„Ще се справя ли?“

Още преди да чуеш първия плач на бебето, в теб се прокрадва въпрос. Съвсем невинно, като леко притеснение, после като съмнение. И преди да осъзнаеш, вече стои там – тихо, но упорито, сякаш е част от теб.

Майчината вина може да се появи още по време на бременността. Още преди да видиш детето си, усещаш натиск да бъдеш „идеална“. А след раждането идват първите тежки дни – недоспиването, умората, обърканите графици. Вътрешният глас започва тихо да шепне:

„Ето, не го правя правилно.“
„Може би трябваше да науча повече.“
„Аз съм провал.“

По време на бременността си заобиколена от съвети, мнения, книги. Всеки знае кое е „най-доброто“. И лесно започваш да възприемаш тези чужди стандарти като свои собствени, като задължения, които трябва да изпълниш.

Очакваш от себе си да:

• знаеш всичко и да реагираш адекватно;
• възпитаваш „правилно“, да не си твърде строга, но и да не му позволяваш прекалено много;
• родиш „правилно“, да кърмиш задължително, да решиш дали бебето да спи в леглото ти или отделно;
• гушкаш толкова, колкото „трябва“, но не прекалено;
• го подкрепяш, но и да му даваш реална оценка за действията му;
• му помагаш да пролази, проходи, проговори, но без да го задушаваш с внимание;
• избереш „добрата“ детска градина, после училището, после кандидатстването след 7-и клас – което в някои среди се представя буквално като най-важният момент в живота на детето, но истината е, че не е);
• се справяш с всички външни очаквания, а в същото време да усещаш собственото си вътрешно „достатъчно“.

Всички тези „трябва“ се натрупват, докато не започнат да тежат. И в един момент усещаш вината – че не си перфектна, че не си достатъчно добра, че детето може да страда заради теб.

И това чувство е реално, но не е истина за теб като майка. Не е мярка за любов и не е доказателство за грижа. Много майки вярват, че вината е знак, че им пука. Но вината не е мярка за любов — тя идва от страха да не сгрешим.

Децата не се нуждаят от майки без грешки, а от майки с присъствие — истински, търпеливи и обичащи, дори когато е трудно.

Откъде идва тази вина?

• От очакванията – нашите и на рода
• От сравненията – между нас и другите майки
• От обществото

Днес твърде голяма част от това сравнение се случва онлайн, където, за съжаление, прехвърлихме живота си. Социалните мрежи показват само бляскавите моменти на майчинството – усмихнати, спящи бебета, безупречно подредени домове, домашно приготвена храна, разходки и занимания, които изглеждат лесни и спонтанни. Тези образи създават нереален стандарт за „идеалната майка“.

Виж още: Какво се случва с женското тяло 1 година след раждане?

Започваш да се сравняваш и да се съдиш

„Ето, тя има време за себе си, а аз не.“
„Тя е толкова спокойна, а аз пак избухнах.“
„Тя успява да съчетава работа, дом и грижа за детето, а аз се разпадам.“

Тези мисли може да са тихи, но постоянни и сякаш невидими игли бодат самоуважението ти. Тук идва моментът, в който можеш да спреш веригата, да се свържеш със себе си.

Да разпознаваш кога вината идва от чужди стандарти и да се научиш да ги поставяш под въпрос. Да имаш себестойност, която не зависи от това, което другите показват. Да изграждаш вътрешна увереност, която ти позволява да се чувстваш достатъчна.

Спри да се питаш „Добра майка ли съм?“

Този въпрос няма ясен отговор – той само подхранва вината и те кара да се съдиш безмилостно. По-добре е да се питаш по-човешки, по-истински неща, като например:

„Днес успях ли да покажа на детето си, че го обичам – дори, когато ме вбеси? “

„Днес обърнах ли внимание и на себе си – поне за миг?“

Разликата е огромна, нали? Когато спреш да се съдиш, започваш да се свързваш – и със себе си, и с децата си. Тук започва истинската промяна. Тя идва, когато си позволиш да признаеш пред себе си: „Да, уморена съм. Да, ядосвам се. Да, не знам как да реагирам.“

Това е първата стъпка към освобождението от вината. Оттук може да започнеш да изграждаш вътрешната си увереност и да утвърждаваш себе си. Това изисква практика и търпение – както когато си се учила да пишеш или да караш колело като дете, стъпка по стъпка. Колкото и да си чела и посещавала курсове, никоя теория не може да те подготви напълно за реакциите ти след раждането.

Рязко влизаш в нова роля – вече като майка. И точно както при ученето в детството, тук също се иска практика, а не само знания. Самата ти се „раждаш“ в тази нова роля, докато учиш и се свързваш с детето.

Виж още: Как да се справиш с чувството за вина?

Как да започнеш да се освобождаваш от майчината вина?

1. Признай как се чувстваш. Вината губи власт, когато я изговориш. Това е като при страха – дадеш ли му име, той изчезва. Кажи си: „Чувствам се зле. Аз съм само човек!“

2. Провери чия е тази вина. Твоя ли е или идва от чужди очаквания?

3. И да е твоя, приеми, че не можеш всичко. Това не е провал, а урок.

4. Дай си почивка. Ще се изненадаш приятно, каква полза носят само 10 минути на ден да направиш дихателна практика.

5. Прости си. Прошката изобщо не означава да забравиш или да се оправдаваш – означава да се освободиш. Да кажеш на себе си: „Направих най-доброто, което можех в този момент.“

И така, както прошката не е еднократен акт, така и освобождаването от майчина вина, не е. Само помисли и ще си признаеш, че си дала всичко от себе си, нали?

Да, да, точно така – това, което си могла в ТОЗИ момент. В следващия, вероятно можеш повече, но това е в следващия момент. Истинската сила е в приемането!

Майчината вина може да е неизбежна част от пътя на всяка майка, но не е задължително да те определя. Когато приемеш, че ще има и добри, и трудни дни, вината губи силата си.  Когато приемеш ежедневието такова, каквото е, оставяш място за истинска връзка – със себе си и с детето.

Мантра за себеобич

Да, ядосвам се понякога – това не ме прави лоша майка.
Да, има дни, в които не ми се играе с детето – и това е нормално.
Да, понякога ми е трудно – и това не означава, че не се справям.
Да, аз съм човек – майка, която обича и се учи всеки ден.

Майчината вина може да се спотайва, но ти имаш избор. Можеш да я пуснеш. Можеш да изграждаш вътрешна увереност, да повишаваш себестойността си, да потърсиш помощ и подкрепа. Стъпка по стъпка, днес малко, утре повече.

Когато го направиш, ще усетиш силата и присъствието си. Ще осъзнаеш, че не е нужно да си перфектна, за да бъдеш достатъчна. Ще разбереш, че любовта ти към детето и към себе си не зависи от съвършенството, а от твоето присъствие тук и сега.

И тогава – майчината вина спира да те души.

Защото остава само обичта.

За автора:

Ако си майка и имаш нужда от подобна подкрепа, разгледай страницата Мама в баланс с Пепи Цанкова  във Фейсбук. Пепи е консултант по детски сън, йога учител и Мастър Кундалини Рейки. Преминала е обучения по Ненасилствена комуникация и метода Марте Мео, което я вдъхновява да напише книгата „Малко думи, голямо свързване преди сън“ – практическо ръководство за родители за любяща комуникация и изграждане на ритуали за съня на детето от раждането до 3 години.