Има хора, които не просто творят, а създават светове. Такава е и Петя Илиева. Тя вдъхва живот на една българска приказка с игла, конец и душа, вплитайки в бижутата си тъкани магията на везаната нишка. Петя е пазител на шевицата по призвание и създател на КИТНА – български бранд за авторски бижута, дрехи и аксесоари, вдъхновени от българските традиции и занаяти.

КИТНА e родена от нейна дипломна работа, но отгледана с много любов, търпение и вяра в силата на традицията. Съдбовна среща с баба в бяла риза, избродирана с шевици и нейните думи „Тя ме пази”, отваря вратата на Петя към дълбокото и неизследвано познание на българската везба. Така започва нейното пътуване – в старите книги, в символите, в цветовете и формите, закодирали мъдростта на поколенията. Това пътуване я отвежда до създаването на бижута и облекла, които не просто красят, а носят памет и закрила.

Петя Илиева (34 г.)
Зодия: Стрелец
Асцендент: Дева
Роден град: Благоевград
Три любопитни факта за нея:
1. Започва началното си образование на 5-годишна възраст, а на 17 години вече учи в университета.
2. Удивително точна е в стрелбата с въздушна пушка.
3. Обожава да практикува ащанга йога.

С нежност, прецизност и уважение към ръчната изработка, Петя създава малки чудеса – деликатни, пъстри и загадъчни, като самата нея. Китните ѝ творения носят песента на шевицата и увереността на младия творец, който не просто пази миналото, а го преражда в настоящето.

С радост ви представям Петя Илиева – един от онези съвременни занаятчии, които не се страхуват да се обърнат назад, за да вървят напред. В нашата рубрика „22 ВЪПРОСА“ тя ни допуска в своя свят, в който традицията диша нов живот, а българската душевност намира своя глас.

Повече за магията, която Петя създава, разбери в сайта на КИТНА. Последвай я във Facebook и Instagram.

„22 ВЪПРОСА – Лексикон за нещотърсачи“ е рубрика с екзистенциални въпроси, представяща вдъхновяващи жени, които смело сътворяват собствената си реалност, които не спират да търсят, учат и проявяват себе си. Дамите трябваше да отговорят „на един дъх“ на въпросите, с цел максимална автентичност на споделянето. Защо правим тази рубрика? За да покажем красивата и разнолика женска душа и заедно да споделим световете си!

1. Коя е твоята стихия?

КИТНА е моята стихия, тя е брандът на моето творчество. Когато ми хрумне идея за създаването на нов продукт, в мен се развихря истинска стихия. Една буря и вихър от емоции, увличащи в себе си нетърпение, ентусиазъм, безсънни нощи, радост – когато нещата вървят гладко и се получават, разочарование и търсене на решение, когато някъде ударя на камък. Точно тази стихия ми дава много сила, енергия и вдъхновение, за да мога да реализирам замисленото от мен, да премина през всички стъпки и да преодолея появилите се препятствия.

2. Каква е енергийната вибрация на живота ти в този момент?

Моите енергийни вибрации в момента са от високите нива. Работя по няколко нови проекта. Изпълнена съм с много ентусиазъм и огромна благодарност към хората, с които се срещам по пътя към реализирането им.

3. Каква е мисията ти в този живот?

Мисията е закодирана дълбоко в душата на всеки човек и чака да настъпи момента, в който да се прояви, когато е готов за това. За да разберем дали сме в мисията си, е необходимо да си дадем сметка дали сме щастливи от това, което правим, какви усилия полагаме, успяваме ли да преобразуваме изразходваната физическа енергия в духовна такава и изпълва ли ни желанието да ставаме все по-добри. Привличаме ли хора към себе си, които да ни подкрепят по пътя ни. За мен отговорът на този въпрос е закодиран в КИТНА. Сега си давам сметка, че откакто положих основите на КИТНА се чувствам щастлива, изпълнена с енергия, вдъхновена и имам желание да ставам все по-добра в това, което правя.

4. Какво научи от страданието?

И то ще отмине. Вземи урока, който ти е донесло, осъзнай го, изживей го, благодари му и го пусни, за да направиш място за щастието, което го следва.

5. На какво те научи любовта?

Продължава да ме учи на себеотдаване, на търпение, на творчество, на това, че е навсякъде и във всичко около нас. Любовта има много измерения, важното е да я влагаме във всичко, което правим.

6. Ако трябваше да нарисуваш образ на женствеността, как би изглеждала тя?

Бих я нарисувала много абстрактно с шевици и златни детайли. С много символи и орнаменти, които ще подчертаят излъчващата се от нея сила, увереност, женственост, безгрижие, с естествена, искрена доброта в очите и лека, загадъчна усмивка.

7. Коя е най-дълбоката истина, която си открила в тишината на ума?

Когато успея да постигна тишината на ума, тогава имам възможност да усетя пулсирането на сърцето ми, моят собствен ритъм, който ми подсказва дали вървя в моята посока, по правилния за мен път.

8. Коя е твоята сянка?

За да бъде завършен един индивид е необходимо той да се интегрира със собствената си сянка. Едва тогава може да бъде осъзната истинската сила на съюза между това, което той желае да бъде и онова, което не желае. Според мен, аз и моята сянка сме два различни полюса на едно цяло, между които е концентрирана огромна жизнена енергия за реализиране на нови творчески идеи. Животът ме научи да не се плаша от трудностите и винаги да се стремя към реализирането на целите и желанията си. В този ред на мисли приемам моята сянка такава, каквато е – незаменим източник на творческа енергия.

9. На какво ухае детството?

Моето детство ухае на топлина, любов, горяща с дърва печка, лекота, току-що окосена трева, топъл хляб, акация, гора, прохладен чист въздух след буря, ухае на мед, на рози, на свобода и безгрижие…

10. Кога едно момиче става жена?

Когато до девойката застане мъжът, който има качествата и способностите да провокира у нея да се прояви жената. Да създаде и трайно да поддържа такива условия, че тя да се изкачи на нивото на своята женска енергия и двамата заедно да продължат напред!

11. Кога едно момче става мъж?

Звучи като клише, но мисълта: „Зад всеки успял мъж стои една силна жена.“, която се приписва на Наполеон Бонапарт – според мен е аксиома. В този ред на мисли, едно момче става мъж, когато настъпи моментът да го пожелае една силна жена.

12. Кой е твоят вътрешен храм?

Тишината.

13. Какво обичаш да твориш?

Живота. Обичам да творя красота. Влагам красиво творчество във всичко онова, което правя и създавам. От ставането си сутрин рано с йога движенията, които практикувам, преминавайки към приготвянето на храна за деня, срещите с приятели и в служебните си контакти, до лягането си вечер, а понякога и след това – по време на сън.

Сега, като се замисля, творчеството е нещото, което винаги ме е спасявало, дори когато не знам какво да направя. Наскоро бях поканена на гости при приятели и понеже са ме учили, че не е хубаво да ходиш с празни ръце (традиция, която уважавам) минах през магазина, за да купя някои неща. Тъй като се колебаех какво точно да избера, реших да комбинирам нещата цветово, така че опаковките им да си паснат. Получи се супер комбинация, която освен красива, се оказа много вкусна и полезна.

14. Коя е книгата на нощното ти шкафче?

 Не е книга, а тефтер, в който записвам важни за мен извадки от всички прочетени до този момент книги и които обичам да препрочитам и да си припомням. Една от дейностите на КИТНА е издателската. Предстои да издам новата книга на автора Симеон Георгиев (извадки от нея вече са в тефтера ми). Може да се каже, че на нощното ми шкафче често има и неиздадени книги. Вълнуващо е, нали?!

15. Кой е учителят ти по живот?

Учител по живот може да бъде всеки и всичко. Всеки един ден от живота на човек може да бъде негов учител, стига сетивата да са широко отворени. Както е записано в известна арабска поговорка, според това какъв човек ще срещнеш – ще бъде или ден за усъвършенстване, или ден за спорове, или ден за щедрост. Лично аз съм забелязала, че някои от събитията ми се повтарят, докато не си науча урока.

16. Какво сгрява душата ти?

 Хубава книга, хубав филм, почивка край морето, размисли край истински огън, разходка в планината и среща с вятъра, домашен билков чай, домашно червено вино, вкусна храна, случайна среща с приятел, непринуден разговор, неочакван подарък, всяка нова поръчка, която получа, изненадващо пътуване…

17. За какво се обвиняваш най-често?

Веднъж издърпах едно стръкче от саксията на едно от многото цветя, които отглеждам. То се откъсна – не излезе с корена си и затова го изрових. В този момент видях, че това всъщност е един жълъд, който бях посадила преди повече от година и вече го бях забравила. Стана ми много неприятно и започнах да се обвинявам, защото бях усетила, че не е точно плевел, но не обърнах внимание на усещането си. Засадих жълъда в друга саксия, който впоследствие се разклони и от него израснаха две бъдещи дръвчета – близнаци. От тогава се стремя да не се обвинявам. Допускала съм грешки, допускам и сега, и вероятно ще допускам такива и в бъдеще. Важно е да се поучим от тях и да се превърнем в по-добри и съзнателни хора.

18. Има ли непростим грях?

Лично за мен е непростимо предателството от човек, на когото си се доверил, за когото си отворил сърцето си. Не че не съм прощавала, дори и в тези ситуации, но някак си остава една горчивина, която не допуска безусловно да се довериш отново по същия начин.

19. Каква е твоята теория за създаването на света и човека?

Никога не съм се замисляла над това, но дълбоко вярвам в добрите намерения на Създателя. Ние човеците и светът около нас сме създадени в идеалното време, перфектните условия, с най-подходящите материали и съставки, с много енергия, чувства, аромати, цветове, любов и въображение.

20. Какво за теб е “добър човек”?

Добрият човек за мен е автентичният човек, който споделя собствения си опит и собствените си прозрения. Който е опознал добре себе си, своите добри и лоши черти, своите предимства и недостатъци, и ги е овладял. Човекът, който не спира да се развива и усъвършенства, да споделя без условия знанията и опита си, там където те са необходими.

21. Какво се случва след смъртта?

Смъртта ще дойде рано или късно и всеки ще го разбере, но това, което правим, докато сме живи, е по-важното. Животът е тук и сега и най-доброто, което можем да направим, е да го изживеем пълноценно. Да ценим моментите, да обичаме, да се учим, да се смеем, да творим и да оставим нещо добро и значимо след себе си.

22. Кое е най-хубавото нещо в живота?

Не мога да се спра само на едно. Усещането за неговия смисъл, любовта, свободата, смехът, споделените моменти с близки хора, откриването на нови възможности и места, уютът на дома, на личното пространство…

Благодаря, че остана до края! Последвай Животворна във Facebook и Instagram.