Преодоляването на чувството за вина е възможно, дори да го изпитваш от много дълго време. Може да се учудиш, но вината често е резултат от погрешни убеждения, личен избор и неразделна част от посрастването.

Какво е вина?

Вината е чувство на съжаление или отговорност за мисли, думи или действия. Тя може да се появи, когато:

• усетиш, че си наранила някого;
• смяташ, че си направила грешка ;
• си нарушила личния си морален кодекс на поведение.

Чувството за вина може да има положителен ефект, ако ти помага да се поучиш от грешките си. Може обаче да се чувстваш виновна за ситуации, които смяташ, че са по твоя вина, но това изобщо да не е така. Хората (родители, приятели, партньори, колеги, шефове) могат умишлено да провокират у теб вина, за да те накарат да направиш неща, които всъщност не желаеш.

Какъв е коренът на вината?

Вината е вид социална емоция, която може да ти помогне успешно да взаимодействаш и сътрудничиш в група. Когато изпитваш вина, това може да е знак, който ти казва да погледнеш по-отблизо конкретна ситуация или поведение.

Вината обаче може да възникне и от поета от теб, а не действителна, отговорност за събитие или ситуация.

Типичен пример за чувство на вина е, когато направиш нещо хубаво за себе си, вместо за дома, децата, съпруга, родителите. Грижата за себе си, често буди чувство на вина. Проблемът тук е в начина на мислене. Ти имаш право да се погрижиш за твоето здраве, комфорт, да нахраниш душата си. Това е твое неотменно човешко право. Убеждението, че ти нямаш право да се погрижиш за себе си, ако не се погрижиш за дома, децата, мъжа и т.н. е нещото, което предизвиква чувство на вина.  

Какво е токсична вина?

Токсичната вина е тази, която вече не те мотивира да правиш положителни промени. Тя събужда у теб угризения, натоварена е с чужди очаквания или по-скоро с мисли какво очакват другите от теб, как ще изглеждаш в очите на „хората“.

Ако често позволяваш на вината да ръководи избора или поведението ти, може да изпитваш токсична вина.

Ситуация: Ти имаш нужда да останеш сама. Приятелка те кани да излезете, за да те почерпи за новата си работа. Ти не искаш да излизаш, но въпреки това се съгласяваш, защото иначе ще се чувстваш виновна, че си ѝ отказала. Това е токсична вина.

Мога ли да спра да се чувствам виновна?

Краткият отговор е „Да“. Всичко е в твоите ръце и най-вече в твоето съзнание, защото вината е изключително субективна и често е резултат от деструктивни убеждения.

За да се научиш да се справяш с чувството на вина, започни с идентифицирането на нейния източник. За целта използвай тези въпроси:

• Кое предизвика това чувство за вина?
• За какъв конкретен аспект от случилото се се чувствам виновна?
• Наистина ли направих нещо нередно или само моите лични убеждения ми казват, че това е нередно?
• Някой друг кара ли ме да се чувствам виновна?
• Мога ли да поправя ситуацията?
• Може ли коригирането на ситуацията да помогне?

Имай предвид, че вината може да бъде свързана и с психични състояния като депресия, посттравматично стресово разстройство (ПТСР) и обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР). Ако имаш затруднения с управлението на чувството за вина, може да е полезно да поговориш със специалист по психично здраве.

Как да се справиш с чувството на вина?

След като разбереш защо може да изпитваш вина, следващата стъпка е да се научиш да я управляваш. Използвай някоя от тези 8 стратегии.

1. Признай, че вината съществува

Понякога вината може да остане скрита под други симптоми като тревожност или безсъние. Признай пред себе си, че се чувстваш виновна и дефинирай защо.

„Искам да прекарам Коледа вкъщи тихо и спокойно, вместо да участвам в големи семейни събирания, но ще се чувствам прекалено виновна, ако го направя. Ще чувствам, че няма да съм добра дъщеря/ племенница/ внучка и т.н.“

2. Елиминирай негативния монолог

Чувството на вина често води до неточна и ниска самооценка, напр. „Аз съм лош човек“. Запомни следното: въпреки че поведението ти може да не е идеално, то не определя коя си ти.  

3. Напомняй си всичко добро, което правиш

Когато се чувстващ виновна, запиши си всички добри неща, които вършиш за другите. Може да откриеш, че броят на положителните действия в списъка далеч надвишава всички предполагаеми прегрешения.

4. Осъзнай, че ти също имаш нужди

Чувството за вина често се корени в притеснения, че си егоист, що се отнася до времето, парите или енергията ти. Въпреки това е полезно да запомниш, че никой не може да бъде всичко за всички през цялото време. Ти също имаш нужди и те са също толкова валидни, колкото нуждите на останалите.

5. Установи граници

Вината може да е резултат от неясни граници. Например, може да се чувстваш виновна, когато се опитваш да съобщиш нуждите си на другите или да изпитваш угризения, когато не правиш това, което другите искат. Установяването на здравословни граници включва изясняване на твоите лични очаквания. Ясно посочи кое поведение е приемливо за теб и какво могат да очакват другите от теб.

6. Разбери какво можеш да контролираш и какво не

Определи сама за себе си кои аспекти от живота можеш да контролираш. Минали събития, чужди решения и поведение, времето – все неща, над които нямаш власт. С или без чувство на вина нищо няма да се промени, затова преосмисли кое наистина зависи от теб. Не се учудвай, ако в списъка останеш само ти, твоята личност, поведение и решения.

7. Прояви състрадание към себе си

Не забравяй, че някои неща са непроменими и това е напълно в реда на нещата! Хората, които изпитват вина, обикновено са изключително внимателни с чувствата на околните, особено на най-близките. Прояви тази деликатност и състрадание към себе си. Ти си точно толкова ценна, колкото всеки друг човек.

8. Признай, че съвършенството не съществува

Ако държиш на високи стандарти и дори най-малкото нарушение те кара да изпитваш чувство за вина, напомни си, че никой не е съвършен. Всички правим грешки. Това не означава, че всички сме лоши хора. Просто се учим и растем, такъв е животът.  

Освобождаването от чувството за вина може да изисква саморефлексия, за да определиш откъде идва угризението и защо го изпитваш. Независимо дали вината ти е оправдана или се основава на въображаема отговорност, не забравяй, че тя е твой избор. Опитайте се да признаеш чувствата си, да се поправиш, ако е необходимо, и след това да си простиш.

Ако имаш нужда от помощ, за да се освободиш от постоянното чувство за вина, няма нищо страшно да потърсиш специалист, който да ти помогне да видиш ситуацията от друга гледна точка!