Познавам това усещането твърде добре. Може да си на третата чаша кафе, която си загряла за пореден път, докато обясняваш на четиригодишно чудо защо пастата за зъби не се яде, а в главата ти се роят списъци: покупки, лекарски часове, работа, „трябва да се обадя на…“. Между мокрите кърпички, безбройните „защо“ и нощните будене, идеята…
Автор: Диляна Тенева
Вие ще ме познаете като инструктор по нейрографика'25, но пътят ми до тук е изпълнен с разнообразие и неочаквани завои. Започнах като конструктор на мебели, а после дълги години проектирах кухни – там научих, че всяка детайл има значение, а хармонията между функционалност и красота е изкуство само по себе си. Скоро се превърнах и в дипломиран аграрен инженер, защото любовта ми към природата винаги е била голяма – толкова, че даже ателието ми сега е на село, където творя, обгръната от тишина и зеленина.
Като дете обичах да рисувам, но след това спрях... за цели 15 години. Докато една случайна среща с нейрографиката не промени всичко. Тя ми помогна да структурирам хаоса в себе си, да прогоня страховете и да започна да рисувам мечтите си – не просто на хартия, а и в живота. Толкова се влюбих, че реших да стана инструктор и да помогна на други хора да открият своята креативна сила.
Аз съм инженер, проектант, майка, съпруга – като всяка жена, носеща безброй роли. Но рисуването е моят начин да създам спойка между тях и да намеря хармония. Вярвам, че когато човек твори, дори и без „талант“, той всъщност говори езика на душата си.
Щастлива съм, че семейството ми ме подкрепя, че мога да съчетавам логиката на инженера с свободата на художника, и че всеки ден научавам нещо ново – от хората, от природата, от линиите, които се преплитат на хартията.
Радвам се, че сме се срещнали тук! Ако и вие искате да опознаете силата на нейрографиката или просто да си поговорим за изкуството и живота – пишете ми dilqna02@gmail.com ! 💫
Трансформация на ограничаващите убеждения с НейроГрафика
Знам какво е да живееш с един постоянно звучащ вътрешен глас. Този, който шепне: „Не си достатъчно добра за това“, „Това е прекалено рисково“ или „Това не е за теб“. Дълги години тези истории, записани в дълбините на ума ми, диктуваха изборите ми и боязливостта ми. Преди около година се запънах върху изречение, което ме преследваше…
