Когато за първи път попаднах на това момиче в YouTube си казах „имаме толкова общи неща“. Завършила е френската гимназия в Бургас (аз също), била е на обмен във Франция (аз също), обича изкуството, фотографията и конспиративните теории (аз също). Това бяха достатъчни „кукички“, за да започна да следя съдържанието, което създава.

Мария Андреева е от онези редки създания, които сякаш са родени да живеят на кръстопът – между България и света, между класиката и новото време, между търсенето и намирането на себе си. Във видеата си, като ретро киноленти, тя разказва за пътувания и приключения, за живота си в Париж , Ница и Барселона, за любовта си към Лондон, за една сбъдната мечта в Тоскана, за едноседмичното „робство“ в парижки замък, за обиколката на Сицилия и Майорка с колело, за магията на ежедневието, превръщайки го в нещо необикновено.

Мария Андреева (25 г.)
Зодия: Скорпион
Асцендент: Водолей
Роден град: Бургас
Три любопитни факта за нея:
1. Има стрийк от 1160 дни в Дуолинго. Може да e всичко друго, но не и непостоянна. Истината е, че я е страх от бухала и в действителност винаги оставя всичко за последния момент, но това е друга тема.
2. Има клаустрофобия и ако трябва да избира между това да се качи в асансьор или да изкачи 17 етажа с 25-килограмов куфар, винаги ще избери второто (по действителен случай).
 3. Става първа в света на състезание по френски и въпреки това има нужда от (поне!!!) 3 шота преди да повярва, че наистина може да каже нещо на този език. 

Със своето ретро усещане към живота, Мария съчетава романтиката на отминали времена с пулса на днешния ден. В кадрите ѝ има нещо почти носталгично – от залезите на далечни брегове до смеха в уютните улички на непознати градове. Тя умее да предаде онзи момент на затишие, когато се чува единствено шепотът на морето и щракването на фотоапарата.

По младежки волна, любопитна и понякога хаотична, Мария смело сътворява живот по свои правила, следващи копнежите на сърцето!

Какво ли ще е следващото приключение на Мария? Последвай нейния канал в YouTube или надникни в Instagram, за да разбереш!

„22 ВЪПРОСА – Лексикон за нещотърсачи“ е рубрика с екзистенциални въпроси, представяща вдъхновяващи жени, които смело сътворяват собствената си реалност, които не спират да търсят, учат и проявяват себе си. Дамите трябваше да отговорят „на един дъх“ на въпросите, с цел максимална автентичност на споделянето. Защо правим тази рубрика? За да покажем красивата и разнолика женска душа и заедно да споделим световете си!

1. Коя е твоята стихия?

Като морско дете с водна зодия веднага исках да кажа “Вода”. После направих няколко интернет теста, които се опитаха да ме убедят, че стихията ми е “Земя”, заради, цитирам: “стабилността и свързаността ми с хората около мен”. Аз обаче пак ще си кажа Вода, защото вечно се оставям по течението, а и вярвам, че съм поне 50% русалка.

2. Каква е енергийната вибрация на живота ти в този момент?

Бих казала игрива, любопитна, някак въодушевена, но и спокойна. Предполагам странни думи за описване на енергийна вибрация, но напоследък усещам един прилив на креативна енергия, който много ме зарежда и ме кара да искам да опитвам нови неща в личен и в професионален план.

3. Каква е мисията ти в този живот?

Мисля, че съм тук, за да се уча, да създавам и да помагам. Ако в живота ми няма прогрес, творчество и принос към обществото, не виждам никакъв смисъл от съществуването ми.

4. Какво научи от страданието?

Страданието ме научи на сила, на състрадателност и на търпение. Всяко болезнено преживяване ми е дало възможност да си взема урок, да порасна, да открия вътрешна устойчивост, да проявя повече разбиране към другите и да бъда търпелива, както към себе си, така и към останалите. Не можем да опознаем щастието, без да сме изпитвали страдание, така че колкото и да го избягваме, то ни дава много повече, отколкото сме готови да признаем.

5. На какво те научи любовта?

Любовта ме научи на прошка, на безкористност и на доверие, а в хаоса, който донесе със себе си, научих и всичко, което днес знам за себе си.

6. Ако трябваше да нарисуваш образ на женствеността, как би изглеждала тя?

Нещо толкова комплексно, красиво, граничещо с божественото, не би могло нито да се опише, нито да се нарисува. Поне не и от мен. И все пак, ако трябва да опитам, щях да нарисувам тъмнокоса жена с меко, но решително лице и нежни изумрудени очи, изразяващи настоятелност и спокойствие. Усмивката ѝ щеше да е топла и лъчезарна, но някак уверена и несломима. Тя самата щеше да танцува боса, облечена в дълга копринена рокля, носеща венец от пролетни цветя на главата си, а по раменете ѝ свободно щеше да се спуска леко рошава коса.

7. Коя е най-дълбоката истина, която си открила в тишината на ума?

Колкото по-щастлив е един човек, толкова по-малко му трябва. Колкото повече се опитваме да запълваме липсите с хора и вещи, толкова по-празни се чувстваме. Много е простичко – щастието често е въпрос на избор и винаги се намира вътре в нас. 

8. Коя е твоята сянка?

Страхът от отхвърляне и конфронтация. Откакто се помня, винаги съм искала другите да са добре, без значение какво ми коства на мен. Напоследък все по-често си мисля, че проблемът се корени в ниското ми самочувствие и в страха от това да бъда отхвърлена, нехаресвана и неприета.

9. На какво ухае детството?

На прясно изпечени курабийки, мляко с мед и канела, дървена кора, кал и стрити тухли… знаете, последните три са за супата.

10. Кога едно момиче става жена?

Когато се научи да обича себе си повече, отколкото обича един мъж.

11. Кога едно момче става мъж?

Когато осъзнае, че нищо няма значение, ако до себе си няма жена.

12. Кой е твоят вътрешен храм?

Вярвам, че ако вътрешният ми храм имаше физически облик, щеше да изглежда като градина с вековни дървета и пъстри цветя. Място, където мъдростта, спокойствието и безкрайните възможности се преплитат под безкрайното синьо небе, което от своя страна ми напомня да остана отворена за новости и ме подканва да гледам отвъд себе си.

13. Какво обичаш да твориш?

От всичко най-много май обичам да снимам. Спомням си как като 18-годишна се шляех из парижките улици с огромна тежка камера и бързах да уловя всеки човек, който предизвикваше нещо в мен. Днес твърде много ме е страх да показвам света през моите очи и все по-рядко снимам, но обмислям скорошна промяна.

14. Коя е книгата на нощното ти шкафче?

Absolvo te – Бърдаров. 

Незапочната, недокосната дори, но чака. 

15. Кой е учителят ти по живот?

Всички жени в семейството ми. Отраснала съм с 10 жени (майка, баби, лели, братовчедки) и от всяка съм взела по нещо – усет да откривам красота във всичко и всеки, способност да обичам безвъзмездно, любовта ми към природата, жаждата ми за нови знания, умението да “разчитам стаята”, оценяването на труда и необходимостта от това да притежавам страст към нещо.

16. Какво сгрява душата ти?

Малките неща. 
Сгряващото щастие на споделения смях.
Слънчевите лъчи, галещи морето, в късните часове на август. 
Миризмата на дъжд.
Влюбените хора, чиито усмивки са способни да изцелят всеки.
Блясъкът в очите на хората, когато говорят за любимите си неща. 
Първата чаша кафе. 
Прегръдката на любим човек и аромата му. 
Кучето, което ме чака на вратата, когато се прибирам.
Да се върна у дома.

17. За какво се обвиняваш най-често?

 За това, че се обвинявам твърде много.

18. Има ли непростим грях?

Допада ми източното схващане за живота, че всичко, което правим, рано или късно ни се връща. Няма съдник, който ни чака на портите на Ада – има карма, която не пропуска никого. Въпреки това, на лично ниво, смятам, че умишлената жестокост и посегателството върху деца са „непростими“ деяния, независимо от контекста.

19. Каква е твоята теория за създаването на света и човека?

Защо и Как са вечните въпроси. Вероятно колкото повече мисля, толкова повече се отдалечавам от истината, но с времето съм приела, че сътворението на света е някаква необикновена смесица от наблюдаеми явления и мистерия, в която науката и духовността не се изключват взаимно. 

Може би някъде по веригата се е получило квантово заплитане, може би това да сме тук сега е пълна случайност, а може би всичко е предопределено от по-висш разум. Не ме питайте той откъде се е взел, защото получавам главоболие. Ние хората винаги искаме да поставим граници, но гледайки към Вселената си мисля, че нямаме капацитет да обхванем колко малки и нищожни сме на фона на цялата безкрайност. Въпроси много, думи също, отговори – никакви.

20. Какво за теб е “добър човек”?

Вярвам, че всеки носи добро и лошо в себе си, и няма такова животно като изначално “добър” човек. Добрият човек се отличава от лошия само по това, че се старае да бъде добър.

21. Какво се случва след смъртта?

Не знам, а все по-често си мисля, че не искам и да знам. То си е за после и ще му мисля, когато му дойде времето. В момента разполагам само с едно Сега, а честно казано и Сега не знам какво се случва.

22. Кое е най-хубавото нещо в живота?

Любовта. Любовта към тези, които ни обичат, и любовта към онези, които не ни обичат, любовта към себе си, любовта към призванието ни и, най-вече, любовта към живота. 

Благодаря, че остана до края! Последвай Животворна във Facebook и Instagram.