Да порастваш е лесно, но да станеш емоционално зрял човек е съвсем различен процес. Той не идва с възрастта, а с готовността да погледнеш честно към себе си, да поемеш отговорност за живота си и да спреш да чакаш някой отвън да те спаси.

Това е път от детската фантазия за „един ден всичко ще се нареди“ към дълбокото приемане, че животът е жив процес – непредвидим, променящ се и често далеч от идеалната картина в главата ти.

Днес ще си говорим за емоционалната зрялост и защо тя е толкова важна.

Статията написа за теб с много внимание и грижа Велизара Каменова – творец, арт терапевт и обучаващ се психолог и професионален анализатор в системата Хюман дизайн. Нейната суперсила е да вижда истинската същност и потенциал у хората и да им вдъхва сила да ги последват и проявят. Ако това, с което се занимава Зара ти е интересно, последвай страницата ѝ Empowered by Art.

Какво всъщност е емоционална зрялост?

Започвам с мисли за това как животът ми изобщо не се стече по начина, по който си представях, исках и се надявах. Някакси в такива моменти умът ми неусетно сравнява и измерва къде и с кого съм била преди една година, преди 5 г., преди 10 г., в училище, в детството и прави равносметка. Познато?

Едно от най-трудните неща, на които аз лично все още се уча и смятам, че обществото ни има нужда да развива, е поемането на отговорност. Всъщност тук най-много се доближаваме до определението за емоционална зрялост:

Tова е способността да разпознаваш, приемаш и регулираш своите емоции, като поемаш отговорност за действията си и се свързваш автентично с другите.

Или иначе казано как да бъдеш родител сам на себе си, тоест да носиш отговорност за живота си. Още по-конкретно – да можеш да поемеш, приемеш и понесеш последствията от изборите си и да балансираш между крайностите.

Емоционална зрялост е да спреш да чакаш животът да те спаси

Ако разширим понятието, това би включило да знаеш кога да замълчиш и кога да споделиш, кога да поискаш и кога да дадеш, кога да се отстоиш и кога да се защитиш. 

Това е способността да можеш да държиш себе си и емоциите си, да ги разпознаваш, назоваваш и изразяваш.

Да можеш да се отпускаш и доверяваш на живота да те води, когато не знаеш накъде и кога да действаш, когато посоката вече е ясна.

Да участваш активно в живота си, според лината си истина във всеки момент. Да можеш да си прощаваш, когато грешиш и още по-важно да се обичаш, дори и да не успееш да осъществиш нищо от това, за което си мечтала. 

Защото твоята стойност не е свързана с количеството постигнато цели и сбъднати мечти, а с качеството на живота, който си позволила да се случи през и за теб. В този прословут настоящ момент: тук и сега.

Как изглежда емоционалната зрялост в ежедневието?

Понякога мечтите са само за вдъхновение и това не е никак лошо. Да можеш да провериш реалността и да спреш да гониш вятърни мелници, като например да очакваш някой да се промени, някой отвън да те спаси или да поникне цвете в пустиня, само защото ти не спираш да поливаш там, е проява на емоционална зрялост. 

Ресурсите са ограничени. Животът ти не е безкраен. Тялото ти ще остарее. Кожата ти ще се сбръчка. Близките ти ще си отидат. Годините ти ще отминат. И точно затова няма за кога да отлагаш и да се успокояваш, че имаш време. Нямаш.

Ако отдавна отлагаш решение, което смяташ, че е правилно, важно или вярно за теб, действай. Няма да стане по-лесно или да дойде подходящ момент. Напротив, ще изгубиш време, енергия и устрем.

Ако не можеш повече да останеш в една ситуация, работа или взаимоотношение, тръгни си. Зависи от теб и никой друг. Имаш избор.

Ако не знаеш накъде да поемеш или какво следва, пътувай или направи нещо ново за теб. Позволи на Живота да те води и да ти покаже посоката.

Ако прекалено много мислиш, започни да твориш. Изкуството има силата да те връща в тялото и да изважда, пренарежда и трансформира психичния ти свят.

Ако сама се саботираш, потърси специалист, който да рефелкрира и насочва процеса ти. Не си сама и светът никога не е бил толкова богат на практики, инструменти и възможности за терапия, лечение и регулация.

Ако ти липсва смелост, кураж, увереност… започни с нещо малко от днес. Доверието в себе си е мускул. Тренирай го.

Колелото на живота: Защо усилията не винаги носят движение?

Емоционална зрялост е да спреш да отлагаш живота си за някога в бъдещето

Всъщност животът никога няма да бъде такъв, какъвто, нито аз, нито ти си го представяме. Това е детска фантазия.

Защото смисълът на живота е да разиваме съзнанието си чрез определена опитност и по този начин душата да еволюира.

Ако нищо не се обърква и променя, всичко щеше да е едно и също, и нямаше да има безброй много красиви и трогателни истории за разказване, вдъхновение и споделяне.

И точно тук идва развиването на емоционална зрялост. Когато сме малки, детският мозък работи така, че да преживяваме себе си като центъра на света и това е здравословно до определена възраст. 

После обаче е необходимо да се научим на още съществени умения като: връзка с тялото, разпознаване на чувствата, емоциите и потребностите, как да слагаме граници, как да заявяваме себе си по здрав начин, без да нападаме другия или да потискаме себе си и как да се свързваме с другите и да градим заедно. На тези и много други умения не ни учат нито вкъщи, нито в училище.

Емоционална зрялост е да спреш да обвиняваш родителите си

Независимо какво сме получили или не от нашите родители, отговорността за нашия живот след 18 г. е изцяло наша. 

Родителите ни дават най-важното – живота, а всичко останало е бонус и е в рамките на техните лични ограничения и възможности. 

Противно на разбирането, което повечето хора след започване на лична терапия имат, родителите не са виновни за неуспеха, проблемите и предизвикателствата в ежедневието им. Поради простата причина, че

НИКОЙ родител не е способен да даде всичко на детето си. Не е и нужно.

Това би било най-лошото, което може да се случи, защото по този начин детето би било лишено от стимул за развитие. И ролята на родителя е да научи детето как да навигира в тази реалност, как да се пази, как да оцелява и как да се грижи само за себе си.

И не, не означава да правиш всичко сама. Означава да разпознаваш хората, ситуациите и проектите, които ще нахранят Душата ти пред тези, които ще ги ограбят. Защото, каквито и емоции да предизвикват другите у теб, те са твои и отговорността да се погрижиш за тях е отново твоя. 

Както и да спреш да общуваш с хора, които не те карат да се чувстваш добре, или работа, която източва енергията ти, или връзка, в която губиш себе си, радостта и жизнеността си. 

Какво ако не се страхуваш от провал, а от успех?

Това, което зависи от теб, е на какво казваш “ДА” и на какво “НЕ” 

Емоционалната зрялост е да можеш да кажеш „не” на моментни удоволствия с цел постигане на дълготрайно удовлетворение, и „да” на себе си, дори и всичко, и всички да са срещу теб.

Искам да завърша с една поговорка по темата, която ми е много любима:

„Дай на човек риба и ще го нахраниш за един ден. Научи го да лови риба и ще го нахраниш за цял живот.“

Ще разбереш, че си емоционално зряла, когато вече можеш да се прехранваш сама.
Буквално и преносно. 
Физически и емоционално. 
Когато вече си пораснала голяма… Жена.