Струва ли ти се, че животът се движи твърде бързо? Имаш ли усещането, че всичко в теб тича, без да знае накъде? Мислите ти се надпреварват една с друга, тревогите от вчера и очакванията за утре се преплитат, а тук и сега остава някъде далеч, почти незабележимо.

Истината е, че животът винаги се случва само в настоящия момент. Не в спомените, не в плановете, а точно в този дъх, който вдишваш сега.

Какво значи да живееш осъзнато?

Да живееш осъзнато не означава да си винаги спокойна или да не допускаш грешки. Означава да бъдеш будна за своя вътрешен свят. Този свят, които изобилства от пъстрота, свят със сенки и светлини.

Осъзнатостта не изисква съвършенство. Тя те приканва да бъдаш искрена със себе си. Да забелязваш, да усещаш мислите, емоциите и реакциите си.

Осъзнатостта започва с тишина и вътрешно пространство, в което можеш да спреш, да дишаш и да се вслушаш. Обикновено не чуваш веднага, нужно е време, но в тази тишина започваш да различаваш истинското от навика, гласа на сърцето от гласа на страха.

Свързване със себе си

Когато престанеш да се бориш със себе си, когато се отдадеш на момента тук и сега, довериш се на усещанията си и ги наблюдаваш с меко присъствие, нещо се променя. Те започват да се движат, да се освобождават. Светът около теб не става по-тих, а напротив, понякога става още по-бурен. Но вътре в теб се ражда място, в което винаги има покой. Сякаш започваш да се връщаш у дома, отново и отново.

Колкото повече се свързваш със себе си, толкова по-дълбоко усещаш живота. В тази будност всяко преживяване става значимо, дори глътката вода, погледът на случаен минувач, топлината на слънцето върху кожата.

Животът не е нещо, което трябва да контролираш или „направиш правилно“.

Той е нещо, което се преживява с уважение към това, което си тук и сега. Осъзнатостта не се случва за един ден. Има моменти на съмнение, на забравяне, на връщане към старите навици, които те дърпат назад, но колкото по-често се връщаш отново и отново към себе си, ще откриеш, че вътре в теб има дом, който винаги те чака.

Създай си пространство, дори за пет минути на ден, в което можеш просто да бъдеш. Без роли и очаквания, само с тялото, дъха и присъствието ти.

Намиране на вътрешен покой

Дишай бавно и дълбоко с присъствие. Позволи на въздуха да премине през теб – да влезе, да изпълни тялото ти и да се оттегли. Наблюдавай как дъхът се движи. Без да го променяш. Просто бъди свидетел. Това е първата стъпка към връзката с теб.

Не бързай, защото когато уважаваш темпото на душата си, започваш да се чуваш.

Бъди нежна със себе си. Осъзнатостта не е усилие, не е постижение. Тя е покана да се върнеш обратно към себе си с топлина и обич.

Наблюдавай емоциите си, реакциите си, откажи се от очакванията, просто усещай тук и сега!

Ако искаш да прочетеш още вдъхновяващи текстове от Ивелина, последвай страничката ѝ „В душата с кецове“ във Фейсбук!