Случвало ли ти се е да четеш някоя вдъхновяваща мисъл, да си повтаряш утвърждения и искрено да се опитваш да гледаш от добрата страна, но в същото време да усещаш онази тежест в гърдите, която не мърда?
Сякаш умът ти казва: „Всичко е наред“, но тялото ти шепне нещо съвсем различно. Истината е, че колкото и да се опитваш да „програмираш“ мислите си, тялото ти има своя собствена памет.
В тази статия искам да ти споделя защо позитивното мислене често удря на камък и как соматиката може да ти помогне да подредиш онова, което думите не успяват да постигнат.
Статията написа за теб с много внимание и грижа Благовеста Кънева – соматичен треньор, йога-инструктор, майка на две деца. Вярва, че спокойствието не е лукс, а суперсила, а истинската промяна не идва от четенето на книги, а от малките, ежедневни крачки!
Тялото не забравя
Дълго време вярвах, че ако контролирам мислите и ума си, ще контролирам и живота си. Смятах, че ако мисля правилно, всичко останало ще се подреди. Но тялото е много по-бързо от логиката.
Всичко, през което преминаваш – от моментите, в които си се чувствала леко нечута до периодите на голям стрес, оставя следа.
Когато не успееш да намалиш напрежението в момента, то не изчезва. То просто се „складира“ някъде вътре в теб.
И неусетно…
- Твоите рамене носят тежестта на задачите, които дори не са били твои.
- Твоят стомах е свит от думите, които си преглътнала, за да няма конфликт.
- Твоята челюст е стегната от гняв, който не си си позволила да покажеш.
Нашите клетки „записват“ всичко, те помнят всяко стягане. И тези записи не се интересуват от това колко логични аргументи имаш.
Може би и ти си се чувствала виновна, че не си „достатъчно позитивна“. Но да кажеш на една изтощена нервна система „мисли позитивно“, е все едно да се опитваш да убедиш някой, който се дави, че водата всъщност е топла. Не помага, нали?
Стресът и натрупаното напрежение са биологично състояние. Те живеят в мускулите и тъканите ти. Когато се опитваш да ги „прескочиш“ само с позитивни фрази, ти просто спираш да слушаш тялото си. А то има нужда от нещо друго – има нужда от безопасност.
Соматиката: Да започнеш да слушаш
Тук идва соматиката. Тя не те кара да ровиш в миналото с часове или да правиш сложни анализи. Тя просто те кани да се свържеш с тялото си тук и сега – като с добра приятелка, която дълго си пренебрегвала.
Но добрата новина е, че още днес можеш да започнеш този разговор:
- Забави темпото: Нервната ти система не може да се отпусне, докато препускаш – и метафорично, и буквално.
- Просто забележи: Вместо да се бориш с болката в гърба, виж какво е усещането – тежи ли, пари ли, накъде те дърпа? И леко се опитай да го освободиш, по нежен и осъзнат начин.
- Дай му свобода: Понякога тялото просто иска да въздъхне дълбоко или да се разтърси, за да пусне напрежението. Позволи му.
Чрез соматичните практики не просто „мислиш“ за спокойствието. Ти го преживяваш физически.
Учиш нервната си система, че вече е безопасно да свалиш тежката броня, която си носила толкова дълго.
И тези малки моменти на спокойствие неусетно се пренасят в цялото ти ежедневие. Влияят и на качеството на съня ти. И всъщност, моите първи срещи със соматиката дойдоха точно в периоди и търсения да подобря съня си.
Да се върнеш у дома
С времето и многото търсения, и въпроси (които всъщност са един безкраен процес), открих, че истинското облекчение не идва, когато стана „перфектна“ или винаги усмихната.
Идва, когато спра да казвам на тялото си как трябва да се чувства и започна да го слушам как се чувства всъщност.
Защото твоето тяло не е някакъв счупен механизъм. То е твоят дом. И колкото и разхвърляно да ти се струва понякога, то е единственото място, в което можеш да намериш истински мир.
И може би понякога е напълно достатъчно просто да спреш да се бориш със себе си. Понякога най-позитивното нещо, което можеш да направиш, е да си признаеш, че ти е трудно, и просто да си поемеш дъх.
А ти кога последно остави ума си настрана и просто послуша какво иска да ти каже твоето тяло? И кой е твоят начин да чуеш тялото си… и да бъдете едно цяло?
ЖИВОТВОРНА 