Коя съм аз?
Ако трябваше да отговоря на въпроса „Коя съм аз?“ на 16 г., щях да ти дам списък с любими банди, филми, хора, мечти. На 26 г. – вероятно щях да ти разкажа за изборите си, за посоките, които съм поела, за това какво съм решила да бъда. Днес… бих замълчала за момент.
Не защото нямам отговор. А защото вярвам, че всеки отговор е временен. И че понякога най-честният начин да се приближиш до себе си, не е да дефинираш, а да останеш във въпроса малко по-дълго.
Този текст написа за теб Боряна Момчилова – жена, съпруга и майка, творец, създател и главен редактор на Животворна, организатор на събития за личностно развитие.
„По професия съм журналист, по призвание – пътешественик във времето и пространството. Моята сила са: словото, движението, любопитството към живота!“
Кое извън мен съм аз?
Кой съм аз? В тийнейджърските си години усърдно търсих отговора този въпрос извън себе си. Асоциирах се с нещата, които харесвам и отричах тези, които мразя или „не бяха достойни“ за моето внимание. Смятах, че музикалните ми предпочитания, вкусът ми за филми, книги, забавления ме определя и достатъчно ясно показва какъв човек съм.
Приятелите, компанията, средата даваха потвърждение на образа, който си мислех, че съм.
И даже почти бях убедена, че съм намерила отговора на този ексизтенциален въпрос или поне формулата, по която да го открия.
Лабиринтът на 20-те
В началото на 20-те си години този въпрос ми изглеждаше невъзможен за отговаряне. Имаше толкова много опции, променливи… Как да кажа кой съм? Коя съм? Лабиринт без изход. Не мислех, че един живот може да стигне, за да си дам отговор.
Тепърва навлизах по-дълбоко в света на духовното, невидимото, но все още не бях истински готова да се срещна със себе си.
Изборът като идентичност
В края на 20-те си години въпросът „Коя съм аз?“ ме караше да действам, да взимам съдбоносни решения, които формират живота ми. Смятах, че отговорът на този въпрос е на едно решение разстояние. Вярвах, че мога да оформя себе си чрез смелостта да тръгна в една или друга посока.
Аз съм тази, която избирам да бъда – тук и сега. Поставях себе си в центъра. Въобразявах си, че съм в контрол, че имам власт и аз избирам. И това беше моята истина тогава.
Да (се) родиш
После станах майка.
И всичко се разпадна, за да се роди наново.
В началото на 30-те си години, когато станах майка за първи път, отговорът на този въпрос сякаш все повече ми се изплъзваше. След безсънните нощи, стреса, емоционалните асансьори, новите усещания, сякаш дори не можех да се доближа до себе си…
или до това, което мислех за себе си…
до това, което бях… или това, което вярвах, че съм аз.
Тишината между две вдишвания на малкото ми момиче, сълзите без ясна причина, съмненията: „Ще се справя ли?“, „Добра майка ли съм?“, умората, която прониква в костите – всичко това ме оголи. Свали пласт по пласт представите ми за мен самата.
Имаше дни, в които не се разпознавах. Имаше моменти, в които въпросът „Коя съм аз?“ звучеше почти като обвинение. И се страхувах… дори се срамувах, че не мога да отговоря.
Нова ера
Сега съм на 33 г. и, разбира се, съм стигнала до нов етап и нов прочит на въпроса „Кой съм аз?“.
Той не изключва предишните ми версии, той обединява, помирява, приема всички аспекти от моята същност и дава нужното място на Бог, онази Висша сила, която е неразривно свързана с отговора на този въпрос.
Разбира се, това далеч не е краят, далеч не е последният отговор. Това е просто още една спирка по пътя.
Въпросът вече не изисква един-единствен отговор. Той е пътека – жива, дишаща, променяща се.
Аз съм всичките си версии – момичето, което търсеше одобрение, жената, която избираше посоки, майката, която се учи да обича отвъд себе си. Нищо от това не се изключва. Всичко това съм аз.
И някъде там, между всички роли, всички страхове и всички прозрения, усещам присъствието на нещо по-голямо. Бог. Онази тиха, невидима сила, която ме води, дори когато си мисля, че аз водя. Която знае, дори когато аз се съмнявам.
Коя съм аз?
Значи СЪМ. Това е достатъчно.
Съм. Съществувам. Има ме.
Аз съм.
Това е моят отговор… засега. Дано Бог ми е отредил още отговори, до които да достигна.
ЖИВОТВОРНА 