Познавам това усещането твърде добре. Може да си на третата чаша кафе, която си загряла за пореден път, докато обясняваш на четиригодишно чудо защо пастата за зъби не се яде, а в главата ти се роят списъци: покупки, лекарски часове, работа, „трябва да се обадя на…“.
Между мокрите кърпички, безбройните „защо“ и нощните будене, идеята за „композиране на своята реалност“ може да звучи като лукс, достъпен само за хората без лепила по дънките.
Статията написа за теб с много внимание и грижа Диляна Тенева – инструктор по нейрографика. Тя вярва, че когато творим, говорим на езика на душата си.
Имам право да говоря за това – аз съм майка на едно невероятно, енергично момиченце на четири и в момента нося под сърцето си втора малка девойка. Светът ми е пълен с цветни моливи, неочаквани споделяния на дивана и моменти на пълна, красива хаотичност.
И именно в този хаос открих, че най-могъщата форма на самопомощ не изисква тишина или часове време, а един лист хартия, един маркер и пет минути съзнателно присъствие. Това е силата на рисуването в майчинството.
Изгубени в ежедневни грижи. Къде е моята реалност?
Често като майка, твоята реалност се определя от външни нужди. Ставаш архитект на един ден, планиран около други – храни, почивки, игри, утехи. Твоят вътрешен свят, твоите мечти и дори твоите тревоги се изтласкват на заден план, защото „няма време“. Но тук се крие уловката: когато постоянно реагираш, твоята психическа енергия се източва. Ставаш като мобилния телефон, който рядко се зарежда до 100%, а просто функционира в режим на вечно търсене на контакт.
Мозъкът ти обаче не спира да „композира“. И в отсъствието на съзнателен избор, той запълва празнините със стари записи: „Не се справям“, „Всичко зависи от мен“, „Ще забравя себе си в това“. Това са невидимите картини, които рисуваш,без да искаш. Нейрографиката идва като инструмент за поемане на контрол.
Невропластичност в стаята с играчки
Мозъкът ти, благодарение на невропластичността, може да се пренастройва през целия ти живот.
Всяко твое повторено мислене или действие укрепва определена невронна пътека. В майчинството, без да искаш, често затвърждаваш пътеки на „грижа само за други“, „бързане“ и „претоварване“.
Нейрографиката предлага леко, но мощно прекъсване на този автоматизъм. Процесът на рисуване на абстрактни форми и плавното им интегриране действа като метафора и като невронна тренировка: „Виж, тази остра, объркваща мисъл (която изразявам като остра фигура) може да се смекчи, заобли и да се свърже с нещо цялостно и красиво.“
Когато рисуваш, ти активираш префронталния кортекс – зоната за фокус и решения, и намаляваш активността на амигдалата – зоната на реактивния стрес и страха.
С други думи, за пет минути се възстановяваш като капитан на собствения си кораб, вместо да бъдеш носена от вълните на деня.
Моята практика: Пет минути, когато детето спи
Искаш ли да разбереш как изглежда това на практика в един истински дом? Ето моята тайна. Нямам ателие. Е, имам, но рядко опирам до него. Имам кухненска маса, покрита с бои и лепила. Моето време за практика често е петте свестни минути, в които голямата дъщеря накрая заспива за следобедна почивка, а малката в коремчето ме „ритва“ като напомняне за нейното присъствие.
1. Вземам лист и маркер. Често е същият лист, на който малката е рисувала преди малко. За мен това е символ – животът и трансформацията са преплетени.
2. Питам се: „Какво тежи в този момент?“ Може да е конкретно – „Страх ме е, че няма да имам достатъчно внимание за двете деца.“ Или просто чувство – „Претоварена съм.“
3. Рисувам тази тежест. Няма правила. Мога да надраскам няколко тежки, остри блока. Или да нарисувам един объркан възел от линии. Това е моят „недовършен списък“ на хартия.
4. Заоблям остротите. Това е най-магическата част. С маркер в ръка, бавно започвам да закръглям ъглите на всичко остро. Докато ръката ми върви по хартията, умът ми се успокоява. Физическият акт на заобляне изпраща сигнал на нервната система: „Всичко може да се смекчи. Всичко може да се интегрира.“
5.Намирам цветовете на баланса. След като заобля, взимам цветни маркери или моливи. С кои цветове се чувствам днес? Може би розово за нежността, зелен за растежа, син за спокойствието. Оцветявам общо пространствата между линиите. Не рисувам предмет, рисувам състояние.
Тези пет минути са моят мост между хаоса на майчинството и тихия център в мен. Те са моето твърдо убеждение, че грижата за себе си не е егоизъм, а основен инструмент за грижа за цялото семейство. Защото само ако моята вътрешна картина не е паника и претоварване, мога да бъда наистина присъстваща и спокойна за тях.
Бързо упражнение за майка в движение!
Ако пет минути са твърде много днес, ето упражнение, което можеш да направиш, дори докато децата ти играят пред теб:
1. Нарисувай три кръга върху лист (или дори на касова бележка).
2. В първия кръг напиши, или скицирай набързо, едно нещо, което те изтощава днес.
3. Във втория кръг – едно нещо, което те радва (дори да е само горещата кафява напитка).
4. В третия кръг – едно малко желание за себе си за деня („да почина 5 минути“, „да прочета 2 страници от книга“).
5. Сега, с маркера, свържи трите кръга с една непрекъсната, плавна, вълнообразна линия. Наблюдавай как всички части на твоя ден – трудността, радостта и желанието – са свързани и са част от едно цяло. Ти не си само изтощението или радостта. Ти си цялостта, която ги обединява.
Балансът не е перфектна статичност, а поток
Балансът в майчинството не е да държиш всичко неподвижно във въздуха. Балансът е като да стоиш на дъска за сърф – има постоянни движения, корекции, понякога падаш във водата, но знаеш как да се качиш отново.
Защото ти не си просто организатор на графици и доставчик на прегръдки. Ти си създателката на атмосферата в твоя дом. И тази атмосфера започва от картината в твоя ум. Дай си разрешение да прерисуваш тази картина – не когато имаш време, а точно защото време няма. Първото щрихче към новата реалност може да бъде просто заоблянето на един остър ъгъл върху хартия, докато малкото чудо спи до теб. И това е повече от достатъчно за начало.
ЖИВОТВОРНА 