Домът не са четири стени и покрив, а свещено пространство, в което пулсира душата на семейството. В българската традиция стопанката е онази, която не само поддържа реда, но и вплита в него магията на топлината, любовта и благоденствието. Да бъдеш стопанка на дома си означава да носиш в ръцете си нишките на уюта, да пазиш огъня жив и да създаваш място, в което всеки намира утеха и сила.

Стопанката – душата на дома

Думата „стопанин“ идва от старобългарското „стопати“, което значи „държа, пазя, грижа се“. В народната ни вяра стопаните не са само хората, които обитават дома, но и духовете-пазители, които закрилят рода и имота. Жената като стопанка е олицетворение на тази сила – тя е като жива благословия, която закриля и споява всички, живеещи в дома.

Стопанката е тази, която създава и се грижи за реда. А редът е равновесие, красота. Тя вдъхва живот в пространството чрез обич и грижа. Тя е като слънчев лъч в студено утро, като водата, която напоява корените на рода, за да разцъфтява той в здраве и сговор.

Защо къщовница стана мръсна дума?

Да започнем оттам какво е „къщовница“? Това е жена, която се грижи много добре за дома си. В съвременния свят за жената, като че ли, по-важно стана да е „конкурентна“, „да се бори“, „да върши мъжката работа“, „да е добър професионалист“, а грижата за къщата, едва ли не, е нещо, което ѝ е „под нивото“, за което „няма време“ или просто няма сили.

Къщовницата обаче е тази, която знае как да бъде добра стопанка на дома си. Това означава, че тя не просто има собственост – имот, а е наясно как да го стопанисва, т.е. да се грижи за него. Грижата, това е поемане на отговорност, отддаване от собствената жизнена сила, влагане на внимание, мисъл и действие.

Къщовница обаче стана мръсна дума за много жени, защото те се почувстваха притиснати – или учиш, работиш и се развиваш в професията, или оставаш доманикя вкъщи. Истината обаче е, че добрата стопанка може да бъде много неща – точно каквато е естесвената, многолика женска природа. Тя може да се развива в кариерата, да има хоби и „да си върти къщата“.

Тя знае, че ако не влага от себе си в дома, той се разпада. Знае, че жената е Пазителката. В нейната приласкаваща енергия иска да се успокои мъжът и в нейното спокойно море искат да плуват децата.

Домът е пристан, корен, източник на сила, или както е по-модерно да се казва в момента – „ресурс“. Той е такъв, ако влагат в него – и мъжът и жената. Мъжът строи, жената украсява – тя зарежда със силата си и оживява пространството, за да могат всички в него да са добре.

Как да бъдеш добра стопанка на дома си?

Да бъдеш стопанка значи да вложиш живителна сила от себе си в дома. Какво значи това? На първо място да прекарваш време вкъщи. Ако домът се е превърнал единствено в място за сън, а от безкрайните грижи и отговорности, не можеш да притихнеш вкъщи, трудно ще го захраниш с етерната си сила. Да се грижиш за дома не значи просто да чистиш и готвиш, макар че тези дейности, направени с радост, също помагат.

Ето няколко начина, по които да дариш дома си с живителна сила, така че всички вкъщи да са здрави, жизнени и сговорни:

1. Пази чистотата – не само външната, но и енергийната. В старите български традиции къщата се прекадява с тамян, за да се прогони всичко лошо. Проветрявай често, използвай билки като лавандула и бял равнец, за да пречистваш вкъщи.

2. Поддържай огъня – и в печката, и в сърцата. Огнището е било свещено в българския дом. Днес може би нямаш жив огън, (от което женската същност много страда) но топлината на дома се усеща чрез светлината на свещи, аромата на вкусна гозба и присъствието на смях и радост.

3. Създавай уют с ръце и сърце. Бродерията, плетивото, ръчно направените вещи носят живителна сила за дома. Създавай красота – дори с малки неща като подредена маса, свежи цветя, жизнени растения или устрой уютно кътче за почивка.

4. Събирай семейството си. В миналото огнището е било центърът на дома, където всички се събирали да споделят хляба и думите си. В днешния забързан свят тази среща най-често е край масата – на закуска или на вечеря. Не забравяй да отделяш време за споделени моменти, напоителни разговори и топли прегръдки с всички вкъщи.

5. Благославяй дома си. Думите имат сила – казвай хубави неща за дома си, благославяй храната, която готвиш, и благодари за всичко, което имаш. Това ще привлече още изобилие и радост в къщата ти.

6. Готви с любов. Храната, приготвена със сърце, носи здраве и сила. Приготвяй гозбите си с внимание, използвай домашни подправки или нещо, което си отгледала сама. Запази някои стари рецепти от мама или баба, които са свързани с родовата памет.

7. Запази мира и хармонията. Стопанката е пазителка на реда и мира вкъщи. Домът е място на спокойствие, пристан на мъжа и извор за децата. Внимавай какви думи изричаш вкъщи (и не само), бъди мъдра и знай кога да си мека като водата, но и силна като вековен бук. Не прекрачвай семейните ценности, вдъхвай им живот и знай, че каквато си ти, такъв ще бъде и домът ти!

Домът – отражение на душата

Бъди стопанка, която носи светлина. Бъди тази, която събира семейството в любов, която запазва традициите, но и създава нови. Бъди като утринна роса – свежа, лека, но животворна за корените на рода. Защото домът не е просто място – той е жива черга, която стопанката тъче с всяка мисъл, дума и действие.

Бъди добра стопанка на дома си! Бъди пазителка на този свят!

Благодаря, че остана до края! Последвай Животворна във Facebook и Instagram.