Това е втора част от поредицата „Възраждане на корена“, която разказва за позабравени български обреди и връща силата им. 

Първа част беше посветена на хлябовете, ритуалите и магията на Бъдни вечер. Сега с етнолога Анелия Овнарска-Милушева и автор на книгата „Думам ти, щерко“, продължаваме да си говорим за трапезата на Бъдни вечер, прекадяването на дома и силата на коледарите.

Може да се свържете с Анелия чрез нейната Facebook страница “Думам ти, щерко”.

Откъде идва символиката за нечетния брой ястия на масата на Бъдни вечер?

Времето около Коледа е преходен момент между едната и другата част на годината. Слънцето свети с намалена сила. Това е период на хаос. В традиционната култура има няколко опозиции, напр. хаос-космос, женско-мъжко, дясно-ляво, четно-нечетно. Нечетното е незавършено, свързано с живота.  Оттам идват 7, 9, 11 ястия – нещо не е завършено, има живот, за да донесе завършеност. В някои краища на страната слагат 12 ястия. Тук влизаме в противоречие с четно-нечетно.

Аз обяснявам бройката на ястията за Бъдни вечер по следния начин. За мен нечетно, значи безчет, защото това е трапезата, на която се слага всичко, което е произведено. Тя е изобилна. Има жито, булгур, хлябове, баници, сушени плодове, зеленчуци, туршии, боб, леща.

Идеята на тази вечеря е да бъде магична. Слагайки изобилието от храна, което има, да се предизвика същото изобилие и през следващата година.

Моят съвет е да не се изпада в паника, да не се брои всяко нещо, всяка паничка. Каквото имате –  сложете на масата!

Кой прекадява трапезата на Бъдни вечер и защо се прави това?

Прекадяването, както и разчупването на питката, се прави от най-възрастния мъж. Това е вид пречистване, вълшебство. Прекадява се, не само храната, но и всички помещения в дома. Излиза се на двора, отива се при животните, защото те са част от общото благо на семейството.

В някои краища на България, към Трън и Радомир, хлябът се изнася навън и се кани Господ Бог или Божията майка. Казва се: „Слези, Боже, да вечеряме“ или „Слези, Джермане“ – това е наименованието на митично същество, свързано с градушките и наводненията. Има такъв обред – Герман, който се прави пролетта.

На Коледа се канят висшите сили, които отговарят за плодородието. Омилостивяват се, за да няма вреда за посевите.

В цяла България на трапезата се оставя място за починалите предци. Почитта към тях може да се изрази и чрез отчупване от хляба и поставянето му пред иконата на Богородица или несъбирането на трапезата, която остава цяла нощ. Вярва се, че те идват, заедно с всички същества, които ни закрилят от отвъдното. Така ги омилостивяваме, за да носят благоденствие на живите.

За късмета от питката

Когато късметът от питката (паричката) се падне в парчето на дома, е най-добре за цялото семейство. А с тази пара, независимо на кого се падне, трябва купи сол за дома, защото тя е свързана с магичността. Нашите предци казват: „Къща без сол не бива на остава“ и „Сол на заем не се взима.“

Разкажете за силата на бъдника и как елхата е навлязла в нашата традиция?

Елхата навлиза в нашата култура в началото на XX-и  век, с навлизането на Западната култура след Освобождението. Ние имаме няколко коледни дръвчета. Последните години много се говори за бъдника, макар той отдавна да не съществува в нашия живот, защото това е едно специално дърво, избирано, отсичано и донасяно в дома. То трябва да е толкова голямо, че да гори цяла нощ.

Интересен е изборът на това дърво, обикновено е бук, дъб или круша. Според някои записи, трябва да е 3-годишно дърво, да е право и т.н. Изпращат се млади мъже, особено ако има в дома младоженец през годината, той трябва да отиде да отсече бъдника.

На някои места пише, че отсичането трябва да стане с един замах. Отсеченото дърво не трябва да допира земята. Носи се на ръце и жените го посрещат като най-скъп гост в дома. Пеят се обредни песни и дървото се завива с ново, тъкано платно. Бъдникът се миросва – пробива му се дупка, в която се сипва миро, след което дупката се запушва. След това дървото вече е обредно, вълшебно и може да се постави в огнището.

Другите коледни дръвчета са гегите на коледарите. Това е издялана пръчка, със специални символи и украси. Върху гегата се промушва обредния хляб за коледарите. Третото коледно дърво в българската традиция е дрянът.

Каква е магията на коледарите?

Участването в ритуала на коледуването е вид инициация за момчетата. Те показват, че са пораснали и готови за задомяване. Това е мъжкият еквивалент на лазаруването.

В традицията се е смятало, че момченце, което не е било коледар, не може да се ожени и съответно момиче, което не е било лазарка, не може да се омъжи. Това е доста условно, защото в някои краища на България нямат коледари. Вместо това за мъжки посветителски практики се е считало участването в маскарадните игри, кукерите, сурвакарите (в Пернишко не са кукери, а сурвакари!).

Понякога в коледуването участват и малки момченца, но те само се подготвят за бъдещото им посвещаване в мъжество. Обикалят през деня, преди да настъпи самата Бъдни вечер. Ходят от къща на къща, пеят песни, дава им се от коледарския хляб и дарове, но те все още не са истински коледари. Истинските тръгват след полунощ, това са млади мъже-ергени, но участват и семейни, възрастни мъже, които обикалят с тях.

Коледарите пеят за здраве, плодородие. Има различни песни за всеки член от семейството, пеят на домакина, на момите, на децата. Тук е срещата между моми и ергени. Обикновено момичетата дават коледарските хлябове на коледарите, като ги нанизват на гегите.

В този ритуал има препратки към оплождащата сила на мъжкото начало. Тропането и удрянето по земята с гегите, нанизването на хляба имат фалическа символика и връзка с мъжкото и женското начало.

Как са празнували Коледа нашите предци, четете в следващата част на поредицата „Възраждане на корена“ с етнолога Анелия Овнарска-Милушева.