Някъде по пътя между това, което другите очакват да бъдеш и това, което си в тишината на собствената си душа, имаш усещането, че губиш себе си.

Свикнала си да се огъваш, да се свиваш, да се побираш. Да бъдеш „достатъчна“, „по-добра“, „по-тиха“ или „по-успешна“. Водиш война със себе си с надеждата, че ако победиш, най-сетне ще бъдеш обичана. Вярваш че, когато другите те обичат и ти ще заобичаш себе си? 

Тази битка е изморителна и колкото по-дълго се биеш, толкова повече се отдалечаваш от теб самата. Истинската любов към себе си не е онзи глас, който те уверява, че си най-добрата. Не е огледалото, което всяка сутрин се опитваш да убедиш, че си „достатъчна“. Не е онази временна еуфория, която идва след постижение, признание или поглед, пълен с одобрение.

Статията написа за теб с много любов Ивелина Петрова. Тя е автор на страницата В душата с кецове“ – пространство за търсещи и осъзнати хора. Място, където можеш да споделяш, да се учиш и да се връщаш обратно към себе си.

Истинската любов към себе си е онзи дълбок вътрешен мир, който се настанява в теб, когато спреш да се опитваш да се поправяш непрекъснато. Когато спреш да се държиш като проект, който трябва да бъде завършен. 

Среща с вътрешното ти дете

Най-дълбоката обич към теб идва, когато седнеш до своето вътрешно дете, онова уплашено, несигурно, но толкова истинско същество в теб и му кажеш: „Разбирам те. И те обичам, дори когато не си съвършено.“ Ти си достатъчна,  жива и цяла, дори когато имаш усещането, че се разпадаш. Не е нужно да покриваш очакванията на околните, за да си обичана. Нужно е само да си… себе си. 

Истинската любов към теб не е състояние, а отношение, което изграждаш ден след ден, с търпение и осъзнатост. Тя не се постига, не можеш да се надяваш, че ще дойде озни вълшебен момент, в който най-накрая ще се приемеш, ще се харесаш, ще се чувстваш по-уверена. 

Виж още: Как да живееш по-осъзнато и да присъстваш в настоящия момент?

Истинската любов към теб започва с честност 

Първата стъпка е да си позволиш да бъдеш истинска. Да не се насилваш да бъдеш винаги спокойна, винаги мила, винаги в баланс. Любовта към себе си не е филтрирана версия на това коя си, защото тя включва и светлината, и всичките ти мрачни нюанси.

Когато започнеш да признаваш пред себе си какво наистина чувстваш, без да се обвиняваш, тогава изграждаш емоционална интелигентност. Това означава да осъзнаваш емоцията, преди тя да те завладее. Да спреш за миг и да си кажеш: „Сега усещам гняв, не защото съм лош човек, а защото някой прекрачи граница, която имам нужда да защитя.“ 

Този момент е преломният, когато спреш да бягаш от себе си, започваш да се обичаш.

Да бъдеш съюзник на себе си

Говори със себе си, както би говорила с човек, когото обичаш. Всеки път, когато направиш грешка или се чувстваш не достатъчно добра според собствените си очаквания, спри и си задай въпроса: „Ако моята най-близка приятелка се чувстваше така, какво бих ѝ казала?“

После кажи същото на себе си. Когато станеш съюзник на себе си, вместо съдник, започваш да лекуваш онези части, които са имали най-много нужда от любов. Покажи на себе си, че имаш доверие в теб самата. Така започваш да се обичаш истински!