Развод. Раздяла. Две думи, които звучат страшно, звучат като край, като малка смърт. Как да продължиш след тях? Как да построиш живота си и отново да се чувстваш цяла? За това си говорим с психолога Динка Колева.

Динка е истински търсач и човек, чиято мисия е грижата за другите чрез методите на психологията, семейните констелации, активните медитации ОШО, женските кръгове. Професионалният ѝ път минава през детското здравеопазване, социалната работа.

Тя е сред организаторите на едни от първите училища за родители в Стара Загора. Успешно завършва 7-годишно обучение по фамилна психотерапия. Четири години изучава метода семейни констелации, като се включва в първия випуск на Румен Янкулов – човекът, който пренася метода в България и дори участва като асистент във втория му випуск. През 2014 г. Динка създава свое пространство за лични срещи и консултации.

Това е част от разговора ни с Динка, цялото интервю можеш да чуеш в подкаста на Животворна!

Как да постъпим и как да се погрижим за себе си, ако ни предстои развод или раздяла?

Първо има значение как е взето решението за развода – дали е взето съвместно с партньора, дали ние сме го взели или пък нашият партньор. Важно е да знаем, че решението е трудно и за двете страни, но трудността е от различен характер.

Когато човек взима такова решение, той трябва да толерира известно чувство вина и да може да изнесе целия си личен емоционален процес. Отстрани изглежда, че щом той е взел решението, значи му е лесно. За да се случи това обаче, човек е минал през вътрешен конфликт и катарзис.

Когато се вземе решение за развод, ние често не сме на една емоционална вълна с партньора, защото докато сме взимали това решение, ние сме минали през фази на колебание, гняв, отричане, тъгуване. Докато, коментирайки го с партньора си, другият тепърва влиза в отричане. Това прави развода сериозен процес, свързан с много емоции.

Първо е много важно да сме сигурни, че всичко в отношенията е изчерпано. Много често двойките, особено в днешно време, при първите кризи, без да са опитали с професионална подкрепа, или без да обменят опит с други двойки, бързат да пристъпят към крайната мярка. Първата стъпка е да сме сигурни, че сме опитали всичко, което зависи от нас и партньора ни, да преодолеем кризите, които връзката поставя. Ако това не може да се случи или сме изчерпали лимитите, може би раздялата е най-добрият вариант.

Съществува клише, че разводът е нещо много лошо, но той може да е нещо много здравословно, дори и само за единия партньор. Той може да даде голям тласък на израстването ни, ако успеем да осмислим защо ни се е случил.

Разводът може да е най-здравословното решение, ако вече сме дали и получили всичко възможно, споделили сме максимума, който е бил възможен и пътищата ни се разделят.

Разводът е здравословен и в ситуации, в които има токсичност – насилие.

Важно е да преосмислим нагласата си за развода. Раздялата – сама по себе си не е нито добра, нито лоша, а е въпрос на конкретна ситуация.

ЧУЙТЕ ЦЕЛИЯ НИ РАЗГОВОР С ДИНКА В ПОДКАСТА НА ЖИВОТВОРНА В YOUTUBE

Кои са първите стъпки, които е добре да предприемем за себе си след развод или раздяла с партньор?

Първото важно нещо, в такива ситуация, е да търсим подкрепа. Да видим кои са нашите ресурси – близки и роднини, приятелско обкръжение, колеги, съседи – всички хора, които са ни близки, на които можем да разчитаме и да потърсим помощ.

Когато дойдат много сериозни трудности, хората тогава тръгват да търсят себе си – това се оказва катализатор. По-смислено е да започнем това опознаваме по-отрано. Да развиваме вътрешна устойчивост.

Когато дойде буря, дървото не чака тогава да пуска корени, то е устойчиво, защото преди това е изградило основа.

Хубаво е да се грижим за вътрешния си свят. За това много помагат медитациите, контактът с природата, воденето на дневник, в който описваме как се чувстваме, кои са първите стъпки, които искаме да предприемем за себе си.

Ако не сме правили това преди кризисната ситуация, можем да започнем да го правим след като се е случила. Това са анти-стрес методи, за да можем да излезем от интензивните емоции. Не да се борим, а да минем през тях градивно.

А добре ли е първо да изразим всички емоции, които чувстваме – гняв, яд, страх, преди да потърсим успокоение?

Важно е да приемем, че когато има раздяла с брак или не, това е форма на една малка смърт, форма на загуба, дори ние да сме взели решението.

Боренето с емоциите ни държи още повече в тях и те стават по-интензивни. Важно е да не бързаме да излизаме, а да потърсим начини да си дадем подкрепа, за да минем през този процес по най-добрия начин.

Нормално е да изпитваме шок, отричане, пазарене (ако направя това и това дали нещо няма да се промени), гняв. Важно е да минем през гнева, за да стигнем до тъгата, болката и приемането.

Добре е да изразим тези емоции, може да го направим в дневник или в разговор с професионалист.

Приключването на една връзка е процес, който продължава много след физическата раздяла. Минаването от връзка във връзка не е добър вариант. Често това се случва като бягство от тези силни емоции.

Но това, което виждам и от работата си със семейни констелации, е, че има разлика между прекратена и приключила връзка. Тя може да е прекратена, но приключването е дълъг процес.

Важно е, когато минат интензивните емоции, да си дадем време да осъзнаем защо се е случила раздялата, за да не пренасяме емоционалния багаж в новата връзка. Тези ситуации ни помагат нещо в нас да израсне, да се разделим с някои от илюзиите си за любовта, да видим дали не преповтаряме семейни модели поради лоялност към родовата система.

Ако не си научим уроците, ние ще ги преповтаряме и в следващите връзки.

Как да разберем, че сме приключили градивно една връзка?

В момента, в който се сетим за даден партньор, какви са чувствата, които минават през нас? Дали е гняв, обида, напрежение, страх или сме омиротворени? Дали можем да благодарим на този човек? Можем ли вътре в себе си да му пожелаем нещо добро? Това е много важно.

Ако съм зациклила в гнева, аз не съм свободна. Аз съм се срещала с жени, които са зациклили в гнева си отпреди 20 години към даден партньор. Такива хора трудно могат да изградят трайни отношения.

Много е важно да се помирим със себе си и с партньора, особено ако имаме деца.

Тук не става въпрос да харесваме партньора, а да почетем, че той е баща на това дете и да уважим любовта на детето към двамата си родители.

Ключова е ролята на жената. Нагласата на детето към бащата до голяма степен зависи от нагласата на майката.

Много често детето остава при майката и ние сме изкушени да гледаме на себе си като на по-важния родител. Всъщност и двамата родители са еднакво важни за детето, но по различен начин. И двамата родители имат еднакъв принос да се зароди този живот.

Най-трудната част e да стигнем до благодарността към партньора. Може да отнеме много време за това, но с правилната помощ е напълно възможно.

Как да съобщим за развода/ раздялата на децата?

Идеалният вариант е тази новина да се съобщи от двамата родители, когато са по-стабилни.

За децата е важно да не бъдат въвличани в конфликта, който касае партньорските отношения.

Ако за нас, като възрастни, разводът е труден и разклащащ, за детето е цяло земетресение. Важно е да му се обясни кое ще бъде същото, кое няма да се промени. Това е много ключово, защото дава усещане за сигурност.

„Макар да се разделяме като партньори, това, което не се променя е, че и двамата продължаваме да бъдем твои родители и да те обичаме.“

Освен това е важно детето да знае, че не е виновно. Често, ако детето е много малко, фантазира, че може би то не е достатъчно добро и затова родителите му са се разделили или единият родител си е тръгнал от семейството. Детето може да тълкува това като: „Аз не съм достатъчно добър, ценен, затова моят татко си тръгва“, например. Като малки ние имаме тенденцията да генерализираме.

Детето трябва да знае, че по никакъв начин отношенията между майката и бащата не зависят от него.

Понякога детето се опитва да държи възрастните заедно чрез боледуване, поведенчески промени в училище – неща, които ги обединяват. Но е важно то да знае, че тази връзка нито е започнала благодарение на него, нито зависи от него. Решението за раздялата е само и единствено на партньорите.

Ако няма възможност двамата родители заедно да съобщят за развода на детето, често тази отговорност се пада на майката. Как трябва да постъпи тя в тази ситуация?

Ако човек е още в много силни емоции, ще му е трудно да представи другия родител в позитивна светлина. Това не е нужно, защото децата са много интуитивни и усещат. Важно е да се каже:

Ние като мъж и жена взехме решение да приключим брака/ отношенията си, но тези причини не са свързани с теб, те са наша отговорност.

Не е препоръчително да се хвърлят обвинения към другия родител, за да оневиним себе си, за да ни стане по-добре, или за да привличаме детето на своя страна. Всичко това вреди на детето.

Защо е важно в момент на развод или раздяла човек да потърси помощ, особено ако има дете?

В такъв момент родителят може да се изкуши да превърне детето в патерица, в приятелско рамо или емоционален отдушник, а това не е работа на детето.

Ако имаме приятели, терапевт, дневник, с които да споделяме, е добро решение.

Тук не става въпрос да крием от детето, че ни е трудно, че минаваме през някакви емоции, че в момента сме слаби. Детето не трябва да мисли, че родителите са само успяващи и справящи се. Ценен урок е то да вижда, че те може да падат, но се изправят. Важно е детето да не е ангажирано с този процес. Детето трябва да знае, че родителят има силата да се справи, просто в момента е в труден период.

Ако нямаме подкрепяща среда, има риск да изсипваме всичко върху детето. Това го натоварва, изключително много, защото всяко дете иска родителят му да е добре. Тогава то се чувства сигурно и стабилно.

Ти каза, че има разлика в това отношенията да са прекратени и приключили. Как да приключим отношенията с партньора, за да не отдаваме повече енергия в тази ситуация, а да продължим напред?

Едно чудесно упражнение е написване на терапевтично писмо, адресирано до този партньор. Разбира се, ние не му даваме това писмо, то е само за нас. В писмото е добре да изразим всичко като емоции, мисли, натрупани неудовлетворености, неща, които ни е трудно да приемем, неща, от които сме обидени и огорчени.

Ако има нещо, за което чувстваме вина, за което съжаляваме, е добре да го изразим. Това е начин да поемем нашата част от отговорността. И ако има нещо, дори едно, за което да благодарим на партньора, да го направим.

След това може да унищожим писмото. Това е едно пространство, в което да дадем воля на емоциите си. Може да се направи няколко пъти в различни периоди.

Разбира се, помагат и различни енергийни практики – работа с утробата, която е енергийният център на жената. Едно коремно дишане, с фокус върху матката, с поставени длани върху нея, е лечебно. Вдишваме жизнена енергия и издишваме всичко онова, което сме готови да пуснем като преживявания, емоции, опитност. Но не пускане с нагласата, че се отърваваме, а като едно осмислено преживяване. Така раздвижваме енергията в утробата и се зареждаме. Мандала танц също е много подходящ.

Това, което много помага, е семейна констелация.

Какво би казала на жените, които в момента минават през развод или раздяла?

Нищо не е константно, дори в момента да сте в трудна емоция, да усещанете, че целият ви свят се е разпаднал, това няма да е постоянно състояние, а е фаза, която ще отмине. Важно е да видим на какви нови неща сме говори да дадем пространство в живота си.

От личен опит мога да кажа, че тази ситуация беше като голям трамплин за мен, едно голямо порастване.

Това беше решение, което аз взех, но е ситуация, която много ми погна да порасна, да търся себе си. Благодарение на тази връзка аз се преоткрих много повече, свързах се със себе си, разбрах коя съм аз, кой е моят път.

Каквото и да ни се случва, е важно да минем градивно през него. Тогава можем да открием плюсовете в този минус, а обикновено те са повече!

Последвай страницата на Динка във Facebook!