Тази история започва в Родопите с рецептата за един магичен мехлем, наследена от прапрабабата на моята гостенка. Рецептата се предава стриктно в рода цели пет поколения, а славата на чудодейния крем се разнася от уста на уста. Той печели прозвището „Маданско чудо“, заради магичното му действие за лечение на рани и изгаряния. Днес той носи името Витасин. Неговата история е историята на семейството на моята гостенка – наследничката на тази необикновена фамилия – Ваня Ташева.
Тя от дете помага в семейния бизнес с голямо желание и ентусиазъм. През последната година е фокусирана върху отглеждането на сина си – шесто поколение Витасин. Паралелно продължава да помага с развитието на социалните мрежи на семейния бранд, който в момента е в ръцете на майка ѝ и баща ѝ в Смолян.
Това, което в момента наричаме „био“, за семейството на Витасин е „традиция”!
Последвай Витасин във Facebook и Instagram!
Кой е първият ти спомен за Витасин?
Първият ми спомен е свързан с баба ми и с производството на кремчето в нейната кухня. Тогава опаковките ни бяха обикновени чашки за кафе, от тези по-твърдите, малки, бели, които се затварят с капаче. Един от първите ми спомени е как затварям тези капачки. Може би затова тази стъпка и в момента ми е любима, макар опаковките да са други, тъй като все още всичко се случва на ръка.
След това всяка кутийка се опаковаше в кашонче, което беше ръчно направено, спрямо поръчаната бройка, от баща ми. Върху кашончето се слагаше хартия, върху която майка ми изписваше на ръка адреса на получателя. Аз търсих в една книжка пощенския код на населеното място, до което ще пътуват кремчетата и се чувствах много важна и специална. Нямам търпение да предам тази магия и на сина ми.
Как започва историята на този мехлем-чудо?
Всичко започва от моята прабаба – Йорданка Килюрова – баба Дана, която всъщност е научила рецептата от своята майка, т.е. моята прапрабаба, за която, за съжаление, знаем прекалено малко. Когато писах историята на Витасин не успях да науча много за нея, но баба Дана също е правила този крем, в малкото родопско селце Средногорци. В онези години кремчето се е използвало най-вече от семейството, приятели, роднини за облекчаване на всякакъв вид рани и изгаряния, съпътстващи физическия труд на село.
Хора са идвали на кафе, за да си поговорят и да си вземат от този „крем-чудо“, както са го наричали тогава. Още е нямал име, нямало и замисъл за бизнес по това време. Единствената цел е била и все още продължава да е, да се помага на хората. Рецептата, която баба Дана е използвала тогава, се е запазила непроменена във времето и поколенията. Ние продължаваме да пазим традициите, които тя е положила и се опитваме да съхраняваме наследството ѝ по най-добрия начин. Това означава, че в кремчето ни няма „модерни“ консерванти, оцветители, парабени, силикони. Всичко е натурално, естествено, с качествени съставки, така както го е правила тя тогава, така го правим и ние.
За какво всъщност помага този мехлем, който днес познаваме под името Витасин?
Кремът е фантастичен за облекчаване на всякакъв вид кожни раздразнения, за изгаряния наистина е много добър и това е най-доброто му качество.
Ще споделя една лична история. Един прекрасен летен ден сме се събрали с приятелки на пикник. Всичко беше прекрасно, преди да се прибера вкъщи и да осъзная, че съм прекарала цял ден под лятното слънце, по тениска, незащитена. Да изгориш на ръкави по принцип е кофти, особено ако си на сватба на следващия ден. Започнах обилно мазане и третиране. На следващия ден трябваше да знаеш за моето нехайство, за да разбереш какво се е случило. Не че се изненадах от ефекта на кремчето, но наистина бях изключително доволна, че успях да преодолея тази ситуация.
Любопитно: Какво означава името Витасин?
Вита – защото кремът внася нов живот за хората.
Син – защото баба винаги е знаела, че кремът ще продължи да се развива в семейството и по-конкретно от сина ѝ – моя баща.
В името на крема са преплетени инициалите на баба ми – Иванка Николова (ВитасИН).
Ти си кръстена на твоята баба Иванка Ташева. Кое е нещото, за което ѝ се възхищаваш?
Баба ми – Иванка Ташева, е дъщеря на баба Дана. Всички, които са използвали крема, са я наричали леля Ваня. Тя беше невероятно силна и добра жена. Толкова безкрайна енергия имаше, истинска фурия. Не се спираше в желанието си да помага на хората. Тя е тази, която разработи продукта ни, но никога не е било с идеята за финансови облаги или слава. Просто знаеше качествата на кремчето и вярваше, че може да помогне на хората. Именно на това отдаде живота си – да достигне до максимално много хора, за да им помогне. Държеше изключително много на личната връзка с всеки, който използва крема.
Докато писах историята на Витасин, един клиент ми изпрати много старо упътване, в което тя изрично е упоменала, че предпочита лични посещения, но може и по телефона или с писмо да се свържат хората, които използват крема. Тя иска тази лична връзка, за да им помогне максимално много, да им каже как да използват крема, така че да усетят бързо облекчение, какъвто и проблем да имат.
Има много статии, написани за нея. Първата е от 1989 г., написана от Недялка Младенова, във в-к „Отечествен глас“. Нели става свидетел на колко много хора помага баба. Постоянно е на телефона и отговаря на писма. Тя споделя, че нейната безкрайна човечност и отдаденост е разковничето, което прави Витасин това, което е.
Статията набира голяма популярност, кореспондент на Националното радио в Смолян я чете в ефир и така изключително много хора разбират за крема. След това имаше опашки от хора пред блока на баба, които искат да се запознаят с нея и да си вземат от крема. Нели разказва истории как баба и дядо са приемали непознати хора вкъщи и не са ги пускали да си тръгнат, докато не се чувстват по-добре.
Истински истории за силата на Витасин и грижите на леля Ваня
Момичето от Молдова с незарастваща рана
Една от историите, които съм чувала много пъти, е за момиче от Молдова, агроном, с рана на крака, която в следствие на инфекция не може да зарасне. Стига до Москва, но и там не могат да намерят лек за нея. Статията за крема достига до нея и с баща ѝ се свързват с баба ми. Така от Москва стигат до Мадан, където баба ми ги настанява в дома си за един месец. През това време се грижи за момичето като сменя пластири, напоени с крема, по няколко пъти на ден, всеки ден. След един месец се показва нова кожа, което е сигурен знак, че маданският мехлем действа. След като видяла, че момичето се чувства добре, баба го изпратила с 10 кг мехлем, за да продължи възстановяването си в Молдова.
Спасеното бебе Силвия с изгаряне трета степен
Това е историята, с която моето семейство продължава да живее, за бебе Силвия, което оцелява след изгаряне трета степен, под грижите на баба ми. Докато писах историята се срещнах с майката на Силвия – Аделина. Тя ми разказа, че през 1991 г. върху Силвия, бебе на 1 г. и 5 м., се разлива тенджера вряла супа и диагнозата ѝ е изгаряне трета степен. Приемат Силвия в болница във Варна, където незабавно започват лечение, но след 10 дни прогнозите не са обещаващи и тук се намесва съдбата. Медицинската сестра, която работи в болницата, преди години е работила в Мадан, познава ползите на крема на леля Ваня и съветва майката да е свърже с нея.
Отговорът на баба ми е: „Доведете детето, за да го спася“.
Поемат този осъзнат риск да тръгнат с бебе от Варна към Мадан, заедно с медицинската сестра. Настаняват се първо в хотел. Баба ми обаче казала: „Какъв хотел, идвайте вкъщи?!“. Аделина споделя: „Прие ни като собствени деца.“
Само след 14 дни, под грижите на баба ми, е започнала поява на нова кожа и усмивката на бебе Силвия се върнала. След като преминава опасността, баба ги изпраща с 25 кг Витасин, за да продължат третиране. След 10 месеца всичко е много по-добре. Аделина ми сподели, че според нея, ако са започнали лечение с крема отначало, много по-бързо са щели да овладеят положението. В момента Силвия е майка на две прекрасни деца!
ЖИВОТВОРНА 