Ще ти споделя нещо, което вероятно не си чувала преди. И ако някога са ти казвали, че си „прекалено чувствителна“, с онзи особен тон, гравитиращ между закрилнически и обвинителен, това може най-накрая да ти обясни защо:

Твоята нервна система има ниво на чувствителност. Това ниво е биологично заложено и не е въпрос на избор.

Статията написа за теб с много грижа Гергана Янкова – ментор на жени за живот без тревожност, за стабилна нервна система и поставяне на граници, без чувство за вина. Ако тези теми те интересуват, посети страницата ѝ във Фейсбук Гери// Живот без тревожност.

Видове нервна система

Не всички нервни системи са калибрирани по един и същи начин. Някои хора имат нервни системи, които се нуждаят от много стимулация, преди да регистрират нещо като „важно“.

Други имат нервни системи, които улавят всичко – фини промени в светлината, вариации в звука, леки аромати – неща, които повечето хора дори не забелязват.

Можеш да си представиш тази „настройка“ като термостат: Някои от нас имат нервна система, настроена на 3 от 10. Други – на 8 или 9 от 10. И тук няма „по-добро“ или „по-лошо“. Просто сме РАЗЛИЧНИ.

Ако твоята нервна система е „настроена“ на 8 или 9, обработваш много повече сензорна информация от някой с нервна система, „настроена“ на 3. И всъщност причината за това е еволюционна.

Защо съществува висока чувствителност на нервната система?

В миналото хората с високо чувствителна нервна система са били ключови за оцеляването на групата.

Те са тези, които:

• Забелязват леко шумолене в храстите, издаващо хищник.
• Усещат кога храната започва да се разваля, преди всички да се натровят.
• Усещат промени в околната среда, преди да станат опасни.
• Улавят фини социални сигнали, които показват заплаха или безопасност.

Това е системата за ранно предупреждение за цялата група.

Така че, ако имаш високочувствителна нервна система, ти буквално си създадена да си по-осъзната за околната си среда.

Твоята нервна система прави точно това, за което е еволюирала: поддържа те в безопасност, забелязвайки всичко.

Проблемът? Ние вече не живеем в малки племенни групи. Живеем в свят на постоянна стимулация, шум, светлина, информация, сензорно претоварване.

Твоята нервна система все още се опитва да обработва всичко, сякаш е критично за оцеляването, защото хиляди години наистина е било, но високата чувствителност има цена: ЕНЕРГИЯ.

Обработването на цялата тази сетивна информация изисква огромно количество енергия. Много повече, отколкото работата на нервна система, която филтрира голямата част от сетивния поток.

Ето защо:

• се изтощаваш бързо в среди, в които останалите хора се чувстват съвсем добре.
  
  
• имаш нужда от повече време за възстановяване след социални събития, натоварени дни или стимулираща среда.
  
  
• се чувстваш изцедена след неща, които „не би трябвало“ да се усещат толкова изморителни.

Не си „слаба“ или „твърде чувствителна“. Твоята система просто обработва повече данни и това изисква повече енергия.

Как да разбереш дали имаш високочувствителна нервна система?

• Улавяш звуци, които другите не чуват – лекото жужене на лампи или компютър, далечни разговори, фин фонов шум.
  
  
• Осветлението ти влияе – флуоресцентните лампи се усещат някак груби, имаш нужда от по-слаба/ мека светлина вечер, ярките екрани ти създават неудобство.
  
  
• Интензивно усещаш текстурите и материи – неизрязани етикети на дрехи могат да те побъркат. Определени материи или търкането между тях се усещат много дискомфортни. Взискателна си за това, което докосва кожата ти.
  
  
• Чувствителна си към миризми – забелязваш аромати, които другите не усещат. Силните миризми ти носят значителен дискомфорт. Можеш да разбереш кога нещо „не е наред“/ е развалено/ променено, само по миризмата.
  
  
• Натоварваш се сетивно сред тълпи, шумни пространства, множество разговори наведнъж.
  
  
• Имаш нужда от „тихо време“ за възстановяване – след социални събития или натоварени дни ти трябва тишина и ниска стимулация, за да „презаредиш“.
  
  
• Забелязваш малки промени в околната си среда – някой е преместил нещо, осветлението е различно, има нов звук.

Ако кимаш, четейки повечето от тези неща, твоята нервна система вероятно е в по-чувствителния край на спектъра. Това не е недостатък. Това е твоята фабрична настройка.

Виж още: Какво означава да имаш регулирана нервна система?

Какво означава това за ежедневието ти?

Ако имаш високочувствителна нервна система, трябва да планираш време за сензорна почивка по същия начин, по който планираш всичко останало.

Ако твоята нервна система обработва повече информация през целия ден, тя се нуждае от време да се възстанови. И това не е същото като обедната ти почивка.

Времето за сензорна почивка изглежда така:

• Време в тихо пространство (не просто по-малко шум, а пълна тишина).
  
  
• Слабо осветление или тъмнина (даваш почивка на зрителната си система).
  
  
• Минимална стимулация (без екрани, без музика, без „входящи“ данни).
  
  
• Удобни, познати материи и текстури (меки дрехи, уютни пространства).
  
  
• Време сама (така че да не обработваш емоционалната и социална енергия на други хора).

И това не е „глезотия“. Това е биологична поддръжка.

Проблемът не е твоето ниво на чувствителност. Проблемът е, че живеем в свят, който цени само един тип нервна система.

Изградили сме общество, награждаващо хората, които могат да преодоляват, да игнорират дискомфорта, да понасят постоянна стимулация и да продължават напред, без почивка.

Ти просто се опитваш да съществуваш в среда, която не е проектирана за нуждите на твоята нервна система.

Какво да правиш с тази информация?

Ако имаш високочувствителна нервна система:

• Спри да се извиняваш за нуждите си.
  
  
• Започни да планираш време за сетивна почивка.
  
  
• Уважавай нивото на чувствителност на нервната си система, не се бори срещу него.
  

Не си прекалено чувствителна. Светът просто е прекалено шумен. И няма нищо лошо в това да имаш нужда от почивка.