Мила, можеш да пуснеш миналото си с прошка, с приемане, като лист, който естествено оставя клона през есента, за да направи място на пролетта. Миналото няма да изчезне, но неговата тежест може да бъде по-лека, когато го пуснеш. Ще се чувстваш по-свободна и по-близо до себе си. Тогава, за първи път от много време, можеш да чуеш как в теб се разлиства бъдещето.

Статията написа за теб с много внимание и грижа Ивелина Петрова. Тя е автор на страницата В душата с кецове“ – пространство за търсещи и осъзнати хора. Място, където можеш да споделяш, да се учиш и да се връщаш обратно към себе си.

Миналото е твоят път, то е създадено от стъпките, които си оставила по прашните улици на детството, от изборите, с които си се карала и помирявала, от разговорите, които си изговорила или преглътнала, които са те моделирали като глина. То е товарът, който си вдигнала на раменете си от любов, понякога от страх или по инерция. 

Но ако този товар е толкова тежък, че раменете ти естествено се отпускат, ако гласът ти понякога изчезва под натиска на спомените, ако погледът ти търси изход в бъдещето, но се връща обратно към старите рани… тогава е дошъл моментът да спреш. Да чуеш себе си. И да признаеш, че носиш твърде много.

Първата стъпка към промяната е в начина, по който гледаш на собствената си история и именно тя отключва пътя напред. 

Признай това, което боли

Пътуването започва със смелост. А смелостта рядко прилича на геройство, по-често е като плахо “да” към истината. Признай си какво ти тежи, какво те наранява. Научи се да назоваваш емоциите си. Изпитваш ли гняв, тъга, срам, вина? Когато ги назовеш, те престават да бъдат сенки и започват да придобиват форма. Така ще имаш възможността да го разбереш и отработиш.

Дай място на историята си, но не ѝ позволявай да те управлява

Миналото е учител, не господар. То е библиотека от опит, но ти решаваш коя книга да отвориш днес. Растежът идва, когато приемеш, че историята ти влияе, но не те определя. Тя е корен, но ти си цялото дърво със стъбло, клони и бъдещи плодове. 

Преразкажи спомените си с повече милост

Когато мислиш за миналото, често го правиш през погледа на най-суровия съдия. Ще попиташ кой е той? Ти си най-големият съдия на себе си. Затова се опитай да преразкажеш историята си така, както би я разказала на любим човек – с разбиране, с нежност, с допускане, че си направила най-доброто, което си могла в онзи момент. Така спомените, които до вчера са убождали като тръни, постепенно се превръщат в семена. 

Позволи си ритуал на освобождаване

Всеки човек има нужда от символи. Те дават форма на невидимото. Напиши писмо до миналото си и го скъсай. Произнеси на глас: “Това беше част от мен, но вече не е моят път.”

Терапевтичният ефект на ритуалите се крие в смелостта да трансформираш емоцията в действие.

Усети тялото си, защото то помни всичко

Натежалите рамене не лъжат. Когато товарът е прекалено голям, първо страда тялото, после душата. Опитай се да обърнеш внимание на напрежението, на блокирания дъх, на стиснатата челюст. Понякога освобождаването започва през тялото, през йога, танц, разходка и дълбоко дишане. Тялото е първият свидетел на болката, но може да бъде и първият лечител.

Пусни… и остави място за новото…