Когато родих първото си дете, всичко свързано със съня ми изглеждаше като непосилен лабиринт. Стоях будна през нощта, опитвах различни „правилни“ методи, препоръчани от съседки и роднини, и все се чудех дали наистина разбирам, какво е най-добро за моето дете.

Понякога бях сигурна, че уцелвам точния момент за сън, обаче то не заспиваше. Друг път изглежда напълно будно и спокойно, а заспиването изведнъж се превръща в борба. Бях изтощена, недоспала и убедена, че се провалям.

Така се появи въпросът, който всеки родител понякога (или често) си задава: има ли някаква тайна за спокоен сън?

Статията написа за теб Пепи Цанкова – майка на две пораснали момчета, холистичен практик, сертифициран консултант по детски сън, йога учител, соматичен треньор и майка, която е била на ръба на силите си, че и оттатък. Ако имаш нужда от подкрепа и насока, посети нейния сайт – Мама в баланс.

Минаха години и когато започнах професионално да се занимавам с детски сън и задълбочено да се запознавам с това как се случва той, разбрах нещо много важно: проблемът почти никога не е в самото заспиване.

Всъщност, начинът, по който протича будуването, как се изгражда ритъмът на деня и как се осъществява плавният преход към съня, определя доколко спокойно и естествено детето ще заспи. И още – че дневният сън определя нощния и не могат да се разглеждат поотделно.

От утробата към ритъма на деня

В първите месеци след раждането бебето има биологична нужда средата около него да наподобява утробата – близост, телесен контакт, люлеене, хранене при нужда и често заспиване в ръце. Това не е въпрос на навици или „разглезване“, а естествено следствие от незрялата нервна система, която все още не може сама да се регулира.

За съжаление, под влияние на митове от миналото и остарели представи за ранна „самостоятелност“, често ни се иска още от самото начало да вкараме бебето в рамка – да има режим, да заспива самостоятелно, да се напасне към нашия свят.

Минах през това твърде болезнено – усещах натиска да правя „правилното“, а всъщност детето ми имаше нужда от време, близост и разбиране. И аз също!

Истината е, че в този ранен период, светът трябва да се напасне към бебето, а не обратното.

С времето обаче, постепенно и естествено, нуждите му се променят. Детето започва да има нужда от ориентир. То все още няма умения да се успокои или да разпознае умората си, но вече има нужда от предвидимост, която да му дава сигурност. А тя дава спокойствие.

И тази рамка не е строг график, а мек, повтарящ се ритъм на деня – редуване на будуване, активност, успокояване и сън, водени от възрастта и индивидуалните нужди на детето.

Защо будуването е толкова важно?

Много често фокусът пада само върху това как детето заспива. А истината е, че начинът, по който протича будуването, има огромно значение.

Когато детето остане будно след оптималния си момент за сън, тялото му започва да отделя адреналин и кортизол – хормони на стрес. Те дават енергия, но правят отпускането и заспиването много по-трудни.

Тогава се получава онзи добре познат парадокс – детето изглежда активно, превъзбудено, но всъщност е преуморено. И колкото повече се опитваме да го приспим, толкова по-трудно става. Да, то все пак ще заспи, но ще има неспокоен сън, прекъсван от многобройни събуждания.

Как може да изглежда балансираното будуване?

Работещ ориентир е следният: около две трети от будуването са активни, а последната една трета е време за постепенно успокояване, в чийто край има Ритуал за сън.

Началото на будуването: След събуждане детето има нужда от движение и изразяване според възрастта – активна игра, пълзене, тичане, катерене, изследване на средата, смях, звук и взаимодействие. Това е моментът, в който тялото „изразходва“ енергията си.

Преход към по-спокойна част: С напредването на времето, активността трябва постепенно да се смекчи. Ролята на родителя е ключова – да му забавиш темпото, да предложиш по-тихи занимания и да бъдеш близо до детето. Тук приглушаваш светлината (тя е прекрасен помощник) и предлагаш:

• Подреждане
• Книжки
• Спокойни ролеви игри  
• Рисуване, игра с кубчета
• Гушкане и разговор

Тази част е изключително важна, защото помага на нервната система да започне да се отпуска и подготвя тялото за сън.

Детето няма как да „спре“ самостоятелно

Детето няма умението да спре играта, когато се умори.

То има нужда някой отвън да види сигналите на умора – в началото често с помощта на часовника, а с времето – с наблюдение. Нужно е някой да забави темпото, да прибере шумните и светкащи играчки и да създаде плавен преход към по-спокойна активност.

Това не е контрол. Това е грижа, затова в работата си винаги се водя от физиологията на детето – от това какво умее нервната му система в конкретния етап, кога е готово за промяна и кога има нужда от още време, подкрепа и присъствие.

И да, таблиците с норми за сън и будуване са чудесен ориентир, но не трябва да са цел. Те са да проверим къде се намира детето и то в случай, че има проблеми в съня.

Истината е, че много деца не са в тези рамки, но се наспиват, хранят се добре, имат добро настроение и това е чудесно. Но те не идват при мен. При мен идват тези родители, които осъзнават, че има нужда да се коригират сънните навици, защото и детето, и те, не се наспиват.

Ритуалът за сън – не начало, а завършек

Ритуалът за сън ми е любим, но той не е нещо, което „приспива“ само по себе си. Той е знак за тялото, че е време за сън. С времето ритуалът се развива – в първите месеци не се различава от обичайната подготовка за заспиване, а по-късно в него се включват различни неща като книжки, театър на сенките, разговор за това какво предстои утре.

Важно за Ритуала:

• Повтаря  се по един и същи начин преди всеки сън.
• Да е „преносим“ – да се случва по сходен начин извън дома.
• Банята е добре да е извън ритуала, защото активира силни емоции, които изискват допълнително време за обработка.
• Предвиди го като време – той е последната част от спокойното време.

Има още нещо важно – когато имаш ясна рамка за ритуала, това съвсем не означава, че всичко ще се случва идеално всеки път. Понякога много ще ти се иска детето да заспи бързо. Напрягаш се, мислиш: „Ех, кога най-сетне ще заспи…“, но детето усеща това напрежение и често, точно тогава, се разсънва.

Когато успееш да влизаш в нагласата, че това време е само за вас – ти и детето, ритуалът може да се превърне в красив, нежен и свързващ момент. Момент, преносим и във времето – до училищните години, после твоето дете да го пренесе на своето дете като семейна традиция. Красиво, нали?

И да отговоря на въпроса – има ли тайна за спокоен сън на детето? Да, има и това е осъзнаването, че сънят не започва в леглото.

Тайната не е в „магическа техника“ за приспиване, а в качеството на будуването, последователността на деня и плавния преход към съня. Когато тези елементи са налице, детето заспива по-лесно и спи спокойно, а родителят може да наблюдава и подкрепя, без да насилва.

И да, не винаги е лесно. Има безсънни нощи, опънати нерви, недоизпити кафета и неизядени вечери, купища пране и неизмити чинии. Ако си там – знай, че не си сама.

Родителството не се „овладява“ веднъж завинаги. То се учи цял живот.

Бъди нежна и търпелива със себе си. Вината не е добър приятел и не носи решение. Понякога най-важната стъпка е просто да си позволиш да поискаш помощ и подкрепа.

Аз съм до теб.