Представям ви една жена, която е самото въплъщение на многоликата женска същност. Тя умело влиза в ролята на буйната и непокорна дива жена в школата Бага-Тур, мъдър водач на споделени кръгове „Шаман“, пазител на традициите, нежна любима, грижовна и силна майка на двама сина, истински професионалист в работата като радиожурналист в Радио Стара Загора и любим инструктор по Зумба! Тя владее танца, грацията, дисциплината, стрелбата с лък, конната езда, ударните музикални инструменти, но най-вече смяната на различните превъплъщения. Всичко това и още много е Поли Гънчева!

Ти си ръководител на групата за древни танци и обичаи към „Бага-Тур“, разкажи откъде се породи любовта ти към миналото на нашите предци?

Бях ръководител на тази група дълго време, десетилетие, че и повече, сега тя не функционира в силата, в която я поддържах през годините. Когато нещо се изчерпи, трябва да се трансформира, да излезеш от зоната си на комфорт, да го пуснеш, да го освободиш, особено ако така го усещаш. Само тогава може да събереш нови сили и да се обогатиш, след промяна, след загуба, само тогава можеш да пораснеш.

Все повече чувам женската си интуиция и тя досега никога не ме е излъгала, дори и да не ми харесва какво казва, слушам я.

Работата с жени е специфична, много пленителна, но и трудна. Не винаги е цветя и рози, но пък точно тръните по пътя ни дават силите, които само ние жените можем да придобием, да трансформираме и от научените уроци да станем още по-можещи, творящи и създаващи красота и любов. А точно Любовта ме отведе при делата на предците. Тъй като мисията на съпруга ми е школа Бага-Тур, винаги съм я подкрепяла и ме е вдъхновявала от ден първи на нашата среща през 2004 г.

Моя страст пък са танците, ритъма, музиката. Нашето минало е изпъстрено с богата палитра от обичаи и древни тайнства, така че не беше трудно искрата да запали и обедини моята страст и неговите занимания. Винаги съм била идейна и творяща. Мистиката на самодивите, народното, пластиката, ритъмът, женската енергия, конете и тяхната магия са в сърцето ми и попаднах на точното място. От там лавинообразно се заредиха безброй сътворени танци, участия, пътувания, стотици докоснати момичета, групи, лагери, какво ли не. Живот на бързи обороти.

Кои добродетели се опитваше да предадеш на твоите възпитаници чрез древните танци?

Да развият своите качества, които дори не подозират, че имат, или да ги засилят. Да бъдат адаптивни, устойчиви, но и да бъдат смирени.

Не съм толерирала никога сплетните, суетата, лошото отношение. Държа на дисциплината, на взаимопомощта, не обичам глезотиите, закъсняването, желанието да изпъкнеш на всяка цена, лицемерието.

Много пъти навярно е имало и недоволни, неразбрали моите методи, но отношението една към друга е ключово, за да има хармония, защото да си жена е и изпитание. В този мъжки свят жената трябва да оцелява с много такт, да е търпелива, да има финес, да държи на думата си, да спазва правилата, но и да не крие емоциите си. Всичко да се казва на мига и да излиза от сърцето.

За щастие много от момичетата, които са преминали през редиците на школата, са разбрали това и сега, в живота, са успешни дами. Имат една характерна увереност и закаленост от съвкупността на заниманията ни, развиващи различни качества. Същевременно аз мисля, че са успешни жени и защото са грациозни и пластични от женствените танцови умения, които са овладяли и остават завинаги отпечатък. Но това те трябва да споделят, трябва да ги попиташ. Аз се гордея с всяка една от тях и им благодаря!

Повече от 10 години правиш възстановка на обичая Лазаруване. Той е красиво посрещане на малките момичета в света на жените. Каква скрита мъдрост крие този обичай?

Да, правя това от 2006 г. насам. Мъдрост, магия и истинска омайна красота има в този пролетен момински обичай. Носията носи тайнствено усещане за скрити, закодирани вълшебни знаци, шевиците, елементите, символиката, песните на лазарките, наричанията, ритуалите, които се изпълняват. Радвам се на момента с гизденето, но с мярка разбира се, на умението да си приветлив и усмихнат, да съумееш да зарадваш хората по къщите. Обикаляме цял ден, изморително е, но усещането е несравнимо.

Лазаровден е времето, в което момите заявявали пред обществото, че са вече достойни и готови да се задомят. Било е задължително да преминат през лазаруването с всички негови тайнства. Отново любовта е намесена като предвестник на семейната топлина.

Цветните емоции, щастието, което носи този празник, песенната искрица за живот, за слънце – това е магията!

В част от твоите превъплъщения ти разгръщаш образа на нежната и уязвима жена, но в други на преден план излиза амазонката. В тази връзка какво за теб е женствеността?

Може би ще се повторя, но жената има своята многоликост и трябва да се старае лицата ѝ да са въплъщение на смисъл и на добро.

В твърдостта си трябва да има нежност и в уязвимостта си да скрие силата. Да бъде адаптивна, да е като водата, да гали, да трансформира, да отвлича лошото и да пази баланса с всички сили.

Е, да, понякога сме стихия в емоциите си или за децата си ставаме зверове, но това е част от същината ни. Като Ин и Ян, в нас винаги ще има и мъжка енергия, но трябва да пазим женското много. Да помним, че силата ни е в това да сме женствени, което никак не е малко.

Никога няма да стигнем мъжете, а и не трябва. Жената в миналото е била много силна, дори физически, но само в крайни случаи е изземвала мъжките функции. Редно е да развиваме женствеността си, а не да я губим в стремеж да бъдем нещо, което никога няма да достигнем и е извън природата ни.

Как се промени ти, откакто стана майка?

О, коренно! Това е истинската трансформация, която те спохожда в женската ти същност – да дариш живот. Изпитанията по бременност, раждане, отглеждане на малкия човек променят жената неминуемо и мисля, че е за добро. Отговорността, която започваш да носиш, както и перипетиите те правят мъдър! А грижите те карат да обичаш безмерно.

А какво може жената най-добре? Да обича и да обгрижва. Дори и да не е с твое лично дете, знаем колко жени не успяват да се сдобият с рожба, има много начини да бъдеш майка. А и по пътя на жената, за да стане майка, е пълно с изпитания, с проблеми и борба.

Не крия, че имам четири бременности, две успешни (имам две прекрасни момчета, малкото доста изстрадано) и две неуспешни, които ме научиха какво всъщност е да си истинска жена – уязвима, чувствителна, ранима, но и борбена, несломима, можеща да продължи напред!

Как подхранваш женската си същност?

Любим въпрос! С танци, разбира се, и със споделяне, с контакти с други жени, с групови занимания, с научаване на нови практики и начини да храня женското. Уча се (много успешно) да обичам себе си, да се грижа за тялото и психиката си, да пия повече вода, да си почивам, вече ценя времето си и често поспирам своя бяг.

Мъча се да казвам „Не“, да се смирявам пред чуждото мнение. Концентрирана съм в моите дела, а те са свързани с различни неща – позитивната журналистика в любимото Радио Стара Загора, занимавам се със Зумба, която носи много щастие, чувство на свобода и здраве, с Лазарки, със Споделени кръгове „Шаман“, които правя отскоро.

Имам богата колекция от интересни ударни музикални инструменти от Унгария, Казахстан, както и един чувал идеи за споделености. В тези кръгове се събираме, за да слеем ритъм и енергия, пеем, играем самодивски танци и не само, наричаме, майсторим с ръцете си, докосваме се до свещеното животно – коня, черпим от духа на предците!

Разбира се, женската ми същност копнее за повече време с децата и любимия. Времето лети бързо, но, слава Богу, успяваме. Прекараното време със семейството ми дава смисъл и удовлетворение като жена.

Какво си представяш, щом чуеш думата „животворна“?

Творяща живот, не спираща да пита, да търси, да намира отговорите на загадките, често трудни, които идват по пътя. Творяща живот в красота, песен, танц, движение, дело, обич, грижа, любов, порив.

Животворна трябва да е всяка една минута на една жена, дали тъжна или щастлива, това е животът на жената – Живототворящ. Животворяща искам да бъда и аз до сетния си дъх!

Благодаря ти за тези въпроси, за мен беше чест, че точно от мен потърси отговори! Благодаря от сърце!