Познато ли ти е усещането, точно когато си на ръба да направиш нещо наистина голямо и различно? Да започнеш нещо ново? Да се заявиш? Стягането в гърдите. Този глас, който ти казва: „Ами ако не стане? Ами ако се проваля? Ами ако не съм готова?“

Години наред си мислех, че това е страх от провал. Мислех, че се страхувам да не се проваля и че не смятам, че съм достатъчно добра. Но грешах. Този страх изобщо не е страх от провал!

Статията написа за теб с много грижа Гергана Янкова – ментор на жени за живот без тревожност, за стабилна нервна система и поставяне на граници, без чувство за вина. Ако тези теми те интересуват, посети страницата ѝ във Фейсбук Гери// Живот без тревожност.

Това е страх от успеха

Ами ако проработи? Ами ако успея? Ами ако стана версията на себе си, за която мечтая? Това е ужасяващо. Много по-страшно от провала. Защото провалът е познат. Да останеш каквато си в момента е познато. Да не се опиташ изобщо е познато. Но успехът? Победата? Видимостта? Това е непозната територия. И нервната ти система изпада в паника.

Всъщност не се страхуваш от провала. Страхуваш се да надраснеш сегашната си идентичност.

Как мозъкът ти те саботира?

На каквато и възраст да си, ти имаш определена идентичност. Определена роля, която сама си избрала. Определен „размер“, определено пространство, което смяташ, че ти се полага. И нервната ти система е научила: „Това е безопасно. Това сме ние. Това е нашето място.“ Дори ако това място се усеща малко. Дори ако е неудобно. То е познато.

Познато = безопасно за нервната ти система

Но когато си на ръба да се разшириш, когато си на път да „пораснеш“, да се промениш, да станеш по-видима, да заемеш повече пространство, нервната ти система изпада в паника. Не защото разширяването е наистина опасно, а защото е непознато. И мозъкът ти предпочита да те пази в безопасност, отколкото да ти позволи да рискуваш – дори ако непознатото е всъщност… великолепно.

Сега ми се иска да си спомниш, че всяка версия на растеж и промяна, която някога си изпитвала, е включвала такова „разширяване“.

Учиш се да ходиш. Започваш училище. Първа работа. Първа връзка. Всеки един момент на растеж е изисквал да станеш „по-голяма“ от това, което си била. И ти си се справила, нали? Десетки пъти, дори и да не го осъзнаваш.

Не си „прекалено чувствителна” — нервната ти система е различна

Два въпроса за размисъл

Твоето аз отпреди 5 години би било изумено от това коя си сега. И ти след 5 години ще бъде изумена от това коя си. Но не можеш да стигнеш там, като останеш в познатото, затова кажи ми:

Какво не правиш точно сега, защото се страхуваш, че може да проработи наистина?

Какво избягваш, защото успехът се усеща по-страшен от това да останеш където си?

Отговори на себе си. Кажи си истината. И след това ми повярвай: Готова си за тази версия на себе си. Дори нервната ти система все още да не мисли така.

P.S. Не е нужно да чакаш, докато се почувстваш готова. Просто трябва да си готова, да се опиташ, въпреки всичко. Готовността идва след като започнеш, не преди това.

Виж още:

Какво означава да имаш регулирана нервна система?