Знаеш ли, дълго вярвах, че това, което си мисля, си остава само в главата ми. С времето осъзнах, че всяка мисъл, която допускам в себе си, не остава само в ума. Тя се превръща в движение, химия, памет.

Постепенно разбрах нещо много по-дълбоко – всяка мисъл, която допускам, я усеща и тялото ми.

И точно така открих колко силно това влияе на всичко в мен. 

Как го осъзнах? 

Имаше периоди, в които живеех в постоянно стягане – бързах, тревожех се, критикувах се. Без да си давам сметка, тялото ми започна да ми отговаря – с умора, задържане, напрежение, възпаления.

Тогава си казах: „Добре, какво толкова се случва вътре в мен?“. И започнах да наблюдавам. Какво се случва, когато мислите ти тежат?

Докато се въртях в едни и същи мисли – страхове, вина, претоварване – усещах как тялото ми буквално взема тази мисъл и я превръща в реакция.

Постепенно разбрах: тялото не различава „мисля“ от „преживявам“.

За него всичко е сигнал и реагира така, както може.Така започнах да избирам мекотата и спокойствието. Един ден просто ми омръзна да се боря със себе си. Започнах да дишам по-бавничко, да си давам паузи, да съм по-осъзната., да не търся контрол, а доверие. И реакцията на тялото ми беше мигновена. Буквално усещах как се отпуска. Как се подрежда отвътре.

Сякаш му казвах:„Спокойно, тук съм. Няма опасност.“ И то ми вярваше.

Тази статия написа за теб Люси Борисова – Холистичен консултант по здраве и хранене. Вдъхновител по пътя към женствеността, осъзнатостта и вътрешната хармония. Повече за работата ѝ научи от нейния сайт или я последвай във Фейсбук.

Тялото помни… но може да се „научи“ на нови неща

Най-интересното беше, че когато си повторя една и съща мисъл, тялото ми започва да я приема като „истина“ и реагира според нея. Но разбрах и друго – всяка нова, осъзната мисъл е като прекъсване на стария модел и пускане на нов.

Започнах да виждам:

• как старите рамки буквално отслабват;
• как новите сигнали се приемат по-лесно;
• как вътрешната ми химия се променя.

И да – усеща се.

Какво ми помага днес?

Не правя крайности. Правя малки, човешки неща, но последователно: дишам осъзнато, когато усетя напрежение. Пиша, за да пусна това, което ме задържа. Движа се, както ми идва – танц, разтягане, разходка. Слушам музика, която ме успокоява. 

И си казвам по една истинска подкрепяща мисъл на ден, без да се насилвам да съм „позитивна“. Тялото ми реагира на всичко това много по-бързо, отколкото очаквах.

Защо ти го разказвам…

Защото и аз минах през тези състояния и знам колко объркващо е, когато тялото ти говори, а ти не разбираш „езика“.

А всъщност езикът е прост – мислите ни са сигналите, които тялото превежда. Когато започнеш да ги избираш по-нежно,тялото започва да диша заедно с теб.

Вярвам, че нищо в човека не е случайно..

• Нито мисълта;
• Нито емоцията;
• Нито сигналът на тялото.

Точно тук ще поговоря за невропептидите – онези фини пратеници, чрез които вътрешният свят оживява в тялото.

Вътрешната настройка – ключът към здраве и изобилие

Невропептиди – тялото слуша това, което мислиш

Невропептидите са малки молекули, но носят огромна мъдрост. Те се освобождават всеки път, когато преживяваш мисъл или емоция, и се разнасят из цялото тяло – до клетките, органите, имунната и хормоналната система.

Тялото не прави разлика между:

• Мисъл, която повтаряш често.
• Емоция, която задържаш.

Невропептидите, които подхранваш

За мозъка всичко това е информация. Когато вътре в теб има напрежение, когато живееш в страх, вина, непрекъснато бързане или вътрешна критика, в теб се активират невропептиди, които поддържат състояние на стрес.

Тялото ти влиза в режим „оцеляване“. Появява се:

• умора;
• задържане;
• хормонален дисбаланс;
• възпаление.

Не като наказание, а като огледало, което отразява. Когато си позволиш мекота, когато дишаш осъзнато, когато се свързваш със себе си, когато избираш доверие, вместо контрол – в теб се освобождават други невропептиди. Такива, които носят покой. Тогава тялото ти започва да се отпуска, да се саморегулира и възстановява.

Невропептидите създават навици

Лечението започва в начина, по който се отнасяш към себе си.

Тялото има памет, но и способност за промяна. Невропептидите създават навици – не само в ума, но и в клетките. Повтаряната мисъл се превръща в биохимичен път.

Но добрата новина е, че всеки път, когато внесеш осъзнатост, ти:

• Прекъсваш стар модел.
• Даваш нов сигнал.
• Създаваш нова вътрешна среда.

Практики за подкрепа

Не е нужно да търсиш крайности, а свързване. Ето няколко практики, които нежно променят вътрешната химия:

• Осъзнато дишане – дори няколко бавни вдишвания дневно изпращат сигнал за сигурност.
• Писане и споделяне/ рисуване  – думите освобождават задържаните емоции.
• Музика и аромат – те достигат директно до нервната система.
• Движение без цел – разходка, танц, разтягане, водени от усещане.
• Една подкрепяща мисъл дневно – не насилено позитивна, а истинска.

Арт терапия: когато думите не стигат – рисувай

Невропептидите и осъзнатият избор

Невропептидите те учат на отговорност, без вина. Аз не контролирам всичко, но участвам във всичко. С всяка мисъл аз избирам:

• Дали да се свия или да се разширя.
• Дали да се напрегна или да се доверя.

И тялото ми винаги откликва.

Мислите ни са семена, когато ги посееш с внимание, тялото разцъфва!