Взаимоотношенията са най-важната и предизвикателна тема за повечето хора. А любовта заслужава да се празнува всеки ден!

Ако сложим на едно място „система за себепознание“ и „взаимоотношения“, сякаш автоматично се случва една химична реакция, която произвежда като резултат въпроса „Съвместими ли сме?“

Точно този въпрос е обектът на моите разсъждения в момента. Разбира се, в астрологията/ нумерологията/ психологията/ хюман дизайн можем да наблюдаваме характеристики от типа „благопожелания“ или от типа „противопоказания“. И когато тълкуванието е задълбочено и коректно, може да ни даде наистина много информация.

Но доколко е коректно да разчитаме на тази информация?

И като казвам „разчитаме“, не подлагам под съмнение коректността на информацията, а нейната достатъчност.

Познавам партньорски двойки с доста „противопоказания“ в картата и в същото време няколко десетилетия щастлив брак (подчертавам, че е щастлив, а не просто брак).

Познавам и двойки със забележително приятни и оптимистични характеристики, при които, обаче, връзките не просъществуват или направо се „прецакват“.

Защо се случва това?

Теоретичната основа, било то карта, психологически профил или нещо друго според съответната наука, е един потенциал. Това са едни характеристики или заложби, които всеки от нас може да прояви, но може и да не прояви.

Дали ще се реализира този потенциал и в каква степен това ще се случи, е нещо много индивидуално и зависи от много обстоятелства, затова за процъфтяването на една връзка потенциалът е само един от факторите.

Кои са другите фактори?

Със сигурност в различните връзки има различни други фактори, но аз намирам за ключови – осъзнаването и приемането.

За едно пълноценно партньорство е важно да познаваме нашата истинска същност и тази на партньора. Да наблюдаваме чувствата и реакциите си в общуването с другия и различните ситуации, да наблюдаваме къде имаме естествена хармония, в какво се допълваме, какво учим един от друг. Да си дадем сметка правим ли компромиси и в кои случаи, защо, колко често, колко ни понася и т.н.

Под „приемане“ нямам предвид на всяка цена да приемаме всичко, тоест да търпим в името на връзката. За мен приемането означава на първо място да приемем себе си в цялост – онова, което харесваме, но и всичко друго, за което може да ни се иска да си затворим очите, но то все пак е там. Тогава смятам, че сме много по-способни и отворени да приемем и другия по същия начин.

Мисля, че е важно и да си даваме сметка, че в рамките на едно партньорство ние не можем да сме съвсем 100% себе си. Да, сами със себе си сме едни, в компанията на другия сме малко по-различни. Ако смесим бяла и червена боя, ще получим някакъв меланж. Това не означава, че нон-стоп ще бъдем „меланж“ или нон-стоп „трябва“ да бъдем такива. Означава да сме наясно „какъв цвят сме“, когато сме сами, и ако искаме да сме дълбоко свързани с друг човек, да сме готови да се смесим.

И все пак, съвместими ли сме?

Изключително полезно е да знаем какъв потенциал има дадено взаимоотношение. Но е много наивно и безотговорно да вярваме, че успешните връзки се случват просто така, на база на този потенциал.

Информацията е основата, на която да стъпим, а след това всичко зависи от това да поемем своята лична отговорност, да влезем коректно в едно взаимоотношение и заедно с партньора да изградим една ползотворна и обогатяваща връзка.