“Скучно ми е”, “Не виждам смисъл”, “ Не ми се ходи на работа”, “Не се чувствам добре” – всички тези мисли при мен не дойдоха изведнъж. Сигурна съм, че и теб понякога са те спохождали и си си повтаряла подобни думи, докато губиш интерес и вдъхновение на работното място.

В тази статия споделям с теб какво е бораут. Разкавам своя опит със скуката на работното място – как тя се появи при мен и какво ме мотивира да я преодолея? 

Статията написа за теб психологът Татяна Иванова. Любовта ѝ към психологията и изкуството естествено я отвежда към арт терапията – пространство, в което рисуването и човешката душа се срещат.

Как ентусиазмът при мен започна да изчезва и да се появява скуката?

До определен период от време имах интересна работа, която много обичах. Намирах я за вълнуваща и откривах смисъл в нея, чувствах се полезна. Върших задълженията си с ентусиазъм, пренебрегвах себе си, семейството си. Толкова много бях погълната от рутината, от задълженията си.

Не усещах как исках и как започвах да се превръщам в перфекционист. Понякога стигах до дребнавост и това неусетно започваше да ме обсебва, да ме отдалечава от близките, от хората, с които се срещах, с които общувах, с които работих. 

Говорих само и единствено за работата си, но най-странното беше, че аз осъзнавах, че не търся признание, но не осъзнавах защо го правя и дали наистина всичко това имаше смисъл, заслужаваше ли си? 

От гледната точка на днешното ми аз – отговорът е Не. Разбира се, един ден резултатът не закъсня. Случи се нещо неочаквано и разтърсващо – беше ми отнета т.н. “любима работа”. Не съм си представяла, че до този момент няма да зависи нищо от мен, няма да ме търсят за съвет, няма да откривам мотивацията. 

Имаше дълъг период, в който се чудих какво да правя, с какво да провокирам вниманието си, с какво да запълня времето? Не се чувствах полезна в това, което правих и точно тогава започнах все по-често да повтарям: “Не виждам смисъл”, “ Не ми се ходи на работа”,“Не се чувствам добре”, “Скучно ми е”.

Виж още: Арт терапия: когато думите не стигат – рисувай

Какво всъщност е скуката?

В психологията скуката се определя като емоционално състояние и в сравнение с другите емоции като гняв, страх и други тя е по-слабо изследвана.

Като емоционално състояние тя може да се дефинира негативно – противоположна на въвлеченост, ентусиазъм, погълнатост. 

Трудовата скука (бораут) се определя като недостатъчно стимулиране и задържане на вниманието. Тя е личностно и професионално ненатоварване.

В повечето случаи тя е предизвикана и от работната среда, проблеми в организацията, монотонност и липса на стимули. Самотата и меланхолията също оказват влияние върху честотата и естеството на скуката. Нещото, което може да минимизира бораута, е удоволствието от труда.

Съществува и още едно понятие екзистенциалната скука, която е свързана с меланхолията и апатията, и най-вече в търсенето на смисъл тук и сега. 

Скуката произтича, не от онова, което се прави, но дали правенето съдържа нещо смислено и полезно, само по себе си, за онзи, който го върши.

Ние имаме потребност от съзнаване на полезността на действията си и сме пристрастени към откриването на смисъл. 

Как успях да се преборя със скуката и да открия ново вдъхновение?

Нищо не започва от утре. Всъщност при мен така се получиха нещата – дали от интуиция, че предстои промяна или провокирана от нещо друго, но в периода, когато ми беше забранено да работя това, което обичам, аз се бях записала да изучавам психология. 

Да, признавам си, че точно в този момент, тя ми помогна да осъзная много неща за себе си –  какво мога и какво не мога, как да откривам правилните решения, да предприемам действия, въпреки страха, и най-вече да се уча на себеуважение. 

Зададох си въпросите: “Какво искам?, Къде съм?, Какво мога да променя?, Кои са моите силни и слаби страни?”. И така, вместо да скучая и да се чудя как да запълня времето си, запознах да го използвам, като да си създам нова цел. 

Открих за себе си нови хобита, като едното от тях беше рисуването. Това е едно от нещата, в които намирам вдъхновение и най-вече смисъл. Започнах да ходя на йога, това ме направи по-спокойна, по-търпелива и по-концентрирана.

Когато започнах да откривам себе си, най-хубавото беше, че нещата се променяха с бавни стъпки и много, много голямо търпение, но отново, ако трябва да отговоря от днешното си аз – Заслужаваше си, във всяко едно нещо, през което преминах.

През скука, отегчение, досада, открих, че ние избираме как искаме да се чувстваме – благодарни и търпеливи или отегчени от всичко това, което правим и всичко, което имаме.

Скуката не е само с негативни последици. Позитивната роля е в това, че чрез нея имаш възможност да се подготвиш вътрешно за осъществяване на друга дейност.

„Работата за цял живот“ е фраза от миналото. 

Как можеш и ти да се справиш със скуката?

• Универсалният ключ се открива в развитието на въображението;
  
  
• Запиши се на нови обучения и развиване на умения;
  
  
• Потърси баланса между работа и личен живот;
  
  
• Ако скуката се дължи на липса на трудови задачи, поеми нови задачи или преформулирай старите;
  
  
• Ако работиш с клиенти – отнасяй се към всеки клиент като уникален и единствен индивид;
  
  
• Ако си преподавател – работата не следва да е само иновативна, но и да е с елементи на уникалност и импровизация;
  
  
• Създай малка доза смисъл на работното си място, така ще имаш усещане за полезност на действията си;
  
  
• Гъвкавото работно време може да премахне или облекчи скуката;
  
  
• Направи кратка почивка, когато се почувстваш отегчена;
  
  
• Вземи си отпуск за откъсване от средата и преосмисляне на професионалния път;
  
  
• Разблокирай творчеството;
  
  
• Отключи и освободи традиционните схеми;
  
  
• Открий своите силни и слаби страни, и ги използвай по най-добрия начин. 

Скуката на работа не трябва да се подценява. Тя води до усещане за липса на погълнатост и недостатъчно стимулиране, затова е важно да ѝ обрънеш внимание. Използвай ресурсите и потенциала, които носиш. Това, което днес пропускаш, може утре да се окаже твоят нов шанс.