Познавам това усещането твърде добре. Може да си на третата чаша кафе, която си загряла за пореден път, докато обясняваш на четиригодишно чудо защо пастата за зъби не се яде, а в главата ти се роят списъци: покупки, лекарски часове, работа, „трябва да се обадя на…“. Между мокрите кърпички, безбройните „защо“ и нощните будене, идеята…
