…и защо не е точно това, което си мислиш?

Напоследък всички говорят за „регулирана нервна система“. Социалните мрежи изобилстват от постове. Терапевтите го споменават. Приятелките ти постоянно го повтарят.

Но… какво точно означава това?

Статията написа за теб с много грижа Гергана Янкова – ментор на жени за живот без тревожност, за стабилна нервна система и поставяне на граници, без чувство за вина. Ако тези теми те интересуват, посети страницата ѝ във Фейсбук Гери// Живот без тревожност.

Регулирана не означава спокойна през цялото време

Често хората мислят, че регулирана нервна система означава да си постоянно дзен (zen). Никакъв стрес. Никакво напрежение. Само спокойствие и безметежни усмивки.

Звучи чудесно. Но не е нито постижимо, нито нужно. Дори обратното – би било изключително вредно.

Регулираната нервна система не означава да си спокойна 24/7. Означава да имаш гъвкавост.

Означава, че можеш да:

• Ускориш темпото, когато е нужно (краен срок, кризисна ситуация, важна среща).
• Да се върнеш в нормално, спокойно състояние след това (не да останеш във висока активност).
  

Прилича на автомобилна скоростна кутия. Понякога трябва да ускориш – това е нормално. Нужно е и е здравословно. Животът го изисква, а и така растеш и се обогатяваш. Проблемът идва, когато застинеш само в едно състояние. Когато двигателят ти работи на високи обороти по цял ден, всеки ден, и не може да намали скоростта, или когато си толкова в „нисък режим“, че не можеш да се активираш, дори когато наистина трябва.

Това е дисрегулация. Нервната ти система има различни „скорости“ – различни състояния, в които работи. Нека разгледаме две от тях:

Състояние 1: Активирано (Висока скорост)

Това е твоят режим „действие“. Сърцето ти бие по-бързо. Мускулите ти са напрегнати. Умът ти е фокусиран.

Необходимо ти е, когато:

1. Имаш краен срок.
2. Намираш се в кризисна ситуация.
3. Водиш труден разговор.

Това състояние не е лошо. Всъщност е много полезно. То те кара да действаш, постигаш, завършваш. Проблемът идва, когато не можеш да излезеш от него. Когато приключиш със задачата, но тялото ти все още е във висок режим. Когато е време за почивка, но раменете ти са вдигнати до ушите, челюстта ти е стегната, а умът ти планира утрешния ден.

Състояние 2: Почивка (Ниска скорост)

Това е твоят режим на възстановяване. Пулсът ти е спокоен. Мускулите ти са отпуснати. Умът ти просто „е“ и не се занимава с планиране, въображаеми разговори и предъвкване на срещата от вчера.

В това състояние си, когато:

• Наистина си отпусната.
• Потънала си в приятно занимание.
• Наслаждаваш се на момента, без да мислиш за нещо друго.

Това също не е лошо. Всъщност е жизнено важно. Това е времето, в което и тялото, и умът ти се възстановяват. Проблемът е, когато не можеш да излезеш и от това състояние. Когато се чувстваш вяла, изтощена, неспособна да действаш, дори когато наистина трябва да се съсредоточиш.

Регулацията е способността да преминаваш плавно между двете – във високата скорост, когато е нужно и в почивка и отдих, когато е време, без да останеш заключена в нито едното.

Как изглежда дисрегулацията?

• Приключваш работа в 18:00 часа, но умът ти все още планира, разчепква, решава проблеми в 22:00 часа.
  
  
• Лягаш изтощена, но не можеш да заспиш, защото мозъкът ти не спира.
  
  
• Решаваш да се отдадеш на любимо занимание, но вместо да се отпуснеш и наслаждаваш, се чувстваш неспокойна, виновна, сякаш трябва да правиш „нещо“.

Или може би си в другата част на спектъра:

• Не можеш да се накараш да започнеш нещо, дори когато знаеш, че е важно.
  
  
• Чувстваш се изтощена, дори когато не си направила нищо.
  
  
• Животът ти се усеща като движение в желе.

И двете са дисрегулация. И двете са нервна система, заключена в едно състояние.

Резултатът?

Когато нервната ти система е дисрегулирана, всичко друго става по-трудно.

Сънят? Недостижим. Тялото ти не знае, че е безопасно да се отпусне. Не лягаш да спиш, когато те преследва тигър, нали?

Отпускане в свободното време? Трудно. Умът ти все още е в режим на решаване на проблеми и довършване на задачи.

Вземане на решения? Много трудно. Мозъкът ти работи в режим на оцеляване, не на фокус и яснота.

Взаимоотношения? Трудни и понякога дори болезнени. Реагираш от състояние на висока активация, дори когато противоречи на ситуацията.

Регулираната нервна система е необходима, не за да се „чувстваш спокойна“, тя е основата, върху която градиш всичко останало.

Как всъщност да помогнеш на нервната си система да се регулира?

Добрата новина? Не ти трябват няколко часа за допълнителни рутини, които да се чудиш как да вмъкнеш в и без това напрегнатия си ден. Необходимо е единствено да започнеш да обръщаш внимание и да си помогнеш в прехода между отделните състояния с мънички действия.

Запитай се: „В кой режим съм в момента?“

• Как бие сърцето ми – бързо или спокойно?
• Мускулите ми напрегнати ли са или отпуснати?
• Умът ми съсредоточен в решаване на задачи ли е или е настроен към това, което правя в момента?

Виж още: Лесни упражнения за стимулиране на блуждаещия нерв

Действия, с които да си помогнеш:

Ако си заключена в активно състояние:

• Постарай се издишването ти да стане по-дълго от вдишването.
• Запиши всичко, което умът ти предъвква, на лист, и направи действие, което ясно да му покаже, че с това за момента е приключено – затвори лаптопа, тефтера или отиди в друго помещение.
• Помириши нещо, което свързваш с почивка и разтоварване – запали си ароматна свещ, вдъхни етерично масло, хапни любим ароматен плод.

Ако си заключена в състояние на ниска енергия, а трябва да действаш:

• Раздвижи леко тялото си – потанцувай, разтегни се, разходи се за 5 минути.
• Идентифицирай една стъпка от задачите, които ти предстоят, която е най-належаща или ще има най-голям резултат и я направи – без да мислиш за следващите, без да планираш, без да гледаш към крайния резултат.
• Не е нужно да е перфектно. Просто трябва да започнеш.

Напиши в коментарите – в кой режим оставаш най-често – във висока или в ниска скорост? Уверявам те, че не си сама!