Колко струва човешкият живот? Има ли цена или е дар – дар от Вселената, Божи дар или друга сила? Между първия и последния дъх – къде е твоят път?
Когато направиш грешния избор, казваш ли си „сгреших” или се обвиняваш? Превръщаш ли това усещане във вина? Превръщаш ли вината в тъга?
Знаеш ли, че потисната тъга се превръща във вътрешна тежест? Неизразеният гняв в дистанция, страхът от отхвърляне в контрол, а непризната болка разрушава живота отвътре?
Статията написа за теб с много любов и грижа Таня Иванова. Тя е психолог, а към днешна дата задълбочава знанията си и в семейното консултиране и астропсихологията. Последвай профила ѝ в Инстаграм.
Семейството като първия урок по живот
Често се замислям: каква е цената, която трябва да платя, за да постигна нещо, и заслужава ли си?
По пътя си срещаш различни хора. Някои са учители, други са с теб само за миг, а с трети се разминаваш.
Първите хора, които срещаш, са твоите родители. Казват, че децата сами избират родителите си и се превръщат в техни учители, но дали е така?
А тези, които нямат деца? Тези, които избират да нямат деца, тогава кой е техният учител и коя е тяхната мисия? Дали е по-различна?
Генограма – карта на рода и семейната история
В момента се обучавам за семеен консултант. Избор, който направи съдбата. Стана случайно, не съм го мислила. На обучението започнахме с изработването на генограма.
Генограмата е подробна карта на семейната история. Тя показва родовите връзки, повтарящите се модели на поведение.
Разликата от родословното дърво е че, показва отношенията в семейството и емоционалното наследство. От генограмата можеш да видиш кое си взела, кое си отхвърлила и какви скрити ресурси има в твоя род.
Завръщане към корените
Когато започнах да правя своята генограма открих, че аз не знам нищо за рода на моята майка. Тя е родом от една от най-тайнствените и мистични български планини. Когато Бог решил да сътвори тази планина, само се усмихнал. Там е земята на нестинарите, светилището на Богинята Бастет, планина на богове и мистерии.
Покрай обучението, или защото съдбата така реши, се върнах към моите корени. И там времето спря. Нямаше никой. Само празната къща напомни, че някога е имало живот.
Останах във времето, толкова далечно, разплаках се и усетих огромна празнина, но открих много неща за себе си, загърбени в шума на големия град.
По пътя си се изгубих, срамувах се, живеех с усещането за вина. Бях самотна и все още съм. И си задавам въпроса: Платих ли си в този живот цената?
Защо пиша всичко това?
Защото има дълбока връзка между начина, по който преживяваш майка си и баща си, и начина, по който преживяваш живота.
Приемане на семейството и собствената история
Колкото повече вътрешно се бориш с родителите си, толкова по-трудно е да видиш историята им, ограниченията.
Продължаваш да живееш от мястото на детето, което още чака майката да го види, да го избере, да го постави на първо място.
И така вървим поколение през поколение, в търсене на смисъла, на себе си, и пропускаме да видим силата, която всеки от нас притежава, за да бъде това, което е – различен и уникален.
И когато погледнеш живота си през очите на твоя род, на това, което са ти дали и спреш да воюваш с това, което си, можеш да си кажеш:
„Да, това е част от историята ми.”
„Да, това ме е наранило.”
„Да, така се научих да оцелявам.”
Тогава настъпва приемане, защото онова, което е прието със съзнание, започва да те връща към теб самата, към твоята стойност.
Вече не се страхуваш, да бъдеш отхвърлена, да си тръгваш оттам, където не си обичана и да откриваш любовта, обърната към теб самата.
ЖИВОТВОРНА 