Едно от най-големите изпитания, пред които се изправя всеки родител, е така нареченият бебешки пубертет. Ако имаш дете, което току-що е навършило година и половина, честито! Влизаш в най-екстремния период, който ще имаш като родител.

Очакват те тантруми (внезапно избухване, раздразнение и силна нервност), истерии, агресия, крясъци, упоритост и много предизвикателства, които трябва успешно да преминеш заедно с детето. Всичко описано звучи плашещо, но има ли начин как да излезеш щастлива и спокойна от тази фаза? Има. Нарича се позитивна дисциплина.

Какво е позитивна дисциплина?

Позитивната дисциплина е идея, навлизаща все повече в обществото ни. Поколението на милениълите (хората родени между 1980- 99 г.) осъзнава как възпитанието, основаващо се на наказания, бой и лишения, е пагубно за детската психика. Философията, че шамарите изграждат характера на детето, е отричана от хора, които в съзнателния си живот, започват да виждат белезите и травмите от цялата тази система.

Всички са чували думите „Ще те набия поне да има за какво да плачеш“, „Стига си плакал/а, бъди силен/на“, „Нищо ти няма, Стига си се лигавил/а“. Тези изречения пряко казват на децата, че техните чувства, емоции и преживявания не са от значение. По-важно е да бъдат дисциплинирани и уважаващи възрастните, без значение, че благодарение на тези способи респектът се превръща в страх. Страх от провал, от навикване, от бой.

Вътрешният свят на детето се пренебрегва, а това носи големи щети, които бележат целия му съзнателен живот. Именно тук идва ролята на позитивната дисциплина.

Често този тип възпитание неправилно е определян като разглезване или разлигавяне на детето. Много родители смятат, че по този начин ще оставят детето да им се „качи на главата“. Целта обаче е друга.

Позитивната дисциплина възпитава емоционално интелигентни младежи, които познават техниките и начините за справяне с трудните ситуации в живота.

Принципи на позитивната дисциплина

Принципите, които стоят в основата на този вид отглеждане, са четири – емпатия, уважение, разбиране и ясни граници. Разбери за всеки един от тях накратко, за да се запознаеш с цялостната идея и психология на този тип родителство.

1. Емпатия

Тази техника има за цел да покаже на детето отсреща, че родителят изпитва състрадание към преживяванията му. Помага за разпознаване на това, през което преминава малкият човек. Когато детето е в процес на тантрум (тръшкане), често родителят се държи грубо, заповеднически и очаква то магически да спре. Друга грешка е той да се пречупи и малкото човече да получи това, което е довело до състоянието му. Нито едно от двете обаче не е емпатия, а неправилен подход от психологическа гледна точка. 

Правилният начин да помогнеш на детето е като валидираш емоциите му.

Обикновено тръшкането се получава заради умора, глад, превъзбуденост или обърканост. Децата до 3-годишна възраст не разбират тези чувства. За тях всичко това ги кара да изпитват негативна емоция. Може да ти се стори странно, но тръшканията са единственият начин на детето за справяне с всички тези объркващи емоции. Ролята на майката и бащата, е да назове възприятията на детето с думи, които да му помогнат да осъзнае, че има начин да се справи.

•  „Разбирам, че много искаш да отидем на площадката, сигурно си ядосан и разстроен.“

• Знам, че искаш да купим играчката и си разочарован, че няма да я получиш.“

• „Тъжен си, защото мама я няма и това те кара да се чувстваш несигурен.“

Това са само малка част от фразите, с които може да помогнеш на твоето дете. Естествено, не очаквай да има бърз ефект. Всичко става постепенно, но след време усилията ти ще дадат положителен резултат и ще отгледаш дете, което е наясно с емоциите си и знае как да се справи с тях.

2. Уважение

Няма как да очакваш от 2-годишното си дете да знае какво е респект. Именно за това родителите трябва първи да проявят уважение към него. Зачитането на състоянията, през които то преминава и личният примера, че не го караш да се чувства зле от това, което изпитва, ще му покаже как да се държи с другите хора.

Родителите често бъркат идеята за почит. Едно цяло поколение е израснало с  мисленето, че удряйки и наказвайки, децата ще да ги уважават. Тук идва и грешката, че страхът е равен на респект. До ден днешен чувам как родители се хвалят с това, че щом погледнат детето си, то знае, че е сгафило и спира това, което прави. Смяташ ли, че това е породено от авторитета, който има майката/бащата или от страха, създаден насилствено от шамари и лишения?

 3. Разбиране

Често пъти в идеята да се възпита дете, което е силно и независимо, не се подхожда с разбиране към нужните му. Когато то падне и го заболи, една от най-често чуваните фрази е, че му няма нищо и ще му мине. Това показва на детето, че родителят няма намерение да разбере болката, която то изпитва. Постепенно се научава, че по-добре да мълчи, отколкото да признае, че го е страх. 

Един от начините родителите да покажат, че осъзнават емоциите, които детето преживява, е като познават характерните особености на различните възрасти при децата. Когато е наясно с тях, родителят може да се постави на мястото на малкото човече.

Колко по-лесно би било, ако не се приема, че бебето не иска да го носят “само на ръцете”, защото така е свикнало и манипулира възрастните, а има нужда от топлината и спокойствието, което родителят дава?

Новородените, тодлърите, децата, тийнейджърите минават през различни фази. Те оказват влияние на нас косвено или пряко. Ако си наясно с тях и преживяванията, които изпитват, ще улесниш както техния, така и своя живот.

4. Ясни граници

Основата на позитивната дисциплина се състои в поставянето на точни и ясни граници. Децата от бебета търсят  до къде могат да стигнат. Дали бъркането в контакта е позволено? Какво ще стане, ако хвърли чашата от масата? Мама ще му се скара ли, ако пипне горещата печка? Човешкото съзнание е създадено да бъде търсещо и изследващо. Много често родителите мислят, че зад бебешкото поведение стоят инат и манипулация, но не осъзнават, че инстинктът за опознаване е много по-силен. 

Някои неща, които децата искат, са опасни за живота им. Точно там се намесва родителят. Той, като авторитет, трябва да покаже на детето докъде може да стигне. 

Този тип възпитание показва, че последствия има, но те не са наказание или шамар, причинен от родителя. Те са естествен резултат на решението, което е взело детето. Ако то не желае да изяде обяда си, ще остане гладно през деня. Ако не иска да облече якето си, ще му е студено. Всичко се крепи на обяснения, повторения и в никакъв случай агресия.

Твърдостта на родителя трябва да се състои в това, че не позволява да се прекрачи границата, а не в това, което ще последва, ако детето не извърши “правилното нещо”.

Съзнателно родителство

Позитивната дисциплина има почва у нас. Тя дава ново виждане за това как да възпитаме децата си с възможно най-малко травми и последствия.

Емоционалната интелигентност е толкова значима, колкото образованието на човек. Тя се създава още от момента, в който се роди бебето. Важно е родителите да бъдат достатъчно адекватни и образовани какво се случва в съзнанието на малкото човече. В днешно време има толкова много литература, статии и съвети, които да помогнат за отглеждането и възпитанието.

Възпитаното дете, наясно с емоциите си, което разпознава какво чувства и е научено да се справя с цялата палитра от преживявания, се превръща в зрял възрастен, който е напълно и изцяло подготвен за света навън.

Съзнателното родителство има за цел да създаде любяща, подкрепяща среда, където децата да се чувстват сигурни и уважавани. Да се научат как да регулират възприятията си, да действат с емпатия, но и да предпазват себе си от вреди. Време е негативните емоции от миналото да бъдат заменени с любов, уважение, честност и щастливо отгледани деца!