Кога за последно си беше дала време, не просто за себе си, а със себе си, без анализ, без оценка и най-вече без критика?

Знам, че понякога се чувстваш уморена, дори когато на пръв поглед всичко в живота ти е „наред“. Правиш това, което се очаква от теб, справяш се, движиш се напред… но вътре, някъде дълбоко в теб, има едно тихо, постоянно напрежение, което не изчезва с почивка или сън.

Колко пъти си отлагала себе си за „после“, мислейки, че първо трябва да приключиш с всичко останало? Колко пъти си усещала, че тялото ти сякаш ти говори, а ти нямаш време да го чуеш?

Колко пъти си казвала: „Нямам време“ или още по-тъжното: „Сега не мога да мисля за себе си, по-късно…“. А „по-късно“, никога не идва. И докато светът продължава да изисква твоето внимание, ти оставаш със своето жужащо напрежение, което не може да се изрази с думи.

Статията написа за теб Пепи Цанкова – майка на две пораснали момчета, холистичен практик, сертифициран консултант по детски сън, йога учител, соматичен треньор и майка, която е била на ръба на силите си, че и оттатък. Ако имаш нужда от подкрепа и насока, посети нейния сайт – Мама в баланс.

Умората, която не минава с почивка

Може би усещаш, че сърцето ти бие бързо от умора, раменете ти са напрегнати, коремът ти е стегнат, дори когато всичко отвън изглежда спокойно. Вечер, когато всички вече спят, умът ти не спира да върти списъци със задачи и да проверява какво е останало несвършено.

Това вътрешно напрежение те кара да се чувстваш раздразнителна, уморена и неспособна да се насладиш на момента. Понякога усещаш вина, че не можеш да бъдеш „всичко за всички“ – майка, партньорка, дъщеря, колежка. И тази вина те кара да се затваряш в себе си, да се сравняваш с други жени, с колеги, с приятелки. И сякаш винаги стигаш до извода, че не си достатъчна.

Познато ли ти е?

Тялото носи историята ти

Може би усещаш, че тялото ти държи позабравени спомени, емоции и чувства, които не можеш да изразиш с думи. И не защото не си ги спомняш добре, а защото така си ги натъпкала, че да не можеш да си ги спомниш. Но всичко това е там, вътре в теб, дори когато се усмихваш и казваш „Добре съм“.

Тези усещания тихичко напомнят за себе си, после се усилват, бълбукат, но не са знак за твоята слабост. Те са начинът, по който тялото ти ти сигнализира, че вътрешният ти свят има нужда да бъде чут. Тялото ти говори и е време да го чуеш.

Моят момент на осъзнаване

Аз дълго време вярвах, че ако нещо не е наред, просто трябва да се постарая повече и да бъда по-дисциплинирана, по-организирана, по-събрана.

Но тялото ми започна да ми говори по свой начин – чрез умора, изтощение и усещането, че никога не съм напълно отпусната и спокойна. Дори започнах да боледувам по-често, сякаш и имунитетът ми се срина.

Разбрах по трудния начин, че не ми липсват знания или воля, а просто истинска връзка със себе си, с онзи мой вътрешен свят, който усеща, чувства и реагира.

Връзка, в която не се опитвам да анализирам или променям усещанията, а просто им позволявам да бъдат там.

Да си призная, даже и не съм мислила по този начин – че това, което усещам, е сигнал. Сигнал, който иска само да бъде уловен, а не щателно подложен на разискване, на разчепкване с цел, само и само, да не си призная, че имам нужда от почивка и рестарт.

Точно тогава в живота ми влезе соматиката – мека и нежна практика, която ми показа, че тялото знае какво да прави, стига да му обърнем внимание. Буквално иска само това – внимание.

Тялото ти помни всичко: Защо „мисли позитивно“ просто не е достатъчно?

Kакво е соматика?

Соматиката е подход, чрез който започваш отново да слушаш тялото си, без да го оценяваш, анализираш или „поправяш“.

Тя не те кара да бъдеш по-добра, по-силна или различна и съвсем не цели трансформация. Целта ѝ е осъзнаване и да обърнеш внимание на това, което вече се случва в теб, но ти не го забелязваш.

Соматиката работи чрез директен контакт с телесните усещания. Тя е процес на наблюдение, в който тялото води, а умът спира да командва.

Когато се докоснеш до соматиката, започваш да забелязваш няколко основни неща:

• Дишането – как въздухът влиза и излиза от тялото, къде се усеща по-ясно и как всяко вдишване носи усещане за живот и присъствие.
  
  
• Напрежението – местата на стегнатост, тежест или дискомфорт и начина, по който реагираш на тях, но без да се опитваш веднага да ги промениш или отстраниш. Само ги наблюдаваш. И дишаш.
  
  
• Фините телесни импулси – онези толкова естествени желания за движение, протягане, смяна на позата или дълбоко въздишане, които възникват спонтанно, без усилие и контрол.

Соматиката не бърза и не изисква резултати. Тя създава пространство, в което можеш просто да бъдеш с усещанията си и да им позволиш да се разгърнат в собствен ритъм. Дори няколко минути на ден могат да възстановят връзката с тялото и да върнат усещането за вътрешна цялост и стабилност.

Защо жените усещат соматиката толкова дълбоко?

Женското тяло е изключително чувствително към средата, към емоциите, към всичко, което преживяваме. Много от нас живеят дълго време с напрегнат корем, плитко дишане или усещане за постоянна скованост, без дори да осъзнават какво се случва вътре.

Соматиката ти дава възможност да откъснеш поглед от „правенето“ и да присъстваш в усещанията си. Тя помага да се срещнеш със себе си, с дишането си, движенията си и усещанията си в тялото, но без корекция или поправка.

Женското тяло „помни“ – то носи спомени, болка и радости, тъга и надежда, тревоги и усет за границите ни. Да, има усет за граници, но само, когато отделиш време да го наблюдаваш. И тогава започваш да откриваш фините сигнали, които до момента са оставали незабелязани – кога си напрегната, кога ти е нужен покой, кога усещаш радост или лекота.

Често пъти толкова сме забравили за себе си, за своето тяло, че започваме да приемаме за нормално да сме изтощени, да се движим като робот и да го отдаваме на вечната ни заетост. Забравили сме, че тялото ни, не само, че може, но и иска да се чувства добре.

Соматиката подкрепя женската енергия чрез мекота, присъствие и забавяне, вместо чрез усилие или дисциплина.

Тя ти позволява да усетиш, че не е нужно да бъдеш „силна“ или „перфектна“, за да си достатъчна. И в тази тишина и присъствие се появява едно особено вътрешно знание – тялото ти вече знае пътя към теб самата.

Дори няколко минути на ден, в които обръщаш внимание на тялото и дишането си, могат да ти донесат усещане за лекота и вътрешна стабилност. Точно в тази тишина откриваш своя център и спокойствието, което вече е в теб.

Майчината вина, която тихо ни държи

Как соматиката се отразява в ежедневието ти?

Промените чрез соматична работа не идват изведнъж и не се усещат като „голям пробив“. Те са тихи, постепенни и често забележими едва, когато спреш за момент и се огледаш навътре. Започват отвътре и бавно се пренасят в начина, по който живееш деня си.

С времето можеш да забележиш, че:

1. Дишаш по-бавно и по-свободно. Без да мислиш за това, въздухът започва да влиза по-дълбоко, а тялото реагира с повече лекота, вместо със стягане.
   
   
2. Тялото ти постепенно пуска напрежението. Раменете не са постоянно повдигнати, коремът не е все стегнат, а усещането за вътрешна готовност – „Държа фронта“, намалява.
   
   
3. Започваш да усещаш границите си по-ясно. Разпознаваш кога имаш нужда от пауза, пространство или тишина, без да се налага да се обясняваш или да се защитаваш.
   
   
4. Отношението ти към себе си омеква. Самокритиката постепенно губи сила, а на нейно място се появява повече разбиране и търпение към това как се чувстваш.

Тези промени често се появяват в съвсем обикновени моменти – докато седиш, вървиш, приготвяш си чай или просто стоиш в тишина. И точно тогава започваш да усещаш нещо ново: по-стабилно присъствие в себе си, без да правиш нищо специално.

Нежна практика, която можеш да опиташ още днес

1. Намери удобно място. Седни или легни така, както тялото ти избере. Не го нагласяй, позволи му само да се настани.
   
   
2. Постави ръцете си там, където им е естествено. Насочи вниманието си към дишането. Не го променяй и не го води, просто забелязвай как въздухът влиза и излиза.
   
   
3. Обърни внимание на допира. Усети как тялото ти се среща с повърхността под теб. Къде има повече тежест, къде повече лекота. Наблюдавай, без да се опитваш да променяш нищо.
   
   
4. Премини с вътрешния си поглед през тялото. Забележи как се чувстваш в този момент и си го отбележи, но не за анализ, а за ориентир.
   
   
5. Последвай фините импулси за движение. Ако ти се прозява, въздъхва, протяга или иска леко да се раздвижи, позволи си го, без усилие.
   
   
6. Ако усетиш място на стягане или дискомфорт, задръж вниманието си там за малко и дишай, без да очакваш нещо да се „случи“.
   
   
7. Остани с усещанията си няколко минути. Ако умът се разсее, просто го върни обратно към тялото и дишането.
   
   
8. Накрая направи няколко по-дълбоки вдишвания и издишвания. Забележи как се чувстваш сега в сравнение с началото.

Помни: няма правилен или грешен начин да усещаш. Дори няколко минути внимание към тялото ти на ден са достатъчни, за да започне да се създава по-дълбока връзка със самата теб.

Малката промяна, която остава

Соматиката не те превръща в някаква „по-добра версия“ на себе си. Тя просто те връща към теб,  към онази част, която заслужава да бъде видяна, почувствана и приета точно такава, каквато е.

Опитай за миг да спреш. Не бързай да променяш нищо. Просто бъди със себе си.

Може би ще усетиш как една малка нежност към теб самата се разлива тихо из цялото ти тяло. Може би ще откриеш, че е достатъчно просто да присъстваш, да се вслушаш и да позволиш на тишината да проговори.

Всяка жена заслужава място, в което не трябва да се доказва, да се поправя или да бъде силна. Място, в което тялото ѝ може да си поеме дъх, а тя самата да си спомни коя е.

И това е всичко, което е нужно за началото. Място, в което си важна само, защото това си ти.

А ти кога за последно беше със себе си – без очаквания, без оправдания, само с присъствие и нежност?