В дните преди Коледа започваме поредицата „Възраждане на корена“. Тя ще ни поведе през плетеницата от обичаи на традиционната българска култура, ще припомни позабравени обреди и ще им върне силата. Ще се докоснем до света на нашите прабаби и дядовци, и ще видим как са живели, как са се трудили и как са празнували живота!

Наш водач в това магично пътешествие ще е етнологът Анелия Овнарска-Милушева. Тя е автор на книгата „Думам ти, щерко“, която представя обреден календар на българските празници и подробно описва позабравени обичаи. По важното обаче е, че Анелия пази и предава тези традиции с топлина, грижа и обич, присъщи само на човек, който дълбоко тачи корена си!

Първата статия от поредицата е посветена на хлябовете, обредите и магията на Бъдни вечер. Нека отворим безценната ракла с български съкровища, защото по-важно от това да знаем, е това да помним!

Може да се свържете с Анелия чрез нейната Facebook страница “Думам ти, щерко”.

Много от нас свързват Бъдни вечер с начало на приготовленията за Коледа, но кога наистина започва подготовката за този голям празник?

От гледна точка на съвременния ни свят имаме един вид подготовка за коледните празници. В традиционната култура е нещо съвсем различно, тя обаче отмира с навлизането на индустриализацията.

Има много празници, свързани с подготовка на храна, със събирането на семейството, още от ноември месец. Коледният цикъл започва от Игнажден (ще си говорим за празниците по нов стил) на 20 декември.

Имаме три кАдени вечери, на които се прекадява с тамян или билки. Първата такава вечеря е на Игнажден, като може и да е на Бъдни вечер, след това вечерта преди Васильовден и преди Йордановден.

Имаме една предхристиянска основа на празника Игнажден, свързана със зимното слънцестоене, когато Слънцето е приемано за Бог и всичко се върти около него. Това е времето, което нашите предци са приемали за раждането на новото Слънце. На Игнажден то за момент умира и се ражда за нов живот. Обредността на предците ни е свързана с даване на сила на Слънцето. Това се случва чрез неговия земен еквивалент – огънят. На Игнажден във всяко огнище трябва да гори силен огън и цялата обредност се върти около него.

Снимка: “Думам ти, щерко”

Как започва подготовката за Бъдни вечер?

За Бъдни вечер подготовката започва в ранни зори (на 24 декември). Според българската традиция има мъжка и женска част на подготовката. Тя не се смесва. Има забрана за това, защото така се нарушава балансът в природата и носи нещо недобро.

Част от женските дейности са – чистене, месене на хлябовете, приготвяне на храната за трапезата, поддържане на огнището.

Част от мъжките дейности са – насичане и донасяне на дървата за огъня, грижа за животните в обора, която се прави всеки ден, без значение дали е делник или празник.

Разкажете за символиката на хляба на Бъди вечер – колко са хлябовете, как се приготвят, кое е магичното в тях?

Трапезата на Бъдни вечер е най-богатата обредна трапеза през годината. Хлябовете са три вида. Едни хлябове се подготвят за коледарите. Вторият тип хляб е посветен на Бога, нарича се „боговица“ или „божи хляб“. От гледна точка на християнската традиция е посветен на Младенеца, а в някои краища на страната и на Богородица, но в предхристиянската традиция – на Бога на сътворението, на раждащото се Слънце.

В софийските села, и в други части на България, този хляб няма специална украса. В моето село бабите са набождали дупчици с вилица върху него и по-рядко са правили кръст. В този хляб се поставя късметче (паричка). Във времето, за радост на децата, тези късмети се увеличават, за да има на всеки от семейството. Но те не са били като днешните късмети. 

Помня как баба ми ги наричаше на различни животни от селскостопанския двор – крава, пиленце, агне. Какъвто късмет ти се падне, за това животно ще се грижиш през цялата година.

Третият вид хляб за Бъдни вечер е питката с много богата пластична украса, която повтаря живота на хората. От тесто се правят кошарите, къщите, животните. Този хляб е много по-голям и украсата му отнема доста време.

Снимка: “Думам ти, щерко”

Коя жена меси хляба?

Най-често това е най-умелата жена, т.е. най-възрастната в семейството. На такъв голям празник помагат и другите жени. В традиционната култура имаме голямо, задружно семейство. Днес говорим само за майка, баща, деца, и евентуално за баба и дядо. В миналото този семеен кръг е бил много по-голям – мъж и жена, синове, снахи, деца. Казвам само синове, защото дъщерите, след брака, отиват в друго семейство.

Има ред изисквания по замесване на хляба, за да се спази обредна чистота. Отделя се най-хубавото жито, най-бялото брашно, водата е мълчана или цветна (с билки).

Месещата хляба е възрастна жена, която вече няма цикъл или момиче, което още няма цикъл. Ако се наложи жена в детеродна възраст да меси, тя не трябва да е в цикъл и не трябва „да се е събирала“ с мъжа си няколко дни. Така или иначе, по време на пости, сексът е напълно забранен. Има редица поверия, че ако в дните между Игнажден и Йорданов ден (т. нар. „мръсни дни“), се зачене дете, ще се роди с недъзи.

Жената, която меси, трябва да е облечена в нови, празнични дрехи, в нова риза. Правенето на хляба е празник. Пеят се обредни песни, наричат се специални думи.

Коледната обредност е с цел да се измоли плодородна, здрава и спокойна година.

Снимка: “Думам ти, щерко”

Какво се случва с украсата от обредния хляб?

Хлябът се разчупва и се изяжда, а украсата се запазва. Вярва се, че тя носи магична сила. По малко от нея се слага в ярмата на животните за плодородие или се дава на децата да я хапнат за здраве. Част от нея се изсушава и при болест се натрошава и се дава на болния. В редки случаи се връща в житото за посев. Предците ни са вярвали, че това ще донесе плодородие.

Кой разчупва питката на Бъдни вечер?

Разчупва я най-възрастният мъж. Ако той е починал и е останала само бабата, може и тя да я разчупи. Главата на рода е по мъжка линия. В нашата традиция се тачи мъжкото начало.

Редът на раздаване на парчетата от питката е от по-възрастните към най-малките. В някои краища се раздава първо на мъжете, после на жените, пак по старшинство. В други първото парче е за Бог или за Богородица, второто за къщата (дома, семейството) и след това се раздава на всеки член от семейството.

Какъв е големият и истински смисъл, който се крие зад коледните традиции?

Доста често традициите се предават по спомен, затова няма правилно и грешно. Важно е да познаваме традициите в собствения ни род. Ако попитате някой възрастен човек относно традиция: „Защо точно така я правиш?“, той ще отговори: „Защото така се прави!“, но защо, никой не знае.

Периодът около Коледа е времето на най-тъмните и най-студени дни. Човек най-лесно може да се разболее. Няма толкова много работа навън и стои повече вкъщи. Всички задължения се въртят около това да е подреден светът, за да дава яснота за бъдещото развитие.

Цикличността на времето от днешна гледна точка е малко трудно разбираема. Нашият живот не е така свързан с природата. Имаме някакъв запас от храни, не си произвеждаме житото, брашното. Можем да отидем по всяко време в магазина, но в миналото е било важно този цикъл да се завърти правилно, за да няма катаклизми.

Хората са били изключително зависими от природата, защото са част от нея. Обредността на Коледа е свързана с това хаосът да се превърне в ред, да се усвои непознатото, да няма конфликти с това, което вреди на човешкия живот!

Очаквайте втора част!