Научих за личните граници по трудния начин, както повечето от нас. Не от книга, не от лекция, а в онзи миг, когато тялото първо прошепва, после настоява и накрая крещи: „Стига”. А устните, обучени да бъдат вежливи, верни, удобни, продължават да казват: „Добре, няма проблем. Ще се справя.” Усмихвам се, кимвам, правя крачка напред, а…