За отношенията в двойката като първична храна и един разговор, който може да промени всичко!

Знам, че понякога се питаш защо едни разговори се превръщат в бойно поле, дори когато тръгват от нещо дребно. Защо хора, които се обичат толкова дълбоко, се нараняват? Защо думите се изкривяват, гласът се повишава, а накрая и двамата се чувствате по-далеч, отколкото преди?

Възможно ли е да говорим така, че да се чуваме, без да се нараняваме, когато сме на различно мнение?

Статията написа за теб с много любов Силвия Иванова – Интегративен здравен коуч, сертифицирана към Institute for Integrative Nutrition – Ню Йорк, със специалност Чревно здраве (Gut Health). Силви помага на хората да възстановят връзката с тялото си чрез осъзнато хранене, движение и вътрешен баланс.

Отношенията между партньорите като първична храна

Дълго време вярвах, че здравето започва от чинията. Хранене, режим, добавки. Всичко това има значение, но с времето започнах да виждам нещо повече. Истинското здраве започва извън чинията.

Връзките ни, смисълът в работата, почивката, движението, вътрешният ни свят — когато тези области са в дефицит, и най-добрият хранителен режим не може да компенсира липсата. Реалната храна е вторична — тя подкрепя, но не замества липсата на свързаност.

И днес искам да говоря точно за това — за отношенията между партньорите като първична храна и за един инструмент, който можеш да използваш веднага.

Преди да навлезем в темата — едно освобождаващо осъзнаване: „Никой човек не може да ни даде всичко“!

Да облекчим връзката от непосилни очаквания

Във връзките търсим много: любов, близост, интимност, сигурност, да бъдем видяни и чути, принадлежност.

Една от най-честите причини за напрежение е очакването, че един-единствен човек трябва да покрие всички тези нужди. Но това е тежест, която никой не може да носи постоянно.

Истината е, че сме устроени да получаваме различни видове свързаност от различни отношения:

• партньорство – интимност и подкрепа
• приятелства – лекота и споделяне
• семейство – корени и история
• общност – принадлежност
• професионални отношения – уважение и развитие.

Когато сложим „всичко“ върху един човек, го претоварваме, а себе си обричаме на сигурно разочарование.

Свързването между партньорите не е просто разговор — то е безопасност

Дълбокото свързване между романтичните партньори не е обмен на информация, а преживяване на споделяне на себе си в безопасност.

Хората сме социални същества, не само психологически, а и физиологично. Нервната ни система се регулира в присъствието на други хора чрез преживяване на безопасност и принадлежност.

Общуването е обмен на информация, докато връзката е преживяване на безопасност

Можем да говорим много, без да има връзка. Но не можем да имаме здрава връзка, без усещане за безопасност.

Когато има свързаност между партньорите:

• тялото се отпуска;
• дишането се забавя;
• умът се избистря.

Когато тя се прекъсне, се появява тревожност. И тогава започваме да правим неща, които не харесваме в себе си:

• настояваме
• повишаваме тон
• обвиняваме
• контролираме
• затваряме се.

Не защото сме „лоши“, а защото мозъкът е в режим оцеляване.

Как да нахраниш душата, не само стомаха + Наръчник

Защо избираме точно този човек? Логиката на Имаго (Imago)

Имаго (Imago) терапията, създадена от Харвил Хендрикс, показва нещо дълбоко в подсъзнанието ни, което ни води при избора на партньор:

Ние не се влюбваме в хора, които ще ни направят щастливи. Влюбваме се в хора, които ни напомнят на определени модели от детството ни.

Например: имали сме родител, който много ни е обичал, не ни е изоставил, но е бил много зает и често емоционално е отсъствал, а ние сме чакали. Години по-късно избираме партньор, който има подобен модел на поведение.

Не защото искаме да страдаме, а защото психиката ни търси довършване и затваряне. Подсъзнателно се надяваме този път да бъдем чути и видяни, и да се излекува тревожността, останала от детството.

И когато реакцията ни е по-голяма от ситуацията, която я предизвиква, това е знак, че вероятно не сме само в настоящето.

Когато „малкото“ отвън е „голямото“ отвътре

Например: „Не ми писа.“,  вътре звучи: „Не съм важна.“

„Можеше да го направиш по друг начин.“  и вътре чуваш: „Не съм достатъчна.“

Това са стари истории, които се активират в настоящето. Ако го осъзнаеш, вече не си „аз срещу теб“, а двамата срещу цикъла. Ако не го осъзнаеш, историята от детството се повтаря.

Сърцето на Имаго (Imago): Безопасният диалог

Имаго (Imago) предлага един прост, но мощен инструмент: безопасния диалог. Чрез тази система създателите на Imago терапията за двойки са помогнали на много семейства да се запазят и да живеят по-щастливо.

Този диалог има проста структура, която пази и двамата от нараняване. Възниква ситуация, партньорът, който е почувствал проблем, споделя:

• „Когато ти…, аз се чувствам…“

После идва структурата:

1) Огледало

„Нека проверя дали съм те разбрал.“ Повтарям със свои думи и питам: „Правилно ли те разбрах?“ „Има ли още нещо?“.

Това е акт на уважение и покана към партньора да сподели до край усещанията си.

2) Валидиране

В повечето случаи нашето мнение е друго, но не го налагаме, даваме правото на партньора да има различно преживяване.

Валидирането не означава „съгласна съм“ или „имаш право“. Означава: „Разбирам по какъв начин мислиш. Виждам логиката ти.“

3) Емпатия

Тук не поправяш. Тук оставаш. Назоваваш чувство: „Това сигурно ти е било трудно.“ „Звучи самотно.“ Без съвет, без лекция, само присъствие.

Важно е да знаеш: първо възстановяваме контакта, връзката. Решенията идват след това.

Отношенията се лекуват и чрез удоволствие: Имаго (Imago) напомня още нещо важно: връзката не се възстановява само с разговори.

Понякога се възстановява чрез:

• малки грижовни жестове – показваш „ти си важен за мен“;
• изненади – прекъсваш рутината;
• смях, движение, игра – сближават.

Понякога точно забавлението е първата част от „оправянето“, а ние чакаме да се „оправим“, за да се забавляваме.

Нулева негативност, това не означава мълчание

Това е особено важно за усещането за безопасност, по време на споделянето.

Нулева  негативност не означава да търпиш или да си преглъщаш истината, означава да махнеш от общуването:

• подигравката;
• презрението;
• иронията;
• обезценяването.

Можеш да поставиш граница, без да унищожиш човека отсреща.

И още нещо много важно: тялото чува тона, не думите. Ако попиташ „Какво?“, но тонът ти казва: „Какви са тези глупости?“ или „Как може да мислиш така?“, споделящият се затваря. Той минава в състояние на оцеляване и защита, започва да контролира какво казва и връзката между партньорите се прекъсва.

Погледът и лицето трябва да излъчват мекота, да казват: „Тук е безопасно. Можеш да ми споделиш.“ Ако погледът е втренчен, още преди да осъзнаем мислите си, влизаме в режим на защита.

Ако си тръгнеш само с три неща, нека бъдат:

1. Нормално е различни хора да задоволяват различни мои нужди.
   
   
2. Зад всеки конфликт стои нужда, която не е чута.
   
   
3. Една минута безопасен диалог + един малък грижовен жест могат да променят много.

И може би това е достатъчно за начало.

А ти кога за последно се почувства наистина чута?