дома на избраната кумица, където се нарежда богата трапеза. Завършва на мегдана, с изпълнение на кръшни хора и веселите песни на лазарките.

Пролетно пречистване по стара българска традиция

Лазаровден – именници

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарин, Лазарина, Лазарка, Лазо, Лачо, Лъчезар, Лъчезара. Честит празник!

Лазаровден е жив спомен за българския дух – обреден, пъстър и изпълнен с надежда за нов живот!