Ние жените често се лутаме между ума и сърцето, разума и чувствата, „трябва“ и „искам“. Още по-често попадаме в капана на перфекционизма, желанието за контрол, борбата с живота. А всичко може да е толкова по-различно, по-леко, по-приятно, само като следваме своята собствена енергия и същност.

За живота между „ТРЯБВА“ и „ИСКАМ“, за непорасналото дете в нас и пътя към хармонията си говорим с психолога Виктория Русева.  

Тя е Магистър психолог, член на Обществото на Британските психолози и специализант Естествена Психотерапия. Вики вярва в многоизмерността на човека и използва подхода „душа-ум-тяло“ в работата си.

Ако се интересуваш от психология, осъзнаване, развитие, себенамиране, стани част от нейната Facebook група – Из Дебрите на Човешкия Ум.

Темата на разговора ни е животът на жената между ИСКАМ и ТРЯБВА. Кога у нас се появява моделът на действие „Аз трябва“ и замества „Аз искам“?

Няма конкретна формула, с която да стигнем до този отговор. Има много фактори, които оказват влияние. Започваме от детството, родовия модел, семейната динамика.

Съществена роля има майката, защото от мама се учим на безусловна любов, а от татко се учим на условната любов.

От мама се учим да обичаме себе си такива, каквито сме, да имаме връзка със себе си, с чувствата и емоциите си. Учим се да живеем през „аз искам“, а не „аз трябва“.

Важно е как майка ни приема себе си, дали е свързана със своите емоции. Колко завихрена е нейната женска енергия, дали живее собствения си живот или е повлияна от мнението на другите. Това е първото и основното.

Животът ни среща и с други хора, които също оказват влияние.

Ако отглеждаме момиче, е хубаво да НЕ го лишаваме от женската енергия на рода – баби, лели, братовчедки. Така то вижда различни модели на женско поведение, на изразяване на себе си.

Често се срещам с майки, които са като „вълци-единаци“. Те мислят, че знаят всичко най-добре, все някой в семейството ги дразни и искат да си гледат децата сами.

Да лишаваме децата си от това да прекарват време с рода и семейството за мен е кощунство.

Много по-добре  е да използваме този енергиен източник като трамплин. Може той да не е най-перфектният, но го има, даден ни е, за да се възползваме от него.

Темперамента също е много важен – някои жени са с по-мъжки начин на действие – този през ума, а други действат повече през сърцето и емоциите.

Ако трябва да обобщя, моделът на „трябва“ е сбор от много фактори – отношението на майката, социален кръг, партньорски отношения, темперамент.

Тук искам да уточня, че не съпоставяме мъжката и женската енергия като „лоша“ и „добра“. Няма нищо лошо, ако една жена изразява и по-мъжки качества.

Прекрасно уточнение правиш, защото в случая даже не говорим толкова за женската енергия, колко да сме в своята си енергия. Има няколко признака, по които да следим дали сме в собствената си енергия, била тя повече женска или повече мъжка.

* Лекота – Ако случваме нещата с лекота, откриваме правилните хора, място и време, значи сме по-близо до себе си. Ако нещата се случват трудно, с много проблеми, с много упорство, значи не действаме според нашата енергия.

*Физическо здраве – Ако сме здрави и се чувстваме добре – това е прекрасен знак. Ако не се чувстваме добре физически – имаме болежки, нередовен цикъл, проблеми със забременяване, проблем с половите органи – значи сме се отклонили от себе си.

*Удоволствие – Ако изпитваме удоволствие от нещата, които правим, значи сме в нашата енергия.

Какво е да живеем през „ТРЯБВА“ и какво през „ИСКАМ“?

„ТРЯБВА“ е изключително детска позиция.

Когато сме деца, ние живеем през “трябва“, защото имаме отговорник, който ни насочва какво да правим и какво да не правим.

А „ИСКАМ“ е, когато сме в зряла позиция и сами правим осъзнат избор. Ние разбираме, че сме творци на нашия живот, че вече няма родител над нас или партньор. При жените често се случва да заместват родителите с партньора. Той показва какво трябва да се прави, как трябва да се случват нещата.

Ние често замръзваме в детската позиция и изобщо не стигаме до зрялата позиция, където сме зрели жени, а не обидени деца.

Важно е да си станем и майка, и баща, да поемем контрола над живота си, а не да продължаваме да го търсим отвън. Как обаче да пораснем?

Ние винаги носим вътрешното дете в себе си. Въпросът е да не оставаме контрола в негови ръце през цялото време.

Нашето съзнание има три основни елемента – вътрешното дете, вътрешният възрастен и вътрешният родител.

Когато пултът е поет от вътрешното дете и то контролира изцяло начина, по който мислим, реагираме, живеем, тогава ние сме замръзнали в това „трябва“. Тук не става въпрос да елиминираме вътрешното дете, то ни дава една наивност, лекота, любознателност. То ни движи напред, прави живота вълнуващ и интересен.

Вътрешният родител може да е колкото вреден, толкова и полезен. Той е много критичен, често активира монолози от типа: „Ти не ставаш за нищо“, „Не си се справил достатъчно добре“, „Заслужи си нещата, които ти се случиха“. Ако оставим той да управлява нашия пулт, ние можем да стигнем до голяма тревожност и паник атаки.

От друга страна родителят в нас е здравата самооценка, да знаем кои сме и какво заслужаваме.

Добре е по-голяма част от ежедневието ни да се контролира от вътрешния възрастен. Той е творец на живота ни. Той балансира вътрешното дете и родител, разбира, че и двамата са важни. Той знае, че само ние сме отговорни за нашия живот – не родителят, не партньорът, не работодателят, не политиката и т.н.

Ако цял живот сме оставяли детето в нас да ни управлява, как да се придвижим към вътрешния възрастен, който да поеме управлението?

Важно е първо да осъзнаем, че такъв модел съществува в нас. Да приемем, че когато се сърдим без причина, това е вътрешното дете.

Когато изпадаме в типичния сценарий, в който мъжът пита: „Какво ти е?“ и жената отговаря: „Нищо!“ и кръстоса ръце – това е реакция на сърдитото, неудовлетворено вътрешно дете.

Ако жената реагира чрез възрастния в себе си, тя ясно и категорично заявява какъв е проблемът, какво я тормози, какво изпитва и изразява себе си.

Друго много е важно е „да се хващаме“, когато реагираме по този начин. Ясно е, че няма как да сме винаги в осъзнато и будно състояние. Аз също съм изпадала в такива състояния, но се хващам на време. Казвам си:

„Виктория, в момента реагираш като едно нацупено, сърдито дете. Обясни какъв е проблемът. Ти си голяма, зряла жена“.

Можем да придобием осъзнатост, като се информираме по темата, ходим на терапия, образоваме се. Важно е да знаем, че това съществува като поведенчески модел. След това, с помощта на специалист, може да се отработи, като задоволим нуждите на това вътрешно дете. Когато знаем от какво имаме нужда, ние знаем и как да си го дадем.

Ще дам следния пример. Много от моите клиенти цяла година чакат лятната си почивка и те я осъществяват по начина, по който се очаква от тях – хубав курорт, море, с децата и т.н. Не се запитват „Аз от какво имам нужда на тази почивка това лято ?“. Не какво трябва да направя, а какво искам.

Аз имам дъщеричка на 1 г., много своенравна. Имах избора да я заведем на море, но аз въобще не си представях как ще отида на плажа с това неспящо и неядящо дете, в най-голямата жега, да се чудя какво ще яде, дали няма да слънчаса, дали няма да хване някой вирус и накрая да се върнем изнервени.

Затова решихме да оставим детето на бабата и да отидем само двамата със съпруга ми на почивка. Отстрани може да изглежда твърде егоистично. За нас това е постъпка на едни осъзнати родители, които в този момент от това са имали нужда. Детето няма да помни това море, но ще има нужда от спокойни и отпочинали родители, които да го обградят с обич и спокойствие, през цялата година.

Жените често искаме да сме перфектни на всички нива – майки, съпруги, приятелки, дъщери, колежки. Как обаче ни се отразява перфекционизмът?

Перфекционизмът е най-големият бич в модерните времена. Той винаги води до невротичност и е една от най-големите пробойни за нашата женска енергия.

Представете си, че енергията ни е чаша с вода, на дъното има дупчици, през които изтича тази енергия. Перфекционизмът е една от най-големите дупки, които пробиваме в тази чаша. После се чудим защо сме уморени, апатични, нямаме никаква мотивация. Моята терапевтка обича да казва:

„Трябва ние да се научим да живеем живота, а не животът да живее нас!“.

Това желание за контрол, за живее през волята, през битките, през „трябва“ е излишно хабене на енергия.

Често мои клиентки ме питат: „Кажи ми как да изключа мозъка си?“. Аз им казвам: „Добре, ако ти ми обясниш как да изключим черния дроб или сърцето за 5 минути, аз може би ще ти обясня как да изключим мозъка“. Не е възможно да изключим част от нашето тяло, но можем да се научим да я контролираме.  

Как да намерим този прословут баланс между ум и сърце, между „трябва“ и „искам“?

Ние сме душа, дух и тяло, и не можем да пренебрегнем това.

По 8 часа на ден (и повече) сме на педал, действаме, изпълняваме задачи, затова имаме нужда от други 8 часа, в които да не правим нищо. Повечето клиенти се шокират, когато им кажа това. За да сме в баланс, е добре, колкото сме активни, толкова и да сме пасивни. В природата няма жив организъм, който да работи по 16 часа, 7 дни в седмицата. Дори лъвът ловува, хваща плячка, храни се, ляга и почива след това.

Ако не можем да балансираме между работа и почивка, резултатът е разболяване.

Ще споделя едно практическо упражнение, което давам на моите клиенти – да напишат своите ТОП 5 приоритети в момента. В 99% от случаите приоритетите започват с: детето, съпруга, къщата, работата, парите. В почти всички случаи НЕ фигурира нито един личен приоритет.

Моят съвет е в приоритетите да напишете неща, които се отнасят лично до вас и започват с „Аз“. Сложете себе си на първо място.

Аз например започвам всеки ден първо с грижа за мен – да си сложа крем, да си направя кафе в любимата чаша, да изляза на терасата да подишам въздух, да си пусна медитация. Ние даваме това, което имаме.

Кой е твоят безценен съвет за нашите читателки, свързан с грижата за себе си?

Бъдете животворни! Върнете се към живота, към своята същност, към чувството на тук и сега. Насочете се навътре, а не навън. Открийте своя център. Свържете се с рода си, заземете се.

Намерете вашия начин да бъдете животворни, да го живеете този живот, а не животът да живее вас!