Някога чудила ли си се защо на някои хора им е лесно да инициират процеси и да движат множество неща едновременно? Дразнила ли си се на прекалено сензитивни хора, на които всичко им влияе, все са в някакви притеснения за майка си, за детето, за кучето, за съседа?
Общувала ли си с човек, който винаги е заобиколен от други и може да говори с всеки за всичко, но ако искаш да задълбочиш, бързо изчезва? Сблъсквала ли си се с толкова структуриран и педантичен човек, че ти се струва невъзможно да общуваш с него, без предварителна подготовка с папка с цифри, факти и доказателства?
Ако отговорът е „да“, значи вече си се срещала със стихиите. Можеш лесно да ги видиш в поведението на околните, а защо не и в себе си.

Статията написа за теб Галина Стоилова – Доктор по личностно развитие, психолог, астролог и творец. Ако искаш да разбереш коя е твоята преобладаваща стихия и как да балансираш стихиите в теб, можеш да погледнеш в наталната си карта в astro.com или пиши на Галя за лична консултация.
Четирите стихии – вода, огън, въздух и земя
От древни времена хората търсят начин да обяснят устройството на света и неговите закономерности. Една от най-устойчивите концепции в различните култури е тази за четирите стихии – вода, огън, въздух и земя. Защо именно те? Защото са навсякъде около нас, а както добре знаем, каквото е отвън, това е и отвътре и обратното.
Можеш да ги разглеждаш, не просто като природни елементи, а като символи на личностни качества, които оформят както природата, така и човешката индивидуалност.
Защо е важно да познаваш стихиите в себе си?
Познаването на техните проявления ти помага осъзнато да работиш с тях. А защо това е важно? Защото така получаваш правото на избор.
Изборът е най-голямата сила на човека и в това се крие истинската проява на свободната воля.
Например, когато си гневна и си осъзната, че тази емоция в момента съществува в теб, можеш да избереш как да реагираш и как да използваш това „гориво“:
- да се развикаш и да изпепелиш всичко около себе си;
- да замълчиш и да изгоряш отвътре;
- да се разходиш;
- да поговориш с някого;
- да отидеш във фитнеса и да изразходиш тази енергия;
- да се заявиш и да се осмелиш да направиш нещо, което иначе не би казала или направила.
Как да разпознаеш стихиите?
Вода – приемане, адаптация, памет, трансформация

Характерни качества:
- Водата се адаптира към външните обстоятелства – тече, разлива се, изпарява се, замръзва. Под стрес ти проявяваш подобни реакции: бий се, бягай или замръзни.
- Макар нежна, водата може да разрушава скали, да издълбава долини. Може да действа и капка по капка, с търпение и постоянство, но и като цунами.
- Може да те удави в чувства и трудно да изплуваш от дълбочината.
- Позволява да разтвориш в нея различни вещества – символ на способността да приемаш.
- Спокойните води отразяват. В общуването ти си най-полезна, когато оставиш другия да се „огледа“ в теб, вместо да го заливаш със съвети.
Огън – себеизразяване, действие, отдаване
Огънят е разрушител и създател, символ на светлина, воля и промяна.

Характерни качества:
- Движение напред, желание, мотивация.
- Ако не е овладян, огъня тиска да завземе всичко.
- Може да вдъхновява и да води другите, отдава светлина и топлина.
- Огънят е видим – привлича внимание, кара те да го наблюдаваш, дори да се хипнотизираш.
Въздух – мисли, идеи, свързване
Въздухът е стихия на движението, комуникацията и интелекта.

Характерни качества:
- Лесно се променя, движи, раздвижва.
- Следва логика и ражда идеи. Обича да създава концепции, вдъхновения, решения.
- Мислите могат да бъдат твърде много и неуправляеми.
- Харесва разнообразието, което може да доведе до непостоянство.
Земя – стабилност, граници, материя
Земята е основата, на която стоиш, плътност, сигурност, устойчивост.

Характерни качества:
- Организация, структури, постоянство.
- Даване на ресурси, създаване на резултати, плодородие.
- Практичност, реалистичност, логика.
- Граници: Тялото като границата на душата, начинът, по който казваш „до тук“, начинът, по който казваш „не“.
Хармонията между четирите стихии
Нито една стихия сама не може да създаде пълноценен вътрешен свят. Както в човека така и в природата, е нужно взаимодействие.
- Хората с много огън понякога губят контрол. Могат да подпалят пожари от гняв или непрекъсната нужда да бъдат забелязвани.
- При излишък на вода се давиш от усещания, тревоги, притеснения. Тогава помага земята, която поставя границата: „Това не е мое. Защо го преживявам толкова? Не ми е нужно.“
- За да може една земя да роди плод, е нужно да се полива. Ако имаш много земя и огън, и липса на въздух и вода, спокойно можеш да си представиш една пустиня – суха и задушаваща, в която трудно се диша и нищо не може да се засее. Представи си как се гради семейство с такъв човек, как се поддържат взаимоотношения с него…
Хармонията означава синхрон между:
- това, което мисля (въздух),
- това, което чувствам (вода),
- това, което правя (огън),
- и това, което реализирам на практика (земя).
Когато стихия липсва или е прекалено силна, се появяват вътрешни конфликти:
- Знам какво е правилно (въздух), чувствам, че съм на верния път (вода), действам (огън)… но не мога да доведа нещата докрай (липса на земя).
- Или обратно, например: действам и реализирам (земя + огън), но не усещам нищо, нямам нужда от никого, няма взаимодействие (липса на вода и въздух). Да, може да стигнеш върха, но не усещаш успеха. Имаш всичко, но не и с кого да споделиш.
Стихиите живеят и се проявяват в теб чрез начина, по който мислиш, чувстваш, действаш и изграждаш живота си. Колкото по-добре ги познаваш, толкова по-лесно намираш своя вътрешен баланс и собствен път. Тези четири сили не са нещо външно и далечно, а естествена част от твоята природа. Напълно достатъчно е само да обърнеш внимание и да започнеш да работиш с тях осъзнато.
Ако тази тема ти е интересна и усещаш, че искаш да навлезеш още по-дълбоко в света на стихиите, в техните проявления и символика, можеш да откриеш още много в моя роман „Ния и четирите стихии“ – едно пътешествие през огъня, водата, въздуха и земята, което разкрива как тези сили действат, не само около нас, но и вътре в нас.

Овладяването е път към себеприемането и към любовта в най-чистата ѝ форма.
