Мислиш, че вътрешният шум ще изчезне, когато всичко най-накрая се подреди? Когато намериш подходящия човек, работа, място, където ще се чувстваш сигурна, спокойна и в хармония със себе си? И аз мислех така. 

Статията написа за теб с много любов Ивелина Петрова. Тя е автор на страницата В душата с кецове“ – пространство за търсещи и осъзнати хора. Място, където можеш да споделяш, да се учиш и да се връщаш обратно към себе си.

Дълго време вярвах, че мирът идва отвън, когато светът спре да ме разочарова, но с годините осъзнах, че вътрешният шум няма нищо общо с външния хаос.

Всъщност вътрешният шум е онази червена лампа, която ти дава сигнал, че е време да изкажеш неизказаните чувства, да се освободиш от страховете, да признаеш пред себе си, че не можеш да продължаваш повече така.

Щастлива ли си, наистина?

Има един момент, в който се уморяваш. Изтощена си от постоянни мисли, анализи и тревоги. Тогава е важно да чуеш именно гласа, който те пита: „А ти щастлива ли си наистина?“. Гласът, който ти напомня колко дълго вече се доказваш, а вътрешният хаос продължава да те задушава.

Гласът, който ти казва, че си уморена от това да бъдеш силна

Точно тогава започва освобождаването от вътрешния шум. Не можеш да се освободиш от него, като го заглушаваш и набутваш още по-дълбоко в най-закътаното кътче на съзнанието си. Трябва да го чуеш, да го разбереш, да му позволиш да ти каже истината – твоята истина.

Може да е болка от нещо неизживяно. Понякога е гняв, който си си забранила да изпитваш, а често е просто зов за любов, внимание и грижа към себе си.

Послушай себе си

Колкото повече се опитваш да избягаш от този шум, толкова по-силно той те следва, но когато се спреш, поемеш дълбоко дъх и си кажеш: „Искам да те чуя. Разбирам, че искаш да ми покажеш нещо“, той започва да утихва. Започваш да си даваш повече пространство и да чуваш своя истински глас, който просто знае и на теб ти става по-ясно и по-тихо.

С времето създаваш свой вътрешен свят с малки ежедневни моменти на осъзнатост. Важно е да не чакаш светът да утихне, за да намериш покой, а да намериш покой вътре в себе си. Ще усетиш как светът сам започва да говори по-тихо.

Вътрешният шум е посланик, който идва да ти напомни, че е време да се върнеш към себе си.

Напиши емоцията, не историята. Слушай сърцето, без цензура

Когато усетиш напрежение или тревожност, вземи лист и запиши какво чувстваш, без да обясняваш защо. Просто пусни чувствата, като ги изразиш с думите: „страх“, „гняв“, „тъга“, „разочарование“. Не анализирай, не търси причини. Самото назоваване е освобождаване. Когато емоцията бъде призната, вече знаеш какво да промениш, за да не се чувстваш повече по този начин.  

Задай си въпроса: „От какво имам нужда днес?“ Отговори честно пред себе си, без да мислиш дали е „правилно“. Може да е „от почивка“, „да пуснеш контрола“, „от това да не си силна“. После си позволи едно малко действие в тази посока, подари си твоите пет минути тишина.

Когато започнеш да слушаш вътрешния си свят с разбиране, шумът намалява. Тогава ще разбереш, че мирът не е нещо, което трябва да намериш. Той в теб, дай му шанс да проговори.