Живеем в едно междинно общество, аз така го наричам, общество, хем в настоящето и с ясни намерения за бъдещето, хем с много заучени правила от миналото, които не са актуални днес, но все пак се прилагат. И в целия този микс от правила, ценности, морал, изкуствен интелект, знания – от теб се очаква  да намериш себе си и това, което е правилно за теб. 

Задавала ли си си някога тези въпроси: Какво е Бог? Кой е Господ? Има ли общо между Вселена, Съдба, Висш разум, Светия дух? Ако отговорът ти е “да”, можеш да продължиш да четеш и да откриеш тези и още отговори. 

Тази статия нашиса за теб с много обич и откровеност Цветелина Райкова – майка, консултант по хранене и здраве, лектор към международна система 118. В своята работа помага на хора в депресивни състояния и с паник атаки, след като самата тя преминава през това предизвикателство.

Семействата в добре забравеното минало… и отпечатъкът днес

Аз съм Цвети Райкова и съм израснала в религиозно семейство, което спазва църковните канони. Отгледана съм в матриархат и от силната ми като жена и личност баба. Вкъщи се слушаше нейната дума, спазваха се църковните празници, обичаи и традиции.

Още като дете знаех какво са пости, причастие. Знаех коя молитва се чете на Бъдни вечер, как да прикадиш къщата, кога се слушат 12-те евангелия. Водили са ме по църкви и, въпреки размирните времена на моето детство и забраната за ходене по свети места, аз съм кръстена.

Като едно дете нищо не разбиращо от тези неща, само ги следвах, защото така трябваше.

Днес, 30 години по-късно, не съжалявам за това, на което са ме учили, включително и страхопочитание към Господа и, ако сгрешиш, че има там някой отгоре, който всеки ден те наблюдава и не можеш да скриеш нито една грешка от него.

„Може да скриеш от себе си, от близките си, от колегите си, но не и от Него, защото Той те наблюдава постоянно и един ден ще си платиш за стореното“.

Това се е запечатало в мен от дете, не са ме водили на терапии, на обучения или на детски занимални, каквито има сега. Просто ми се повтаряше едно и също и то от авторитета вкъщи – баба ми.

Днес има ли авторитет в семейството?

Дали това е майката или бащата? Ако има такъв, той на какво учи децата, какво им повтаря и какво иска те да отнесат в живота си занапред? А може ли да се живее без авторитет, без някого когото да следваш?

Не казвам, че да живееш в страх от някого или нещо е хубаво, но може би е, до известна степен. Може би ще правиш по-малко бели като дете, може би ще станеш по-честен и достоен възрастен, може би ще изградиш стабилно семейство, основано на искреност и любов, може би ще достигнеш до връх в кариерата си, само и единствено с честен труд. Дори се сетих сега, че имаме нарицателното – „честен труд“, те вървят ръка за ръка в нашия език.

Монетата има две страни

А може и да станеш страхлив възрастен, без увереност, без самочувствие, без желание да се изявиш, защото може да сгрешиш и да те накаже онази сила.

Монетата винаги има две страни, ези – тура, печелиш или губиш. Даже не знам дали губиш някога изобщо, защото дори и в загубата има смисъл, има ценност, поука, урок и мъдрост.

Срещата с Господ и… неочакваното за мен

30 години след моите напътствия от баба ми, аз се срещнах пак с Него, случайно или може би не, и си отговорих на моя въпрос дали наистина съществува Бог или религията е написана, за да държи хората под контрол.

Всъщност, след като мина моята изповед, нищо не можеше да ме отклони от отговора, който вече знам.

Докато пътувах с колата, с моя мъж, ме осени мисълта, че трябва да се изповядам за греховете си. Знам, че и на теб ти се е случвало? А стигала ли си до изпълнение или си е останало някъде там, само казано? Сега ще ти разкажа какво се случи при мен и ще открехна съвсем леко вратата на изповедта, защото тя е тайнство и то много лично.

Аз обичам да реализирам идеите си, просто съм такъв човек. Свързах се с отче, запазих си час и отидох в църквата.

Той ме помоли да му разкажа какво знам за религията и аз му споделих това, което знаех от баба и от някоя друга прочетена книга. Следваща стъпка – защо съм тук? Знам защо, защото имам грехове. Това е критичната точка, аз съм на изповед, защото знам, че имам грехове и знам, че искам прошка за тях.

Защо критична? Защото много хора отиват на изповед, но те нямат грехове, не могат да ги признаят, дори пред себе си, камо ли пред Господ. Всяко нещо с времето си, ще кажа аз.

Отиди на изповед,  когато си готова да признаеш грешките си, пред себе си и пред другите. Всички знаем,че не сме безгрешни, но дали го вярваме наистина?

Тайнството на Изповедта

Интересното е, че се бях подготвила, знаех десетте Божи заповеди, казах си греховете, но следва още по-интересното. Влизайки в стаята, където бяхме аз, отчето и Господ, изведнъж думите сами започнаха да излизат от устата ми. Думи за миналото, за прошка, думи на разкаяние и се оказа, че аз съм имала много повече грехове, отколкото казах в предварителния разговор с отчето.

Влизайки в онази малка стаичка, се изля душата ми. Сетих се за неща, които бях забравила или съм си мислила, че съм забравила и осъзнах колко много грехове съм натрупала, някои волно, други неволно. Всъщност не – всеки грях в моя живот си го знаех, че е грях, когато го правя.

Не очаквах такава изповед, такава истинност, такова чувство на топлина, разбиране и го нямаше страха от Господ, наслоен в мен от детството. Никой не се появи от ъгъла, не ме обеси, не ме линчува, само ме слушаше и може би прощаваше.

Беше много приятно и същевременно полезно преживяване, а това, което ме изненадва е, че никой не говори за тази възможност, която имаме всички ние. Все едно е част от онова дълбоко забравено, добро минало.

Виж още: Моят път от депресия и паник атаки до пълно изцеление

Как мислиш – заслужава ли си отделеното време?

Най-интересното се случи след още няколко дена. Аз съм майка на две деца, които в по-голямата част гледам сама. Едновременно с това искам да работя, да се развивам, да научавам нови неща в курсове и това отнема целия ми ден, плюс домакинската работа. Заради това, от известно време, бях особено сприхава вкъщи и това се отразяваше на цялостната семейна обстановка, докато не дойде идеята за изповедта… уж за един грях само беше.

Какво още се случи след Изповедта?

След това аз се промених. Не знам как стана, всъщност знам – станах по-спокойна, започнах да се радвам повече на децата. Сякаш започнах да ги гледам с други очи на любов и благодарност (не че преди не съм ги обичала), но сега това чувство се засили. Започнах да ги прегръщам и целувам повече, спрях да повишавам тон и това мога да нарека ЧУДОТО НА ИЗПОВЕДТА. 

Здравето започва от чисти емоции, чиста душа и чисти мисли.

То не е само на физическото тяло. Когато човек е спокоен, обича, прощава, мисли добро и прави добро, благодари и дарява, той ще бъде здрав. И дори и да е загубил малко здравето си, ще си го възвърне много по-лесно и бързо.

Изчистих душата си и днес знам, че това помага, безплатно е и спасява души. Само трябва да чуеш вътрешния си глас, когато ти нашепне да го направиш. За всеки човек си има правилното време и знаеш ли, изповедта не се прави веднъж в живота, а винаги, когато усетиш нужда. Тя дава любов, смирение,смисъл,  дори може да променя животи. 

Прекалено много сме се отдалечили от нашите корени, от нашата религия, от нашите чувства и емоции. Все бягаме надалеч и гоним бъдещето, а там, на няколко метра от домовете на всеки един от нас, се крие и чака търпеливо една стая, едно отче и една икона, за да ни приемат и да ни върнат назад, но не назад в развитието, а назад към корените.

Към това, че не сме сами, че има един Господ, който никого не съди, а дарява любов и тази любов ние може да я дарим на още много хора и светът да стане едно по-добро място за живеене за нас и нашите деца!