От доста време искам да ти разкажа за ХХ-и голям Аркан Страшният съд, но днес му дойде наистина времето. Страшният съд е последният голям Аркан, който остана, откакто започнахме общото си пътешествие през Таро.
Страшният съд е известен също в някои колоди като Прераждане, Раждане, Карма, Жътва (в Таро на Зелената вещица). Това е вътрешно осъзнаване на отговорността, която носим пред себе си за собственото си минало. И последващото възраждане на Душата ни за Прошката, Истината и Втория шанс, който заслужаваме. Дава ни се възможност да получим опрощение за грешките си от миналото, ако поемем отговорност за тях.
Страшният съд е онази промяна в живота ни, която се случва, ако се обърнем навътре към собственото си съзнание. Дава ни се втори шанс, ако сме наистина искрени със себе си. Само тогава усилията ни ще се увенчаят с успех. За да стигнем до истинското си осъществяване, трябва да преминем през катарзиса, пълната трансформация и истинската промяна на Страшния съд.
Тежки уроци
Арканът носи тежки, често кармични уроци, изисква от нас да отработим всичко преживяно досега. Събужда призраците и скелетите, които държим в най-забутаните чекмеджета на съзнанието ни. Всичко, което не е било отработено навреме и е затикано някъде в дъното на психиката ни, ще започне да изплува на повърхността. Веднъж справим ли се с него, ще се отървем от огромния товар, който сме носили на гърба си толкова време.
Страшният съд не е чужда сила или висш разум, който ще ни съди за делата ни, както е в библейската притча, откъдето е дошло името. Това е моментът, в който сами ставаме съдници на действията си и обективно поглеждаме към случилото ни се до този момент, за да се върнем на пътя на Душата ни.
Пробуждане
В изправена позиция Страшният съд най-често е пробуждане, знак от съдбата, който ни
отрезвява и показва, че не се движим по Пътя си, че сме били заблудени и подкрепяме неистински идеи (понякога и хора). Това пробуждане е болезнено за нас и още по-болезнено е, когато тръгнем да действаме според повика му. Макар и плашещо, това пробуждане винаги променя живота ни към по-добро, дори и това да се случва бавно. А то винаги е бавно, трябва да се смирим пред това, но си струва.
Страшният съд е повик към истинското призвание и смисъл на конкретния човек в собствения му живот. Страшният съд е дълбока трансформация на съзнателно ниво. Трябва да простим, да забравим и да продължим напред. Трябва да оставим всичко старо и изчерпано в миналото, за да можем да се освободим.
Рядко си позволявам да сравнявам големите Аркани, но тук ще го направя с цел по-добро разбиране на сложната природа на Прераждането. При Смъртта ненужното си отива само и това е неизбежно, като хода на времето, при Страшния съд трябва да го убием сами, че и на всичкото отгоре трябва да скочим над него и да продължим. При Кулата старите модели на поведение сами се разпадат вследствие на външна сила и излизаме насила, и изведнъж от затлачена ситуация. Единствената ни задача е просто да излезем. При Страшния съд изходът се материализира бавно и трябва да назрее в нас. Подготвени сме за следващия етап и последствията.
Дълбока трансформация
В обърната позиция Страшният съд отново е дълбока трансформация, която обаче сами
блокираме за себе си. Той ще се връща и ще застава пред нас в пълната си сила, докато не бъде осъзнат, приет и отработен. Първоначално можем да го чуваме слабо и като досаден фон, да се преструваме, че го няма, да се разсейваме и да се надяваме, че нещата се променят от само себе си, без нашата намеса. Този бял шум обаче с времето ще се засилва, ще се превърне в тежък камбанен звън и няма да имаме друг избор освен да спрем да го игнорираме и да се вслушаме в него.
Обърнатият Страшен съд може да е болест, чийто симптоми дълго време игнорираме. Най-често обаче е затвор, в който сами сме се затворили, защото не искаме да простим и да забравим стореното спрямо нас, не искаме да се потопим дълбоко в психето си, че да разберем къде са корените на проблема, затова той просто се задълбочава.
Колкото по-скоро обърнем внимание на звънеца в съзнанието си, толкова по-бързо кошмарът ще свърши, защото в действителност сме на една крачка от постигането на себе си и призванието си.
Уроците на Страшния съд
Когато си отворим очите за собствените си грехове спрямо нас самите, промяната става неизбежна, тогава встъпваме в силата си. Тогава стъпваме на Пътя си. Трудна е първата крачка. Следващите също не са леки, но вече са неизбежни. Колкото повече вървим, толкова по-леко ни става, докато в един момент не осъзнаем, че сме изцелени!
Автор: Елизавета Иванова от Soulful Intuitive Tarot
