Представяме ти трета част от коледната пореница „Възраждане на корена“, която е финалът на безкрайно ценния ни разговор с етнолога Анелия Овнарска-Милушева за коледната обредност.

На какво са учили децата си нашите предци, кои са били най-ценните подаръци за Коледа и какъв е бил истинският смисъл зад пъстрата и богата магична традиция, виж в интервюто.

Екипът на Животворна ти желае светли, мирни и щастливи празници!

Виж още: Възраждане на корена: Хлябове, обреди и магията на Бъдни вечер

Виж още: Възраждане на корена: Трапезата на Бъдни вечер и силата на коледарите

В старата българска традиция няма Дядо Коледа и подаръци в червени чорапи, как децата са празнували Коледа в миналото по нашите земи?

В традиционната култура няма задължение родителите и възрастните да правят празника интересен на децата. Самите деца са част от празника, те участват като им се дават някакви задачи. Момиченцата участват в женските неща, момченцата – в мъжките. Децата сами си намират забавления.

Например, дядото отива да вземе секирата, за да заплашва плодните дръвчета в градина. Замахва със секирата и казва: „Ако нямаш плод през следващата година, ще те отсека!“. Това се прави ритуално с идеята тези дърветата да раждат повече плод.

Жените, докато месят и ръцете им са още с тесто, отиват при плодите дървета. Успокояват ги, че няма да бъдат отсечени. Казват: „Ето, аз ти нося брашно, за да се нахраниш“. Това е вид игра, вид театър у дома и децата участват в него.

Също така малчуганите могат да нижат пуканки, с които да се украсят калпаците на коледарите. Момченцата ходят да лов за врабчета, след което ги изяждат. Тов е отговяване след дългия пост с първото, най-крехко месце, което се хапва, за да свикне тялото отново с месото.

Какви са били коледните подаръци на нашите предци?

Относно подаръците – в традиционната ни култура няма такива подаръци, които днес срещаме. Магичността на празника е различна. Тя не е в това да стоим цяла нощ и да чакаме Дядо Коледа, с мляко и бисквитки, да ни донесе подарък под елхата.

Даровете, които е очаквал българинът, са на съвсем различно ниво. Те най-често са нематериални – здраве, благоденствие, плодородие, добър живот.

Тук имаме дар за дар. В много традиционни култури, за да получиш, трябва да дадеш. Хората са давали най-хубава си продукция на тази обредна трапеза, за да получат пак такъв дар.

Това е магията на Коледа – каквото дадем, това ще получим.

Това е малко позагубено знание. Тъжно е, че ние като родители пропускаме да научим децата си на това. От малки ги учим да получават подаръци, а не да дават.

В българската култура децата са най-ценното за рода, но те са се учили, че са част от общността и, както дават възрастните, така трябва да дават и те. Нашите деца сега са разглезени.

В българската традиция е важна общността (т.е. семейството, рода, селото) да е добре, за да е добре и отделният човек.

Всички говорят за „магията на Коледа“, каква е българската магия на Коледа?

Традиционната българска култура е много магическа и вълшебната страна на обредността е изключително важна. След Бъдни вечер има три коледни дни. Последният ден на Коледа е Стефановден (27 декември). Тези три дни минават в гостуване на най-близките хора. Ходи се на гости при кръстниците, при родителите на булката, братя и сестри си гостуват.

Магията на Коледа е най-близките хора да се съберат заедно, да споделят храната си. Смисълът е да се предизвика добро за бъдещето!