Фондация за човешко развитие Гергина е посветена на цялостното здравеопазване и системна промяна в областта на онкологичните грижи и социалното сближаване.

В поредица от три части ще ти разкажем за една необикновена жена, за силата на изцелението и градивната промяна, която то носи след себе си. За нас е чест и удоволствие да ти представим Джорджия Ефремова, нейната история за корена, пътя, желанието да помогнеш, първо на себе си, а след това на други като теб. Ще разбереш защо и как създава Фондация Гергина и каква е нейната мисия. 

Джорджия, разкажи ни къде си родена и израснала? 

Родена съм в София и до 17-тата си година живеех със семейството си в България. Първите десет години прекарах в планинското село Железница, откъдето е семейството ми. Да си призная, от малка се срамувах от произхода си. Този срам се превърна в горивото на много постижения, а трансформирането му ми помогна да открия мисията си в живота. Защото всичко започва от корените… 

На 17 г. заминах за Щатите, това бе началото на трансформиращия период в моят съзнателен живот. Мечтата ми тогава бе да се образовам, да завърша в западен университет (аз съм първата в моето семейство, която го прави) и да имам живот, много по-различен от този, който произходът и семейните ми модели предвещаваха.  

Така и се случи. След немалко перипетии като чуждестранен студент, работещ на пълно време през следването си, и след няколко прехвърляния, завърших икономика и международни отношения в Чикаго и започнах професионалното си развитие в банковата сфера. Жадна да разбера повече за света и себе си, по-късно продължих с изследователска работа в Централноевропейския университет (тогава в Будапеща) в сферата на политическите науки. По-късно изпълних и докторантура към Лондонския университет, в катедратата по социална антропология. 

С какво си се занимавала и къде е насочен фокусът ти в момента?

През следването и работата винаги съм търсила себе си. Вярвах, че единственият начин да разбера кое е моето, е през преживяването. Поех много рискове в професионалното ми разгръщане, но разбрах, че работата в корпоративния инвестиционен сектор и животът в САЩ не са „моята чаша чай“ и през 2007 г. се върнах в Европа. 

Професионалният ми опит в последните 15 години премина първо през сферата на корпоративната социална отговорност, а после през академичната дейност, където в ролята на антрополог извършвах изследвания на терен сред ромски общности. Въпросите за бедността, социалното изключване и съпътстващите политически процеси на радикализация ми бяха много на сърце. По-късно си дадох сметка как това е дълбоко преплетено с моята лична история и път. Както казва Юнг, ако разрешим един лично важен за нас проблем, ще разрешим и голям обществен казус.

След години на изследователска работа в Унгария и работа в социални организации за общностно развитие, в екипа на ПРООН (Програма на ООН за развитие), започнах работа в сферата на обществената политика в Европейската комисия. Там за седем години ръководех европейските инициативи в сферата на социалните финанси, филантропията и социалната иновация. 

За мен встъпването в длъжност в европейските структури бе като затварянето на един кръг. То бе кулминация на мечтата ми за обществено-значима служба, както и възможност за обединяване на дотогавашния ми опит в двата свята на финансите и социалното развитие. 

В такъв период ме срещна и моето ново предизвикателство – раковата диагноза, която наложи и следващата трансформация в живота ми. В онзи момент имах вътрешното знание, че целият ми досегашен опит, бе подготовката, която получих от живота, за справянето с това ново предизвикателство. 

Собственият ми път към изцелението, чрез холистично лечение, ме вдъхнови за следващото ми начинание, основаване на Фондация за човешко развитие Гергина.

Коя беше Джорджия преди диагнозата рак и коя си сега?

Това е някак въображаемата разделителната линия. Въображаема, защото разбрах, че изцелението е да съединим противоположностите, да се възнесем над тях и да ги обединим в себе си. Но с идеята, че контрастът позволява яснотата, ето най-важните контрасти за мен, като промяната бе постигната постепенно и тя все още се случва:

Джорджия преди се отъждествяваше почти изцяло с външните си постижения, тази днес се учи да върви много повече по вътрешния си път, да се приема и да си дава одобрение (просто от това, че е тук, че диша, че е), да си прощава.

Джорджия се научи колко е важен въпросът, с който тръгваме. Ако преди в изследванията си питаше „защо хората се дистанцират и мразят“, сега е насочена към въпроса “как могат да се обичат повече”? Вместо “защо хората са бедни” – “какъв е техният вътрешен потенциал и как може да го осветим и подсилим”? Премина от професионалния фокус на това „как можем да отключим финансите към това „как можем да отключим любовта и щедростта“? На лично ниво, от това “защо имам тази болест”, към това “какво подсилва моето здраве”? Това са въпросите на отвореното сърце – вярвам, че те могат да изцелят и нас, и обществото, и света.

Джорджия преди се състезаваше и сравняваше външно, въоръжена с непропусклива маска на увереност, докато действаше и постигаше, но вътрешно често чувстваше недостатъчност и срам. Днес тя се (на)учи да изказва дълбоките страхове, да ги прегръща в себе си и да ги трансформира. Тя все повече се учи да бъде себе си и да подкрепя другите в това (благодаря ти, рак, че всъщност спука тази маска, която вече ми беше отесняла).

Да бъдеш себе си означава да бъде много неща. Джорджия преди бе именно Джорджия от резюмето. Днес тя е прегърнала историята си от детството, от всичко преди професионалното си CV. И разбира, че дълго желаната обществена служба в администрациите и Службата като мисия (с главно С – как аз мога да служа на цялото) са доста различни. Днес тя избира второто. 

Джорджия днес е приятелка с Гергана (моето българско име) и все по-често я оставя да води. Отвъд името, прегръща родината, езика, рода, земята и корена. Джорджия преди беше свързана с упоритото доказване, че може да съществувам сама и да съм друга от произхода си. Джорджия днес знае, че дърво без корен изсъхва, че се раждаме на правилното място и време, при правилните хора, и че всяко случване е част от нашия път. Джорджия днес си възвърна богатството на родния си език; опознава България и целебните ресурси в земята и хората, има мисията да ги развива и подкрепя.

Джорджия преди имаше дълга серия катастрофи във връзките, днес тя опознава и живее в енергията на любовта. Радва се на щастливо семейство. Знае, че здравето и благоденствието е умението ни да сме вътрешно отпуснати срещу несигурността и непредвидимостта на живота. Любовта и отвореното сърце са пътят към това.

Защо фондацията носи името Гергина?

Избрах да кръстя фондацията на баба ми Гергина, като поклон към нея. Всичко започна с къщата, която тя остави в с. Железница (тази къща, от която толкова странях, след като напуснах България). Когато баща ми каза, че ще я продава, разбрах, че искам да я запазя, да я преобразя в едно лечебно пространство, което да събере под един покрив множеството практики, които открих и изучих по пътя на моето изцеление (и многото, които предстои да срещна). Да създам един дом на целостта.

Името Гергина е заради мястото и в не по-малка степен поклон към рода и към мъдростта на предците ми. Моята баба познаваше лечебната сила на думите и приказките, и посвети живота си на това да се грижи за другите. Тя баеше, шиеше и месеше. Много ми се иска да се завърна към тази мъдрост и често чувствам, че това е един колективен зов, който много от нас чуват. 

Гергина е и името на цвете, и за мен символизира разцъфването, което е възможно за всеки от нас – ако имаме подкрепа да развием своята вродена и неделима вътрешна сила.

Другата част на името – фондация за човешко развитие – е защото вярвам, че изцелението (не просто излекуването) се случва през развитието, разширяването на съзнанието. Това значи пускане на стари и отеснели представи за себе си и живота си, приветстване на новото и различното, съвместяване на привидно несъвместимото, повторно приемане на изключеното в нас самите – или вътрешната амнистия, както я нарича една от моите учителки. Наистина вярвам, че болестта може да бъде и път към живота.

Каква е мисията на вашата фондация?

Тя е точно това – да подкрепя холистичната грижа за човека и по-специфично подкрепата по пътя към изцелението след диагноза рак.

Изцелението за нас е движението към цялостност. Вярваме, че то е възможно във всякакви условия, дори и най-крайната болест, и че се случва чрез човешкото развитие и разширяване на съзнанието. Нашата мисия е да създадем условията за това.

Стремежът ни е да изградим системна организация, която да работи на ниво човек, култура и система. Защото изцелението е нужно и на хората с такава диагноза, и на лечителите, и на системата.  

Затова, през нашите дейности, целим:

• Чрез грижа за човека да спомогнем за разширяване на осъзнатостта му и за намиране на смисъл.
• На ниво общество да спомогнем за промяната на културните гледни точки към болестта, да отворим пространство за по-дълбоки и широки разговори. 
• И на ниво система да спомогнем за салутогенни (подкрепящи и увеличаващи здравето в човека) здравни модели и политически/ инвестиционни рамки, заместващи настоящите, ориентирани към патологията модели. Нашият фокус са психо-емоционалната подкрепа и засилване имунитета на тялото. 

За такава здравна система е нужна вярната културна нагласа, която би създала условията и доставила ресурсите за тази по-пълна грижа. Така че вече виждате как всичко е свързано и взаимодействащо си. Това важи както за здравната система, така и за самия човек.

Очаквай втора част на разговора с Джорджия!