Когато ти е трудно и ти се плаче до безпаметност, знай, че най-тъмно е преди разсъмване. Нищо не е толкова безнадеждно, колкото изглежда. Стани наблюдател на себе си. Виж момента от десния ъгъл на тавана. Чувствай, пусни чернилката да изтече от теб и знай, че скоро ще се почувстваш отново цяла, тиха, освободена, омиротворена.

Тогава ще дойде благодарността. И ще видиш как черното е благословия, протегната ръка от Небето, която иска да посочи светлината у теб. Огрява всичко ценно, което имаш и приемаш за даденост, припомня ти, че си родена от Любов, че си Любов и тя е Бог и Бог е Любов, и винаги, където и да скиташ, се връщаш там – в Любовта, защото друго няма.

Късметлии са тези, които могат да се връщат към Любовта, да я избират милион пъти, безброй пъти, в един човешки живот. Избират я всяка секунда. Избират да ѝ дадат сила, да пуснат корени в нея, да я хранят, а тя да им подарява най-сладките си плодове. Защото Любовта не е в човека, човек е в Любовта, защото тя е много по-голяма, всеобхватна, всепроникваща.

Късметлии са тези, съумели да избират Любовта приживе, защото след края на земната игра, връщането в нея е гарантирано… но е безкрайно трудно да я преживяваш в плътност и материя.

А какво всъщност е късметът? Късметът е рестото на Съдбата – значи си дал и е останало, и Съдбата ти го връща под формата на щастлива случайност, на спасение, на прошка. Когато си гневна, даваш гняв и получаваш гняв, когато си изморена, избугена, недоволна, бъди сигурна, че точно това, ще ти върне Съдбата. Тогава само искрата на Живота, която гори у всеки човек, може да те спаси.

Не че и в черното няма живот. Има. Лепкав, хладен, празен и безкрайно тъжен живот, който се храни с хорските слабости, а те винаги идват поне по две. Черното се храни с черно и, ако нямаш какво да му дадеш, трудно ще пусне корен у теб. Но не се заблуждавай, семенцето му е винаги там. Помислиш ли, че си го „победила“, то вече е взело превес, защото знае през коя пукнатина да влезе в сърцето ти.

А пукнатини винаги има, защото сме тук за Изобра – какво да пуснем да мине през тях – Любов или страх, Мир или тревога, Прошка или обида. Който е обиден, той боледува, момичето ми. Затова се освободи от всичко, което мъчи душата ти в най-тихите часове на нощта. И вярвай, че утрото ще дойде. Винаги идва.

Избор е, не дали да минеш през черната нощ, а как. Затова, когато ти е трудно и ти се плаче до безпаметност, бъди в Любовта, момичето ми. Избери я. Покани я. И ще съмне.